|
След като преживя две поредни
пиянства - през 1989-1990 и през 1997 - българският народ
естествено изпадна в делириум. Това състояние на нещата
диагностицира Белчо Дончев в новата си книга с това
психокопатологично заглавие. Такава логическа връзка между
събитията от последните 16 години, та до петък, 25 ноември 2005,
направи Рени Нешкова при представянето на новата книга от
архитекта-поет-публицист, а след поразителния му текст "Селцето"
- и талантлив белетрист.
Събитието беше разгласено комай
само в "Още инфо" и в "Про и Анти". Независимо от това към 18:00
в голямата зала на Съюза на архитектите вече нямаше свободни
седящи места. Хората продължиха да прииждат и след това, особено
след 19:00, когато отвори бюфетът. През това възлово и
авторитетно място в столичния център тази есенна вечер се
изнизаха барем 300 души, всичките - почитатели на Белчо. Между
тях имаше недоорганизирани групи като приятелите на САЩ,
нечленовете на неформалния неклуб "Под игото" в
къщата-музей "Иван Вазов", а също и самостоятелни бойни единици
като Иво Беров, Васко Кръпката, Любо Цонев-Инди, Иван Ибришимов,
Петя Владимирова и други.
Авторът бе поздравен първо от своя
колега, приятел, читател и почитател арх. Константин Антонов,
който не пропусна да предаде и поздравите на своя брат Васил от
Лос Анджелиз. Арх. Николай Тулешков припомни времената, в които
многолюдният колектив на Главпроект с изтръпнали крайници е
слушал по Тошово време дръзките стихове на Белчо, под които и до
днес малцина смелчаци биха се подписали.
Любо Данчев си призна, че
легендата за това как Белчо хваща каракуди като една човешка
длан е само част от един значително по-обемист национален епос,
в който Белчо хваща и по-едри риби. Като основно доказателство в
своя подкрепа той намери великолепно оформеното и илюстрирано
издание на Белчовия "Делириум" - една дълбока и талантлива
книга, написана с хъс и великолепно чувство за хумор. Огнян
Дъскарев си призна, че завижда на автора за това, че под
текстовете му не стои неговото име.
Изданието е финансирано
изключително от своя автор с подкрепата на близки приятели.
Всяка закупена книга е възстановяване на тази трудна инвестиция.
Междувременно в ход е регистрацията на фондация "Още инфо",
която си поставя за цел да акумулира средства за това такива
безобразия повече да не се случват. Обичаните и търсени автори
трябва да получават хонорари за написаното от тях, а не да
харчат семейните спестявания за издаване на книги.
На добър час на "Делириум"! Тази
книга няма да остави безучастен никого. Подарете я на познат
социалист! Изживяването при следващата ви среща ще е несравнимо
с нищо друго. |
