14-12-2005

В книгата си “Левичарството – детската болест на комунизма” Ленин пише, че социалдемократите, световната левица, са “полезните идиоти”, които ще свършат черната работа на  болшевиките. С  това  те сами “ще си оплетат въжето”, на което болшевиките ще ги обесят.

Като изключим зловещата символика, широко приложена в живота, светът е свидетел на непрестанната дейност на “полезните идиоти” от 1917 досега.

Един блестящ пример: в началото на 80-те европейската и американската левица организира огромни акции за едностранно ядрено разоръжаване на  Запада. И това пред агресивната атомна заплаха на Кремъл! За съжаление,  Ленин добре е подбрал думите си.

Наскоро се навършиха 25 години от убийството на Джон Ленън и 17 години от унищожителното земетресение в Армения. Световните и българските медии отбелязоха първото събитие, но никой не си спомни за десетките хиляди жертви на земетресението.

Джон Ленън е класически “полезен идиот”. Трагичната ирония е, че в абсолютният смисъл той сам оплете въжето си – убиецът му, Марк Дейвид Чапмън е завършен ляв радикал!

Ленън беше шумно разхваляван от комунистическите власти в България и СССР, заради съпротивата му срещу войната във Виетнам и против политиката на президентът Никсън. Многократно беше изтъквано, че бил в списъка  на  разследвани от ФБР, но почти неизвестно беше, че идолът на Ленън, Елвис Пресли е сътрудничил  на  ФБР!

Именно големият американски патриот Елвис Пресли, е антипода на Ленън. Пресли защитаваше страната си и никога, за разлика от Ленън, не беше използван от комунистическата пропаганда.

Бившият член на Бийтълс никога не използва огромното си влияние, за да протестира против комунистическата диктатура. Той никога не защити колегите си рок музиканти в бившите социалистически страни. Например в Чехословакия, където през 1977 много рок музиканти, участници в дисидентското движение “Харта 77”, бяха преследвани и репресирани.

Легендарната песен “Представи си” е добър пример за левите увлечения на музиканта. На фона на изящната мелодия, той ни описва  свят без Бог, частна собственост, религия. Веднага си представям едно място, където  идеалът му е осъществен – Куба. Именно там диктаторът Кастро откри паметник на Ленън!

Ленън беше противоречив човек. Беше с леви убеждения, защитаваше бедните и онеправданите, написа “Героят на работническата класа”, а беше милионер и се къпеше в злато и брилянти. Пред левичарските догми, предпочиташе капиталистическите методи, например, при продажбите на плочите си. Определяше се, като пацифист, а е участвал в много побоища в ранната си кариера в Хамбург в началото на 60-те.

През 1971 в затворът Атика, щата Ню Йорк, избухна бунт на затворниците, който  беше потушен с цената на човешки жертви от властите. На следващата година Ленън и Йоко Оно записаха Born In A Prison. В песента те заклеймиха американската  съдебна система и затворническите власти в Атика.

Жестоката ирония на съдбата, е че  именно тази съдебна система осъди на доживотен затвор Марк Дейвид Чапмън и го изпрати точно в затворът Атика, където е и до днес!

Но, с течение на годините  Джон  се променяше. Той узря дотолкова, че отхвърли насилствената революция. В Revolution  той се съгласява, че светът трябва да бъде променен, но не с портрети на Мао, и, че “ако говорите за разрушение, не разчитайте на мен”.

В края на живота си той, дотогавашният атеист, благодари на Бога, защото помогна на неговото поколение да мине пред бурите на 60-те и 70-те!

Беше често нападан, заради битността си на световна мегазвезда. През 1988 излезе книгата  на Албърт Голдмън“Животите  на Джон Ленън”. Книгата  предизвика голям международен отзвук, тъй като  беше остро критична, изнасяше скандални, крайно неприятни страни от личният му живот. Но в крайна сметка недоказани, основани главно на недомлъвки, неясни твърдения отпреди години, или на откровени клюки. Тогава си помислих, че тази книга е много несправедлива, защото Джон беше мъртъв отдавна и не можеше да се защити. И сега мисля така.

Въпреки грешките и противоречията си и естествените човешки недостатъци,  Джон беше идеалист. Да, беше използван от комунистическата пропаганда, но едва ли е бил доволен от това и едва ли го е искал. Написа чудесни стихове, а също и гениалното: “Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш планове за него.” Много рядко може да се срещне толкова силно, синтезирано  описание на битието ни.

Но музиката му е това, което ще завинаги ще остане в света. С тази музика той достави щастие на милиони хора. Милиони хора свързват песните му с младостта си, с първата любов, с най-красивите си спомени.

За мен при комунизма музиката на Джон беше начин на живот, начин за спасение от сивата социалистическа действителност. Спомням си колко трудно беше да се снабдя с “тава” на Бийтълс и как се радвах, когато успеех да го направя.

Спомням  си и отдавнашният, снежен ден на 1980 и колко зле се почувствах при вестта за смъртта му.

Никога няма да забравя радостта и щастието, които изпитах, когато за първи път чух Girl, Hello Goodbye, Bungalow Bill, A Day In The Life, Paperback Writer.

Музиката на Джон  е неразделна част от ранната ми младост. А нали всички обичаме тази част от живота си.

Не съм от Бийтълсовото поколение, но наистина не ми беше лесно да напиша първите редове от тази статия.

Надявам се, че Бог отдавна е простил всичките ти грехове, Джон.

Ти заслужаваш това.