Идилията на Клингендал

Сред идилията на кравите и лебедите в имението от ХVІ век Клингендал в покрайнините на Хага, където се намира и Институтът за международни политически отношения, млади дипломати от новите държави-членки разменят мисли и опит в ноемврийските дни от ‘циганското’ холандско лято. Заедно с колеги от наредилите се пред прага България и Румъния и наблюдаващите от още по-голямо разстояние нови източни съседи, те разговарят с ‘изялите вече сто торби сол’’ холандски домакини и долетелите за целта Брюкселски експерти. В търсене на истината за видимите и невидими граници в ‘новата голяма’ Европа! Европа, която уплаши с новите съседи старите - френски, холандски, а може би и други. Европа, която няма все още отговор на заплахите на ХХІ век. Няма отговори на  въпросите, които задава глобализацията. На емиграцията. На затварянето в себе си, на новите невидими граници между ‘нас’ и ‘другите’.

От Брюксел успокояват, че провалът на Европейската конституция не е фатален, поне не за всичко. Период на осмисляне и равносметка за скоростта и обхвата на разширяването бил необходим. От Хага успокояват, че разширяването и интеграцията са единственият залог за стабилност на континента и за противовес срещу новите ‘играчи’ на световната сцена – Китай, Индия. Както и за равновесието между САЩ и Европа. Та нямало друг път! Успокояват също, че неотдавнашното ‘ разбутване на духовете’ в холандския парламент с настояването на християн-демократите, зелените и десните LPF за отлагане на ратификацията за България и Румъния от страна на Холандия, няма никакъв шанс за успех. Иска ни се да вярваме, че е така.

Да приемем, че 1 януари 2007 е дългоочакваната дата за България. Какво можем да направим в оставащото дотогава време, за да не изпитаме трусове при присъединяването след това? В два съвета не е зле да се вслушаме - от ‘вече наместилата се вътре’  Унгария и от самата Холандия, уредила  този ‘brainstorm’. 

Гласът на Будапеща:

‘Изгладете всякакви недоразуменив и търкания между различните сили и групи вътре в страната и в района. Либерализирайте търговията си и я насочете и към близките страни в района. Изпробвайте конкурентноспособността си на фирмите първо в района, това ще ви подготви за европейските пазари в последствие. Обменяйте опит с другите в района по въпросите на управлението на прехода.’

Всичко това са уроци, които Унгария сама е изпитала. Унгарците  и сега смятат, че тясното сътрудничество със страните от района и със бившите СИВ-страни носи много преимущества. Другото, което Унгария дава като съвет, е:

‘Използваите останалото ви време и ако имате компании, които се нуждаяат от държавна помощ – дайте им я, докато не сте станали членки. После идват правилата и забраните за  държавна помощ.’  

Съветите на холандците са малко или много в същата насока. Да използваме оставащата ни година за разширен обществен дебат и да подготвим хората, че членството не произвежда само облаги и удобства. А носи, освен всичко друго, и огромно количество правила и разпоредби, много ограничения и много нови изисквания. Че влизайки в мечтаната крепост, може да ти се прииска да не беше влизал.

Но така може да мисли този, който е вече вътре и който е отдавна вътре. На онези, на които от искат да се озоват там, нищо не може да им помрачи радостта, че са - а-ха! - вътре.. И унгарци, и чехи, и словаци, и останалите гости на Клингендал, прескочили за малко повече от десетилетие неимоверно много прегради и крачещи наравно, че дори и по-бързо от ‘старите’ европейски членки, са  щастливи, че са част от голямото семейство. С всичките несъвършенства на брачната връзка. И не разликите в развитието между старите, новите и бъдещите членки на Съюза ще се окажат решаващи за здравината на този съюз.  Невидимите граници, с които се ограждаме и изолираме от тези, които не приличат на нас, те могат да ни попречат да намерим решение на проблемите на новия ни век.

Сред шестнадесетвековата идилия на имението Клингендал човек може и да забрави за момент пред колко много проблеми е изправена Европа. Но в същата сграда, до която плуват белите лебеди, в момента на оживени дискусии за бъдещето на ЕС, заседава специалната комисия за борба с тероризма. В същата сграда заседават комисии по въпросите на интеграцията (не европейската, а вътрешмата, националната, между етносите и социалните групи). 

Унгарците са се постарали да изгладят вътрешните си противоречия и конфликти, преди да влязат в Съюза и съветът им към бъдещите членки е да направят същото.

Може би следва да се намери съветник и за старите членки. Да им каже някой как да намерят пътя към новите си граждани и да им спестят отчаянието на разрушителя. Ако се намери този мъдър съветник – може би Европа ще се освободи един ден истински от границите си и  ще стане Европа на равните шансове.

Клингендал, 11- 12 ноември 2005