След като на 31.10.2005 в предаването на Нова телевизия “Коритаров live” г-н Методи Андреев и г-н Едвин Сугарев се въздържаха от предложения към синия електорат и евентуална насоченост за вота му по време на балотажа на частичните кметски избори в София, не ми остана нищо друго, освен аз да изляза с предложения към столичани. Не нося партийна отговорност, няма как да бъда “отлюспена”, мога да кажа истината за историческия етап, през който минава страната ни. Насоки като “гласуване по съвест” вече като че ли не вършат работа. И тъй като българите все още нямат навика да четат политическите програми на кандидатите, да се вглеждат в професионалните им характеристики и да преценяват кандидата според капацитета му, остава емоционалният вот – “защото е готин”, а не “защото ще върши работа”. Така безхаберно се хвърлят гласове, без да се мисли за последствията от подобни действия. А наивността обикновено са заплаща.

Изборът. Възможностите са две – Бойко Борисов или Татяна Дончева? “Мутрата” или “комунистката”, ако използвам шеговитите названия, родили се сред журналистите в София в деня на вота. Накъде да се насочи електоратът на иначе синята през 90-те години София с многобройните си сега, през 2005, сини партии и коалиции?

Историческият етап в България. Синята идея пострада не от историческите обстоятелства, те са на нейна страна вече 16 години – декомунизация на страната, структурна реформа, подписан договор за присъединяването ни към Европейския съюз. Тя пострада от вътрешнопартийните борби на лидерите си за надмощие и този факт естествено доведе избирателите до отлив.

Грешките на лидерите, щеславието и политическата недалновидност, неумението да се работи в коалиция, липсата на гъвкаво политическо поведение – всичко това доведе до изтикване на дясното политическо пространство към периферията на съвременния политически живот у нас още по време на парламентарните избори през лятото на 2005. Тогава беше направена първата голяма грешка, която основателно запрати десните партии в опозиция.

Втората голяма грешка беше повтарянето на първата по време на частичните кметски избори през октомври 2005. И резултатът беше същият. Каквито и програми да подготвеха сините кандидати, каквито и грандиозни кампании  да провеждаха с многобройни телевизионни клипове и килограми хромирана луксозна хартия, каквито и ключови думи да използваха за въздействие върху избирателите – резултатът можеше да бъде само един, защото избирателите искаха едно – да видят дясното политическо пространство обединено. Това – от една страна. От друга страна мониторинговият доклад на Европейската комисия, без да се спирам на различните му разклонения, ясно обособи области, които определено компрометират страната ни и са сериозна бариера за членството ни в Евросъюза  – корупцията и организираната престъпност. Предстои да получим предупредителни писма във връзка с бъдещото си членство.

Немският политически опит. Изборите за Бундестага през месец септември тази година поставиха Германия в подобна патова ситуация – много малка разлика между християндемократите и социалдемократите и спор между лидерите на двете коалиции за канцлерския пост. Канцлер ще стане г-жа Ангела Меркел от Християндемократическата партия и тъй като всяко нещо на този свят се заплаща, социалдемократите са компенсирани с две допълнителни министерски кресла. Ще управляват в коалиция, колкото и да не искат, защото такава е волята на избирателя. Ще управляват заедно, за доброто на Германия.

Дали немският опит би могъл да се пренесе в България? Дали синият електорат би могъл да подкрепи г-жа Татяна Дончева на втория тур и на какво могат да се позоват лидерите, за да призоват симпатизантите и членовете си да гласуват за “ляв” кандидат? На първо място – на идеите му, които включват пазарния механизъм и децентрализацията – финансиране и администриране не централно, а по райони. На второ място – на юридическата специалност и Закона за София, който най-после трябва да бъде приет. На трето място – на спецификата на поста кмет – повече икономическа, отколкото ясно изразена политическа. И сметта, и дупките по улиците, и проблемите с градския транспорт и липсващите места за паркиране, и архитектурният хаос, и бродещите  по улиците кучета нямат политически цвят, но те създават непривлекателен вид на града и лош имидж пред европейските партньори.

