11-11-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

11 ноември 2005 17:25

Да живее вътрешното положение!

 

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

 

Понеже съм стар и мъдър, всъщност много повече стар, отколкото мъдър, та по тази причина помня времето, когато народецът ни крачеше гордо и уверено по избрания от комунистите път към тяхното светло комунистическо бъдеще. Обаче омразното империалистическо и капиталистическо международно положение непрекъснато им пречеше.  

Сега нещата са коренно променени. Фундаментално и противоположно, бих определил. Примамливото и богато капиталистическо обкръжение иска да ни помага, вика ни при себе си, обаче комунистите създават едно особено вътрешно положение, което пречи на народецът да върви към светлото си бъдеще.

Тутакси, първосигнално и без никакво колебание, правя светкавичния извод, че: светлото бъдеще на комунистите и светлото бъдеще на народеца са две различни, или ако не различни - то пона две успоредни неща, които никога не се пресичат.

Тук всеки анализатор ще си зададе фундаменталния въпрос - кое е по-важно? Светлото бъдеще на комунистите или същото на народеца? И какво общо има едното с другото?

Сега трябва да формулираме що е народец и що е комунист, и имат ли нещо общо двете категории.

Аз вече съм го формулирал някъде, само ще го припомня. Значи, народецът е онази многобройна част от населението, която през времето на многовековното си съществуване непрекъснато се е усъвършенствало в изкуството да оживявя при всякакви условия. А комунистите пък са неясен и неидентифициран фактор, който от шейсетина години непрекъснато създава условията, при които народецът непрекъснато трябва да оживява. Общото и едновремено различното между тях е, че комунистите непрекъснато развращават народеца, кълнейки му се във любов, а народецът непрекъснато се кълне в любов на комунистите, псувайки ги люто и конкретно като място и метод.

Като казвах по-нагоре: неясен и неидентифициран фактор, нямам нищо лошо на ум. Просто комунистите в нашата история са нещо като славяните. Всички са убедени, че са съществували, но нищо полезно или материално за следващите поколенията не е останало от тях. Може би, защото са го гепили за себе си... Комунистите, не славяните. В определен и много отвлечен смисъл, усещам комунистите като биологическо, бих дори определил генно-биологическо оръжие, което е трябвало да унищожи чрез пълна подмяна на смисъла на съществуването си цялото човечество. Но това е твърде смело, авангардно и сюрреалистическо, бих казал, за да смея да го спомена някъде и пред някого. Затова не го и споменавам никога.

Защото, ако взема, че го спомена, и ако някой вземе, че ми повярва, то би следвало комунистите да се определят като лабораторен предмет за изследване и анализ, да се сложат на предметното стъкло - на едно - Станишев, на друго - Овчаров, на трето - Президента, на четвърто - Дончева, на пето естествено -  Петков, та да се определи хранителната им среда, условията, при които се развива щамът и онези, при които линеее, да се изучи и прогнозира риска той да мутира към някакъв ако не полезен, то поне безвреден щам...

Говоря си глупости.

Защото, право да си кажем в очите, на предметното стъкло сме ние - народецът. Гледа ни през микроскопа некакъв си, дето не го знаем нито кой е, нито къде е, па каже некак си по научному: Да се дочави 45% чалга, четири риълити шоута, осем сапунени сериала, 25% увеличение на парното, 2% демокрация, 100% Бойко Борисов и 96% тъпи реклами, 33% Масларова и си глейте кефа!

И тия, дето са стиснали народеца, сиреч нас хем за гърлото, хем за топките, добавят: А народецът? Сиреч ние, де, дето ги поемаме всичкито бойковци, чаолги риалита и прочи. Същите тия - които са ги стиснали за топките.

Да се върнем към вътрешното си положение. Днес то е многократно по-важно от международното. На международното положение въобще не му пука, че президентът ни е този, премиерът ни е онзи, министрите са ни тия, депутати са ни ония. На международното положение обаче му пука от това: дали на нас ни пука, че президентът ни е този, премиерът ни е онзи, министрите са ни тия, депутати са ни ония.  

От друга страна, на народеца, сиреч на нас, пък изобщо не ни пука! Нито за международното, нито за народното положение! Международното е далеч, вятър го вей на бяла кобила него - международното положение. Народно положение нямаме, не сме имали и никога няма да имаме. Е оти тогава да се абиме? Едното е недостижимо, другото е непроменимо! По-добре да се напиеме! Пък ако има и нещо да забършем... С което изчерпваме възможностите на вътрешното си положение.

Очевидната практика от последните петнайсетина години показва, че светлото бъдеще на народеца е невъзможно. Защото е приватизирано от комунистите. Ей тъй на, като стой та гледай, цялото светло бъдеще се изниза, загради, реституира, придобито бе персонално чрез рекет и измами, отне се от очите, ръцете и сърцата на хорицата, разпредели се по субординационен, квотен, партиен, роднински, наследствен и подмасен принцип между комунистите, техните отрочета, храненици, послушници, информатори и дезинформатори. Към днешна дата свободно и незаето светло бъдеще за народеца няма.

То и настоящето му не е свят.

Но какво да се прави!

Това е собственото ни положение, до което ни доведоха комунистите.

С две думи - да си таковаме собственото положение!

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо