Иван Ибришимов
18 Март 2007

Изкривените пространства на БСП

Иван Ибришимов

Има нещо дълбоко непочтено в поведението на левицата, когато я погледнем през призмата на членството в ЕС. Така или иначе, историята си направи поредния каламбур - в елитния клуб да ни върнат синовете на онези, които преди 60 години ни изтръгнаха от него.

Началото на българското членство в ЕС може да се диагностицира като леко шизофренично. Причината за подобно твърдение се крие в ясно изразеното раздвоение на образа на управляващите. Ако доскоро те просто едно мислеха, друго говореха и трето вършеха, то сега е обратното – едно вършат, друго говорят, а дали мислят изобщо не е ясно. Вижда се само едно, и то е, че тройната коалиция вече се стреми към осребряване на управлението си. Финансовите потоци на ЕС, които трите партии жадуват, от една страна, са могъщ сплотяващ фактор, но, от друга, могат да доведат до сътресения с непредвидими за държавата последици. Ето няколко примера:

Енергийният капан на Русия

Какво направиха управляващите последния месец преди приемането на България в съюза? Занитиха страната ни в руския енергиен капан за десетилетия напред. Договорите за газа с “Газпром” и за АЕЦ “Белене”, де факто пак с “Газпром”, обезсмислят членството за редовите български граждани. На практика всичко, което ще получим от ЕС през следващите години, ще изтече в посока Русия. Това ще стане благодарение на “плавното”, но непрекъснато повишаване на цените на енергоносителите с повече от 10 процента на година, което е залегнало в първия договор и на неосигурените 5 милиарда евро по втория. Огромната заслуга за очертаващото се икономическо загробване принадлежи основно на БСП и в частност на мегаминистъра Румен Овчаров и премиера Сергей Станишев. С присъствието си на подписването на договора за газа, министър – председателят доказа, че това е политика на цялото правителство, а като равнище на присъствие унизи българската държава. Все пак “Газпром”, макар и гигант, е само една фирма. Подчертавам този детайл, защото трябва да бъде пределно ясно, че финансовите сътресения, които ще усетим на гърба си, ще бъдат причинени не от ЕС, а от БСП, за което рано или късно трябва да бъде търсена отговорност. Подаръкът, който социалистите поднесоха на Русия, изглежда още по-гнусен за мислещите хора на фона на неадекватното поведение на кабинета по отношение на общата енергийна политика на Евросъюза. Неучастието и пасивността към съвместните европейски проекти бяха “компенсирани” с паническо бързане за подписването на руските договори, защото след 1 януари те трябваше да бъдат съгласувани с Брюксел и тогава нещата щяха да изглеждат различно.

Битката за евродепутатите

На фона на демонстрираното единодействие между лидерите на трите партии мнозина ще бъдат изненадани от баталиите, които ще се развихрят съвсем наскоро около изборите за евродепутати. Симптоматични в това отношение са ритниците под масата за поста евроминистър, овакантен от Меглена Кунева. НДСВ настоява такъв министър да има, а позицията по квотен принцип да си остане на царската партия. Жълтите дори посочиха конкретния кандидат – Гергана Грънчарова. Но съпротивата на БСП е жестока. Чрез външния си министър Ивайло Калфин те държат под контрол както отношенията с Брюксел, така и с Москва. Припомням, че малко преди еврочленството, ни в клин ни в ръкав, Калфин определи като приоритет на българската външна политика отношенията с Русия. Едно чуждо тяло, пък било то и на царската хубавица, би попречило на търсения от БСП североизточен уклон. Затова може да се направи извода, че социалистите ще бъдат безкомпромисни и по отношение на изборите за евродепутати. Там техните интереси ще се сблъскат сериозно и с ДПС, и с НДСВ, но безспорно най-големи проблеми ще им създаде ГЕРБ. Последното обяснява и непреставащите атаки на левите към Бойко Борисов, който пък се възползва от тях, за да се изкара десен. Може и така да се окаже при перспективата автентичните десни партии да вкарат преко сили двама депутати в европарламента. Но за БСП най-важното е да има пълен контрол върху отношенията с ЕС, защото това ще й позволи да управлява финансовите ресурси както намери за добре, което ще рече, че и руските интереси ще бъдат защитени.

Вътрешните кавги на червените

Те са повече за пред хората. Ето, ние сме демократична партия, всеки има право на мнение, включително президентът. Георги Първанов подръпва Станишев за ухото, че политическият съвет на коалицията не е конституционно легитимиран, Станишев приема другарската критика, без да се съгласява докрай и отрича война между институциите. Бойко Борисов налива нова доза популизъм, като се позовава на Първанов и обвинява Станишев и Пирински в корупция. Респективно т.нар. вътрешна опозиция в БСП се закача на въдичката. Станишев удря с юмрук по масата, този път за вътрешна употреба. Той демонстрира едновременно еманципация от духовния си баща Първанов, но и бащинско отношение към непослушковците в партийните редици. Класика: строг, но справедлив. Как да не си припомни човек оня крилат лаф, че БСП ще се разцепи тогава, когато земеделците се обединят!

Но че европейците имат първо да мигат, после да се тюхкат, че са ни приели с такива управници, много скоро ще стане ясно – с налагането на първите истински предпазни клаузи и спирането на парите по тях.