|
|
Новият кмет на София е избран с гласовете на едва 20 процента от
избирателите. Като се имат предвид качествата му, главното от
които е великолепния му опорно-двигателен апарат и
безсмислеността на мероприятието (един наблюдател оприличи
частичните избори за кмет при запазване на съществуващия
общински съвет на частични избори за вицепрезидент), дори това е
много.
Независимо от подбудите, накарали мълчаливата мнозинство да не
гласува, този резултат е сериозен удар върху представителността
на новоизбрания кмет. За някои натури с по-тънко отношение към
понятието за достойнство това би било дори причина да откажат
така спечеления пост. Бойко Борисов вероятно не се и сеща за
подобна възможност. Впрочем, той прояви некомпетентостта си
веднага – в деня след изборите не знаеше, че все още не е кмет и
започна да издава заповеди. Така столичната община известно
време беше управлявана едновременно от два кмета.
Приятната новина пък е, че за комунистите са гласували едва 10
процента от избирателите. Резултат, напомнящ за Средна Европа,
макар и да си знаем, че причините за това са други.
За партиите от десницата, имам предвид тези, които що-годе могат
да бъдат наречени десни като ДСБ и СДС, тези избори имаха и
допълнително значение. Те отваряха възможност за консолидация и
пречупване на низходящата тенденция в представянето им на
избори. За съжаление се случи това, което мнозина предвиждаха:
кандидатът на СДС отклони почти толкова гласове, колкото не
достигнаха на другия за балотаж.
Когато една партия се раздели на две, тя в същност се дели на
три. Част от нейните привърженици остават в старата партия,
друга част отиват в новата, а трета част си отива в къщи. При
обратния процес, когато тези две партии се консолидират, една
част от отишлите си в къщи могат да се върнат обратно. Ако СДС и
ДСБ се бяха явили на изборите с общ кандидат, кумулативния ефект
от това би донесъл допълнителни проценти и този кандидат със
сигурност щеше да отиде на балотаж.
Вината това да не се случи носят и двете страни. Опростенческо
би било да твърдим, че тя се разпределя в отношение 5:16, както
процентите, получени от всяка партия. От страна на ДСБ беше
отправена само плаха покана за разговори и, когато тя не беше
приета, с радост беше издигнат собствен кандидат. Когато
определяме вината на СДС трябва да имаме предвид факта, че
кандидата на ДСБ беше избираем, докато този на СДС – не. Ако
някой от ръководството на СДС наистина е вярвал, че Минко
Герджиков, дори и без да си обръсне мустаците, може да стане
кмет, то мястото му не е там.
Каква е причината за това поведение на СДС? Главната причина е в
това, че СДС все повече се превръща в общинска партия, кавато е
ССД на Софиянски. В същност в днешното Народно събрание има цели
две общински коалиции. Едната, известна под името БНС, в
действителност би трябвало да се казва “Коалиция Общинска
банка”. Другата носи официално името ОДС, но повече би й
подхождало да се нарича "Коалиция Софийски имоти". Първата
получи тежък удар, когато Любомир Павлов отмъкна банката, а с
това и причината за коалиционното съществуване, под носа й.
Втората все още се радва на добро здраве. Да не подкрепи
кандидата на общината за нея би означавало да тръгне против
собствената си същност.
В такава компания преживява днес гордия някога седесарски лъв.
Всички знаем какво ще се случи, когато тя бъде отбита от
кърмящата гръд на Столичната община.
Опомьентайтес, пановье! |
