Да затворим очи и да си представим, че в Семейния кодекс има такъв член:

"Фактите, сведенията и предметите, свързани с функциите на съпруга, са класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация."

Колко ведро ще посрещаме въпроси като "нали щеше да се прибереш в 6", "дадоха ли ви коледна премия", "каква е тая, русата, дето те видяла с нея Силвето вчера" и т.н., и т.н.

Вдигаме рамене и отговаряме спокойно, но твърдо: "Класифицирана информация! В затвора ли искаш да влезна, ако ти кажа?!"

Мечти... Реалността е, че такъв член наистина се задава на хоризонта, но ще защитава не съпрузите, а МВР. Фигурира под №155 във внесения в парламента законопроект за МВР, изготвен, разбира се, от МВР. Самата формулировка е забележителна.

"Фактите, сведенията и предметите, свързани с функциите на МВР...".

Човек трудно би могъл да си представи факт или предмет, който по желание да не може да се разгледа като свързан с функциите на МВР.

Александър Кашъмов вече описа в "Дневник" как този закон директно нарушава правото на обществото да знае какви ги върши МВР. Проблемът обаче е не само правен, но и манталитетен и политически. Нищо не свързва по-здраво БСП и НДСВ от мерака за секретност. Не защото ги гони параноя, а защото "националната сигурност", "класифицираната информация" и "служебната тайна" са изпитани средства за осигуряване на административно- бюрократичен произвол.

Затова и няма по-подходяща емблема на дългогодишния неявен съюз между царисти и социалисти от Георги Петканов. През 2002 по инициатива на Министерския съвет (МС) беше приет Законът за класифицираната информация, уж заради евроинтеграцията, а всъщност, за да осигури законов чадър на чиновниците, през 2003 г. пък Петканов се опита да промени Наказателния кодекс така, че да криминализира огласяването на "служебна тайна" от журналистите. Днес професорът отново е министър, не на МВР, а на правосъдието, но в МВР явно работят под лозунга "Без Петканов, по петкановски".

А защо ли точно при най-големите скандали информацията се оказва засекретена - например данните за фирмите, които ще градят магистрала "Тракия"?!

Тук-там припламващите искри между коалиционните партньори не бива да ни заблуждават. Михаил Миков какво рекъл, пък Николай Свинаров как го затапил - всичко това е, за да се пълнят вестниците и да се удържа в обществото представата, че има някакви обособени политически субекти. Основният политически субект в момента е един - това е бюрократично-партийното съсловие, което има властта да се разпорежда с публичното благо. В това съсловие отдавна няма чисто червено и чисто жълто, а преливащи нюанси. Последователно прокарваната политика на ограничаване на прозрачността в действията на държавните институции е начинът тази прослойка да акумулира все повече и все по-безконтролна власт. Помните ли скандала със стенограмата от заседанието на МС от 25 октомври 2001, когато се сключва договора с "Краун ейджънтс".

Тогава Симеон II пита: "Кажете ми, тук няма ли практиката неща, които са от изключително значение или важност, да имат по-кратка или специална процедура?" И тогавашните министри Неждет Моллов и Костадин Паскалев услужливо подсказват: "Ако е свързано с националната сигурност..." Ето това обединява социалист, депесар и цар.

А междувременно полицаи в Благоевград убиха с палки и ритници човек. Информация за случая?

Забравете.