|
Искам да благодаря още веднъж
най-сърдечно и искрено на всички, които в петъчната
вечер на 25-ти ноември - преди няма
три седмици-отделиха
част от времето си
и
дойдоха на представянето на книгата ми в Къщата на
Архитектите в София.
Чувствам се щастлив
от факта, че толкова изключителни и стойностни хора (аз
други
като че ли
не познавам!) бяха с мен тази вечер!
Чувствам се нещастен затова, че не успях да си поговоря
с всеки един от тях.
За компенсация предоставям на тяхното,
вашето и на когото поиска внимание това, което написах
нощес.
Защото книгата си е книга, работата си е
работа...
Преди двадесет дни, при изключително
благоприятни за мен атмосферни условия, на бял свят се
появи моята книга “Делириум”. На пръв поглед-нищо
особено. На втори поглед-още по-малко особено. На трети
поглед направо се питаме - “За какво по-точно ставаше
дума?”
Наистина, в шизофренията, в която са ни
принудили да живеем,
въпросът - “…за какво точно ставаше дума
…”, е направо отвратителен! Лично аз страшно мразя този
въпрос, защото винаги съм смятал и продължавам да
смятам, че всеки жив и нормален човек винаги би трябвало
да знае за какво аджеба става дума в живота, който
живее. Идеята, че Тошо Тошев всяка сутрин ще ми обяснява
за какво става дума, че Слави всяка вечер ще ми казва за
какво е ставало дума, че Биг Брадър ще ми изиграва за
какво става дума, че хиляда четиристотин и седемнайсти
епизод от сериала “Богатите също се насират” ще ми
дообясни за какво точно става дума, означава, че аз
въобще, фатално и фундаментално нямам представа за какво
в същност става дума.
Става дума за това, че ние, българите, не
казвам необратимо, но при всички случеи-твърде тежко,
сме се изхвърлили от себе си. Трудно е за разбиране, но
е лесно за обяснение.
Когато потърся себе си, аз първо намирам
руснак, наричащ се славянин, после намирам социалист,
наричащ се интернационалист-не, че разбирам какво точно
значи това, но звучи адски антиамериканско и
антиглобалистко
(последната
дума също не разбирам, но е модерна),
но никога не намирам българина в себе си. Този факт
адски ме впечатлява! Моля всеки донякъде нормално
функциониращ българин да ми посочи българското в Гриша
Филипов, или в Андрей Карлович, или в Сергей Дмитриевич,
да не споменавам Георгий Михайлович или Ахмед Доганович…
а може би и Самият Сакскобурготский…
Да си българин означава просто да си
българин. Нищо повече. Познавах един чист циганин, жена
му също, тя се казваше леля Линка, той чичо Стефан, и
двамата бяха скромни, бачкащи, възпитаващи децата си,
винаги виновни за това, че са цигани чисти българи!
Дъщеря им Розалия е чисто българска прекрасна циганка.
Мъжът и също, синът им Сашко-също. Знаете ли, страшно е
интересно, те никога не биха предали България на
комунистите. Бяха и са скромни, честни и работливи хора.
За разлика от много българи.
За какво точно става дума… Аз съм ужким
българин. Но обичам циганите. Розалия няма никакви
причини да се срамува от чудесния факт, че е циганка, за
разлика от мен… Жена ми е еврейка и вярвайте ми, живея с
нея вече близо четиресет години, тя няма никакви причини
да се срамува от това. Не намирам никакви сериозни и
обективни причини арменецът да се срамува от това, че е
такъв, или турчинът, че е турчин…Ако някой в тази
държава трябва да се срамува-това е българинът. За това,
че високомерно не подаде ръка, че отблъсна, елиминира,
изряза от живота си разнообразието на самия живот-всички
останали прекрасни и неповторими етноси. При това го
направи без да противопостави собствения си етнос.
Противопостави комунизма, неговият изотоп демократичния
социализъм, казано персонифицирано-Георгий Първанов и
Сергей Дмитриевич, Румен Овчаров и Андрей Райчев,
Божидар Димитров и Андрей Пантев, да ви изреждам ли още
или една Масларова ви стига? Посочете ми поне един
циганин, който да се е гаврил с България повече от
тях…Казвам го като чист българин!
Никога не започвам да пиша каквото и да е
по причина външен дразнител. Причината за каквото и да е
действие всеки нормален човек трябва да търси в себе си,
не извън себе си. От първи до трети клас имах учителка,
която се казваше госпожа Пинтева. Искам да я спомена с
добро, не само защото все още помня онова житейско
правило, което следвам и до днес - “Никога не
обвинявайте неодушевените предмети за причина на вашите
проблеми!”-казваше тя.
Никога не съм обвинявал комунистите за
причина на нашите проблеми!-признавам си аз. Но се
обвинявам в това, че им позволяваме да ни създават
проблеми! Не само им позволяваме, ами направо ги молим!
И се питам-може ли-какво трябва да
направим, та да излезе някой, да ни каже просто и ясно
какво става с държавицата ни, да ни направи съпричастни
към съдбата й, уверявам ви, че всички в тази държавица,
които не сме комунисти, сме готови да станем част от
нея, стига някой да ни поиска това. И се питам-защо аз
самият да не го поискам? Искам го заради
Розалия-Циганката. Искам го заради Бедо-Арменеца. Искам
го заради Фахредин, моят колега и приятел Турчин. А
най-много го искам заради себе си - Българина. Защото не
мога да живея без тях. Те са част от мен и аз съм част
от тях. Струва ми се, че ние заедно сме България.
Просто трябва да се изчистим от
комунизма-каквото и да означава това днес. А то все още
означава не малко, да не кажа почти всичко.
Та започнахме от книгата ми “Делириум”.
Имам я в обезпокояващи количества. Те не са
обезпокояващи за мен. По-скоро за вас.
Бъдете здрави! |
