|
Който иска да разбере
какво става в България, е най-добре да чете
съвременна руска литература. Просто защото руснаците
са по-напред с материала. От вестниците ще научим
какви пари ни чакат, като влезем в ЕС, и как
продажбите на битова техника са скочили с 30% през
2005 г. Това са важни новини и важни знаци, даващи
основание за надежда. Стига да не проспим други
неща, обзети от евроинтеграционен и потребителски
ентусиазъм.
Мнозина здравомислещи
хора в Русия и у нас, че и по света, не виждат нищо
лошо в Путин и неговия модел на управление. И понеже
политологията върви с победителя, ще обясним какво е
това "путинизация" с виц. Разказан е в романа на
Виктор Пелевин "Диалектика на прехода от Изотникъде
в Никъде".
Черен джип спира рязко
на светофара и отзад го блъска очукана волга". От
джипа слиза мутра с бухалка и започва да млати по
волгата. Когато предното стъкло пада, се вижда, че
вътре седи полковник от ФСБ. Мутрата пуска
бухалката, почесва се смутено и казва: "Другарю
полковник, аз тука чукам, чукам, а вие не се
обаждате... Кажете къде да занесем парите!"
Както са казвали
нашите възрожденци: "И да не е истина, не е лъжа."
България е узряла за путинизация. Не само заради
медийно възпроизвеждания копнеж по ред (какъвто
тресе цяла Европа), а най-вече защото бюрократичните
структури са се еманципирали от граждански контрол.
Говорим за полиция, съд, прокуратура, за общинската
администрация на София, за генералите с техните
хеликоптери и корвети... От време на време в
общественото мнение пробягва лек смут при някоя
фрапираща идиотщина на прокуратурата или на
полицията, но като цяло бюрократичната власт е
оставена да действа безметежно и безотчетно.
Така е и по
конституция: права има държавата, а не гражданинът.
Липсва единствено
нашият Путин. "Силната ръка" не е нищо друго освен
воля и канали за йерархизация на властовите
институции. Засега сме във феодалната епоха:
ерцхерцог Главен прокурор, барон Областен управител,
граф Началник на РДВР, виконт Топлофикация и
виконтеса НЕК... Последните двама благородници са
всъщност търговски дружества, но благодарение на
монополното си положение, осигурено от
администрацията, упражняват властта си не пазарно, а
силово.
От историята знаем, че
след феодалната раздробеност идва абсолютната
монархия. Та и ние от 5-6 години чакаме
Краля-слънце. Онзи, който ще централизира властта и
ще постави феодалите на място. Масмедиите
непрекъснато подгряват общественото мнение в тази
посока. Персонализирането на властта успокоява.
Мажоритарната утопия предлага прост модел за свят,
който действа терапевтично именно с простотата си.
При социализма
най-голямата закана и най-голямата надежда на
вбесения от дребните партийни функционери и
началници човек беше фразата "Ще пиша до Тодор
Живков!". Така е и днес, всички искаме да пишем до
Бойко Борисов. А и да не искаме, медиите го правят
вместо нас.
Почвата е готова, само
човекът засега го няма. Макар че, ако толкова много
го искаме, току-виж добрият старец със шейната ни
чул.
Но ако наистина вече
сме пораснали, да си пожелаем дядо Коледа и тази
година да забрави нашия Путин в Лапландия.
|