Коя е алтернативата? Кандидат с програма, която съчетава сложния административен език със съзнателно снизения речник, използващ думи като немара вместо книжовната дума немарливост например. Тук-там личният стил прозира в чуждото написание, но на него ще се спра по-нататък в изложението. Това – на първо място. На второ място – професия пожарникар. Завършил е специалността “Противопожарна техника и безопасност”. Състезател и треньор на националния отбор по карате. Личният му бизнес е в областта на охранителната дейност, професия, която още през 90-те години придоби многозначителна оценъчност, свързвана с дейността на престъпните групировки, които се зародиха като съпътстващо явление на прехода. На трето място – постът кмет и изискванията, които той налага. Дали кандидатът би се справил? На четвърто място – зад него стои неясен инициативен комитет, някакви генерали. Въобще доминира силовата стратегия, намерила израз в подкрепата на инициативния комитет с неясни интереси, изразена словесно във формулата, съдържаща думата генерал – Генерална промяна, както и в черното облекло от снимката на картичката и плаката, което подава сигнали към определени групи, неползващи се с уважението на гражданите – силовите групировки. И тъй като нищо не е случайно, не е случайно не само облеклото. Не е случаен фактът, че в продължение на четири години налаганият образ се изграждаше упорито най-вече в електронните медии, и най-вече в телевизиите с техните милионни аудитории. Не е случаен фактът, че той често беше изиграван образ в “Шоуто на Слави” – спомнете си “Бате Бойко, ти си мъж”, че последен от другите кандидати се появи пак в това шоу. Особено внимание му беше отделено и от 5 STARS. Всеизвестен психологически факт е, че се запомня именно последното. Или, ако искаме да се пошегуваме заедно с безименния народен творец, нека  цитирам едно стихче от форума на Дневник online от 31.10.2005 г.,  

          Слави, Бойко, Божидар

          три слънца днес греят.

          Радват всяка божа твар,

щом като запеят. (Младен Исаев – анонимко, Трите слънца на България)

И понеже обещах да се спра специално на думите, които г-н Бойко Борисов използва в речта си, ще очертая няколко тематични блока, които откривам в автобиографията му.

Първият блок трябва да създаде имидж на решителен, волеви човек, който разчита само на собствените си сили: Трудностите са моят занаят, заявява той в началото на автобиографията си. Мога да работя по 24 часа дневно, за да решавам проблемите на града. Възпитан съм да разчитам на себе си.

Вторият блок трябва да създаде образа на човека, близък до народа, грижещ се за другите. С тази цел се използват снизени в стилистично отношение думи: занаят вместо специалност, окат. Срв.и: мога да помогна на своите съграждани, ще успея – не за себе си, а са съгражданите си, цял живот съм учил да спасявам и да помагам, личното щастие не струва нищо, когато си заобиколен с нещастни, четири години работих за държавата, цял живот съм учил, че общественият интерес е над личния, кандидатирах се за кмет на София, защото мога да помогна на своите съграждани. 

Третият блок съдържа възвишени думи: Възпитан съм… да вярвам, че доброто трябва да побеждава, че доблестта и трудолюбието се награждават. По Ботевски звучат думите: Научен съм да бъда добър с добрите и лош с лошите (срв. у Ботев - доброму добро да струва, лошия – с ножа по глава).

Новата, следдесетоноемврийска къща в Банкя в двора, където е бащината му къща, макар и в еклектичен стил като че ли дава друга представа за съотношението на личния и обществения интерес в духовния облик на кандидата. И не че е лошо човек да се грижи за личния си интерес. Нали Лудвиг Ерхарт след Втората световна война съветваше германците: „Всеки трябва да работи за собственото си благополучие!“ и така предизвика икономическото чудо 10 години след войната. Просто човекът, който е писал това послание, се е престарал в създаването на образа, за който трябва да гласува избирателят. Не за Бойко Борисов, а именно за създадения образ. За образа трябва да се гласува. И се гласува на първия тур. Ако трябва да върна лентата назад във времето, подобно явление представяше и г-н Жорж Ганчев през 1996. Тогава като по чудо ни се размина.

Разбира се всеки от нас, гражданите, има възможност да избира от две възможности по време на балотажа. Избор е и да не гласуваш. Важно е все пак, ако гласуваш, да избереш работещият вариант.

А сините лидери биха могли и да не мълчат този път и да се престрашат да насочат симпатизантите си към кандидатурата на г-жа Татяна Дончева. Ако искат да оцелеят. И да ги има и в бъдеще. И „Солидарност“ в Полша, и „Новият форум“ в Лайпциг отдавна  вече са история.

Колкото до мене, аз лично бих се радвала, ако страната ми разполага със силно ляво и със силно дясно политическо пространство. Тогава бих била и по-спокойна по отношение на случайните явления, които съпътстват живота ни и понякога го правят не особено приятен.