|
|
|
"Le
miracle d'Hollande!"
- възкликва френският крал Анри IV, когато през 1598 му
представят 15-годишния Хюго де Хрот (Hugo de Groot).
И наистина, роденият през 1583 в Делфт, Хюго де Хрот (лат.
Hugo Grotius) на осемгодишна възраст вече пише стихове
на латински, а на 11 години е студент в Лайденския
Университет.
През 1598, когато била произнесена въпросната реплика на
Анри IV (ами да! - същият този Анри, Анри Наварски, който
бил женен за кралица Марго), Хюго, едва 15-годишен, е във
Франция като член на официална държавна делегация, изпратена
до френския крал. Делегацията се предвожда от великия
холандски държавник Йохан ван Олденбарневелт (Johan van
Oldenbarnevelt), който е с ранг на премиер-министър.
Анри IV, преживял Вартоломеевата нощ и приел |
 |
|
Хюго де Хрот (1583-1645),
Le miracle d'Hollande |
католицизма,
вече е крал на Франция. По това време той и Седемте Нидерландски
провинции имат общ враг - Филип II. Всъщност Анри IV е
пророчески прав в спонтанното си възклицание и не защото Хюго де
Хрот едва 11-годишен записва право в Лайденския Университет, а
заради идеите, които по-късно развива и публикува и които
полагат
началото на съвременното международно право.
"Където
правото не стига, започва войната" - констатира Хюго де Хрот
в един от трудовете си.
Международното право, според холандския философ, богослов и
юрист, трябва да гарантира мирни взаимоотношения между всички
религии, народи, етнически групи и държави. Според де Хрот
Божията воля изисква етични и правни норми между отделните
църкви и вероизповедания, както и между отделните личности и
между държавите, без значение дали се отнасят до християни или
не.
Бягството на
Хюго де Хрот
С Хюго де Хрот днес се гордеят поне три града в Холандия -
Делфт, Ротердам и Хага и поне три държави - Холандия, Швеция и
Франция. Но съдбата му не била лека.
Необходимо отклонение
Пет години след кървавата Вартоломеева нощ, през 1579, в Утрехт
е обявена т.нар. Утрехтска уния - изключително важен документ,
защото с тази уния де факто е поставено началото на днешна
Нидерландия. С Утрехтската уния е поставено и друго важно начало
- на традиционната холандска толерантност. Северните
нидерландски провинции декларират в това споразумение, че никой
не може да бъде преследван заради своите религиозни убеждения.
За съжаление понякога тази клауза ще бъде нарушавана, както ще
видим, но така или иначе, през
ХVІ,
ХVІІ
и
ХVІІ
век Холандия е най-толерантната страна в Европа що се отнася до
свободното изразяване на религиозни и политически убеждения и до
издаването и разпространението на свободомислеща литература. Не
случайно тук се спасяват от преследване Рене Декарт, Дени Дидро
и др., а великият холандски философ Спиноза е потомък на
избягали от Инквизицията португалски евреи. Възможността да
излагат идеите си свободно, която в Холандия имат философите и
учените, съвсем логично води до просперитета на страната. Но
даже в Холандия толерантността не винаги била на ниво. И не само
защото една година след смъртта на Спиноза книгите му отново са
забранени...
И така, 4 години след обявяването на Утрехтската уния и с нея -
на религиозната толерантност, в Делфт се ражда Хюго де Хрот.
Година по-късно Вилхелм Орански е вероломно убит и синът му
принц Мауриц става главнокомандващ на армията. Политическото
ръководство на страната се осъществява от споменатия вече Йохан
ван Олденбарневелт (1547-1619).
16-годишен,
Хюго де Хрот2
вече е адвокат в Хага (1599-1607) и пише първите си знаменити
трудове. От 1607 заема висок държавен пост към Двора и Висшия
съвет на Холандия. През 1609 година двайсетгодишният Хюго де
Хрот излага идеята си за свободното море, което е свободна
международна територия и принадлежи на всички народи. Този му
труд е публикуван под заглавие Mare Liberum. От 1613 де
Хрот е назначен на изключително престижната длъжност
pensionaris на Ротердам (юридически съветник, но на практика
- управител на Ротердам).
Някъде по това време силно се изостря политико-религиозният
конфликт между ремонстрантите, към които принадлежат Йохан ван
Олденбарневелт и Хюго де Хрот, и контра-ремонстрантите, към
които спада принц Мауриц. Ремонстрантите са последователи на
реформатора Арминиус и защитават наличието на свободна човешка
воля. Те смятат, че Бог е предоставил на хората правото да
избират между доброто и злото и че човек сам определя какъв път
да поеме. Контра-ремонстрантите (калвинистите) вярват в
предопределението и отхвърлят наличието на свободна човешка
воля. Според тях всичко е предопределено още с раждането.
Хуманистът, юристът и теологът Де Хрот вярва, че човек е
свободен да решава сам и че има т. нар. естествени права, които
са неприкосновени. След Реформацията именно на принципа на
"естественото право" се изграждат законодателната и съдебните
системи на протестантските държави, а по-късно и на съвременните
демокрации.
Но през 1618, изнервен от споровете с ремонстрантите, принц
Мауриц заповядва да ги арестуват. Девет месеца по-късно Хюго де
Хрот е осъден на доживотен затвор и изпратен в замъка
Лувенстейн, а 72-годишният Йохан ван Олденбарневелт е
обезглавен.
През следващите три години от живота си Хюго де Хрот е затворник
в Лувенстейн. Жена му Мария ван Райхерсберх (Maria van
Reigersberg), която доброволно споделя затворничеството му,
но има право да напуска замъка, замисля брилянтен план за
бягството на съпруга си. В Лувенстейн Хюго де Хрот чете много.
Лайденският професор Ерпениус (Erpenius) му изпраща
редовно големи сандъци с книги. Отначало те са стриктно
проверявани, но впоследствие охраната започва да гледа през
пръсти. Прочетените от де Хрот книги се връщат обратно на
собственика и огромният сандък напуска замъка. На 22 март 1621
година обаче в него се намества самият основоположник на
международното право и под зоркия поглед на вярната прислужница
Елс охраната отнася и натоварва сандъка на кораба. Елс се
качва на кораба заедно с тежкия товар "книги" и два часа
по-късно в дома на приятели Хюго напуска тясното си убежище.
Преоблечен като зидар заминава за Париж, където по-късно
пристигат вярната му жена и децата му.
През 1625 година той публикува най-важния си труд: "De jure
belli ac pacis" ("За правото на война и мир").
През есента на 1631 година се връща за кратко в родината си.
Предлагат му поста на генерал-губернатор в Индия, ако поиска
прошка, но гордият Хюго отказва и през 1632 година е принуден
отново да напусне Холандия. През 1634 шведската кралица Кристина
го назначава посланик на Швеция в Париж.
Не било съдено обаче този велик човек, създател на науката за
международното право и на съвременната етика да доживее дълбоки
и спокойни старини. През 1645 година корабът, с който Хюго де
Хрот отплава от Стокхолм, претърпява корабокрушение. Де Хрот се
добира до брега и на 13 август се отправя на кон към Любек
(Германия). Болен и изтощен той едва се добира до Росток, където
умира на 28 август. Тялото му е пренесено в Делфт и на 3
октомври Хюго де Хрот е погребан в Nieuwe Kerk (Новата
черква).
- - - - - -
1
Чудото
на Холандия
2
Някъде
се среща като Хуго де Гроот
©
Даниела Горчева, списание Диалог |
