28-12-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

22 декември 2005, 13:05

Мерцедесът

Огнян Дъскарев

 

Заети с поредната възможност да нападат Америка  (”затворите” на ЦРУ в Европа, “мъченията” в тях, подслушването на заподозряни терористи в САЩ), световните медии отново пропуснаха интересна новина. С участието на едно от основните лица в голямата политика.

В сряда, 21 декември, на редовната пресконференция в ООН,  генералният секретар Кофи Анан загуби самообладание и наруга журналист,

който отразява работата на световната организация. Избухването на г-н Анан не беше никак дипломатично, въпреки че минути преди това описа себе се като “може би първият дипломат на света”.

Джеймс Боун, журналист  от лондонският “Таймс”, помоли г-н Анан за подробности във връзка с мерцедеса, който синът му, Коджо Анан, закупил с голяма отстъпка,  като  използвал длъжността и името на баща си. Ето  как отговори  г-н Анан:

“Спрете и слушайте, Джеймс Боун. Вие сте много  нахален. От много, много месеци и години вие се държите в тази стая, като  голямо дете. Вие сте срам за колегите  и професията си. Моля, спрете да се държите по този начин и да минем към по-сериозни въпроси”.

Колегите на г-н Боун от Асоциацията на журналистите към ООН го защитиха с декларация, в която се казва, че “Джеймс Боун не е срам за професията” и че “той има пълно право да зададе този въпрос”.

В докладът на Пол Волкър, председател на Независимата комисия за разследване на програмата “Петрол срещу храни”  се споменава, че синът на генералния секретар на ООН Коджо Анан е работил за частната швейцарска фирма “Котекна”, която през декември 1998 спечелила договор с ООН за контрол на тази програма.  Г-н Волкър открил, че през ноември 1998 г-н Коджо Анан закупил в Европа със значителна отстъпка мерцедес на името на баща си.  

Уредил транспорта на колата до Гана (г-н Кофи Анан е ганаец по рождение), както и безмитният внос в тази страна. В Гана тогавашният официален представител на ООН удостоверил пред митническите власти, че колата  е за “лична употреба на г-н Кофи Анан, генерален секретар на ООН”. Така г-н Коджо Анан си спестил повече от 14 000 щатски долара.

От тези факти следва въпросът дали генералният секретар е знаел, че името му и престижът на ООН се използват за незаконни привилегии. В доклада на г-н Волкър е записан отговорът на г-н Анан, според който “не знаел, че Коджо Анан е купил мерцедес на негово име”. Тук г-н Волкър, очевидно доволен от това обяснение, прекратява разследването на случаят.

Според мен доста лекомислено.

Но предполагам, че са останали документални следи, освен ако мерцедесът не се е изпарил в тропическият климат на Гана. Точно заради това журналистът от  “Таймс” си позволи да безпокои г-н Анан на 21 декември 2004.

Въпреки че независимата комисия е прекратила разследването по този случай, в докладът й от 7 септември 2005, глава III, се казва че:

На 13 ноември 1998 г-н Коджо Анан се обадил на личният сътрудник на баща си Уагабайе Асебе, който написал и предал на началника си бележка със следният текст:

"Коджо ме помоли да ви предам приложеното писмо относно колата, която иска да купи на ваше име. Фирмата моли писмото да бъде изпратено от името на ООН”. 

По това време г-н Коджо Анан се свързал с представителя на ООН в Гана и го помолил да му помогне да внесе безмитно колата, защото същата ще бъде закупена на името на Генералният секретар. На 17 ноември 1998  г-н Кофи Анан превежда 15 000 долара по сметката на сина си в лондонска банка. На 24 ноември 1998 г-н Коджо Анан закупува мерцедес на стойност 39 056 долара, включително сумата, изпратена от баща му седем дни по-рано. На 28 ноември 1998 баща и син се срещат в парижкият Hotel de Crillonкъдето имали личен разговор.

Всичко е ясно, както се казва в такива случаи в България. Разликата е само, че в българските случаи се говори за "използване на служебното положение", а тук има използване на служебното положение, но затова пък на световно ниво.

Осемнадесет месеца бяха необходими на десетки служители на Независимата комисия да изготвят доклад от хиляди страници. Това струваше 35 милиона долара.

Ето част от заключението:

“...отговорностите на секретариата (пряко подчинен на генералния секретар)  включват  санкции, налагани  на иракският режим, заради нарушения”. Генералният секретар и най-близките му помощници “много добре са знаели за подробната информация относно контрабандата с петрол на иракският режим”, което “драстично нарушава санкциите срещу  режима в Ирак и безспорно е повлияло отрицателно върху приложението на хуманитарната програма”. И още:  “Като цяло, Генералният секретар не е успял да изпълни служебните си задължения, както подобава на  нивото, което ООН  би трябвало  да поддържа”.

Така се случи, че заради суматохата при скандала на пресконференцията, г-н Анан отново не отговори на въпроса за злощастният мерцедес.

Но,питам се дали журналистът Джеймс Боун е срам за професията си, или, как да го кажа, може би г-н Кофи Анан е срам за ООН? 

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо