Online от 1 юли 2002

ен-два след като Тим Уокър, дипломатическият редактор на неделното издание на британския вестник Таймс описа България като разбойническа държава, в която хората се гърмят по улиците, а англичаните без да мислят си хвърлят парите в недвижима собственост, в София бе извършено поредното показно убийство. Този път падна митничарка. Още кръв в злата мелница на надменните англичани, ще каже някой. Като прочетох писанието ме задави и гняв и срам. Исках да вдигна телефона и да му кажа да върви по дяволите с глупостите си. На второ четене си дадох сметка, че написаното е откровено впечатление на човек, които прекарва малко време в България. (Тогава гневът отстъпи на срама.) Малко зависи кой те развежда из страната. Грабни един англичанин на летището, заведи го в Криптата и

Ние си пием домашна!

археологическия музей, на обяд в "Под липите", после го изкарай на пожар от София и иди до Рилския манастир. После го качи до Рилските езера, накрая го подслони в някое село и той ще види само райски картини. Прикачи

Дго към някой мрънкащ недоволен нашенец и след 24 часа, човекът ще си посипе главата с пепел от името на целокупния български народ.

Истината е, че англичаните обичат България. Истински я обичат. Те не я гледат като сфера на влияния или икономически шанс. И за едното и за другото сме прекалено малки, особено за страна, която е скептична към Европа и обича да върти алъш вериш с държавици като САЩ, Индия и Китай. Всеки месец се натъквам на англичани, които са заразени с България. И не заради инвестициите. Неотдавна си проверявах имейла в едно Троянско интернет кафе. Бях зашеметен от крясъците и псувните 12-13 годишните клиенти, погълнати от компютърни масови кланета. Харманлийският ми старшина в казармата би могъл да мине за свещеник ако го сравниш с тях. Ама нали от транспортното министерство казват, че децата трябва да се образоват с компютри... Децата се учат от малки да се стрелят един друг „в мрежа”. Как тия компютри не се задяват от пролятата кръв, не ми е ясно. До мен седеше лъчезарен мъж на средна възраст. Изглеждаше напълно защитен от звуковата вълна в кафето. Нещо не беше наред с него. Аз едва издържах, чакайки колонката ми за 24 часа да се изниже през бавната интернет връзка. А той сияеше и бързо-бързо отговаряше на имейлите си. Заговорих го. Лондончанин. Купил си къща в Дебнево. Покривът му течел. Дъждът отнесъл пътя. Токът спрял. Той беше на върха на щастието. Купил си две газови лампи. Великолепни. Не бил виждал такива. Искал да прекара всеки миг в селската си къща, да си копае градината, да си купи магаре, крава, кокошки.

В Англия от 200 години няма села. Има ги на картата, ама не са села. Едро земеделие, високопродуктивно. Скучно. Покривите не текат. Няма бездомни кучета. Няма магарета. Няма мъдри селски старци. Няма бабички, които правят кисело мляко. Няма казани за ракия. А индустриализираният англичанин обожава всичко това. И не само моят събеседник от Дебнево. Ако опре ножа до кокала и Брюксел забрани казаните, англичаните току виж повели българското селско въстание - към София, на път за Брюксел. Има още шанс за една хубава и зелена България с независими ракиени казани. Ето, най-сетне забраниха и строителството по Витоша. Представете си, че утре съборят Щастливеца (бетонна съборетина, построена върху морените). После Чорапогащите (друг грандиозен и абсурден бетонен паметник на Беклемето. И вземат, че заменят летящата бузлуджанска чиния с някоя плоча, която не се вижда чак от Солун.

Тогава англичаните ще станат още по-твърди в защита на казаните. Но, и в това Тим Уокър е съвсем прав, българинът трябва да се оправи с клюновете, черепите, самоковците, маслинките, козлите, маймуняците, пилетата... Може би Румен Петков ще им види сметката на всичките? Мислите ли? Ами пишете ми на: julianpopov@clara.co.uk