Online от 1 юли 2002
Москва ни вкара още една тръба
В присъствието на руския президент Владимир Путин и на премиерите на Гърция и България Костас Караманлис и Сергей Станишев на 15 март в Атина беше подписан тристранният договор за строителството на нефтопровода “Бургас – Александруполис”.
Отдавна е известно, че експертните мнения за бъдещото съоръжение са противоречиви. От икономическа гледна точка ползата от него е доста съмнителна. Според американското електронно издание “Нешънъл ривю” става дума за руски проект, който ще бъде осъществен не по икономически, а по чисто политически причини. В подкрепа на такова твърдение идва цитираното от БТА изявление на помощника на руския президент – Сергей Приходко, който ни повече, ни по-малко казва: “Това е много сериозен успех за руската външна политика.” Както се казва – коментарът е излишен.
Какви са изгодите за Русия
За прецизност първо ще припомня думите на руския зам. министър на индустрията и енергетиката Андрей Дементиев: “С “Транснефт” като оператор на този тръбопровод ние разглеждаме “Бургас – Александруполис” като част от нашата собствена система от тръбопроводи.” А ако се върнем към отдавна оповестената от президента Путин доктрина за икономизиране на руската външна политика, всичко си отива на мястото. С енергийната си мощ Русия преследва политически цели. На първо място – да държи в постоянна енергийна зависимост максимален брой страни от Европейския съюз и да ерозира общата европейска енергийна политика. На второ място – да си върне ролята на хегемон в Югоизточна Европа. На трето, но не на последно място, да реши проблемите си с бившите съветски републики като Украйна, Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и др., които търсят възможности за самостоятелен експорт на своите и транзит на чужди енергоносители. На практика Москва все още контролира почти всички стратегически тръбопроводи на територията на сриналата се съветска империя. Друга част от амбициозната програма на Кремъл е да ограничи максимално шансовете на световните енергийни гиганти да оперират и да придобиват собственост в границите на бившия СССР. Русия дължи днешното си възходящо развитие изключително и само на енергийните си ресурси и затова точно тук са съсредоточени нейните политически изгоди. Икономическите ползи се свеждат до облекчаването на експорта, при все по-нарастващите световни нужди от петрол и обективните ограничения на турските проливи, чийто капацитет за танкерен трафик отдавна е изчерпан. Предполага се, че при пълно натоварване на новата тръба с 50 млн. тона годишно, трафикът през Босфора ще “олекне” с около 25–30 на сто. Или ако трафикът не олекне, което е по-вероятно, Русия ще има възможност да изнася повече, без да го натоварва допълнително.
Какви са плюсовете и минусите за Гърция и България
Ще започна с един интересен акцент от изявленията на Сергей Станишев и Владимир Путин пред журналисти в Атина. Станишев: “Само в моята страна ще бъдат разкрити около 1000 работни места и България ще получава стотици милиони долари годишно от транзитни такси.” Премиерът посочи също, че тръбата ще увеличи стабилността в региона и енергийната сигурност на България. Всичко това са откровени лъжи. Цената за транзит на 1 тон петрол според договора е 1 щатски долар. Таванът, който България би могла да получава от транзита, е точно 50 милиона долара. Хиляда работници и специалисти е максималният брой по време на строителството, но при експлоатацията те вероятно ще бъдат пет пъти по-малко! Дали Станишев се е объркал, което е малко вероятно, или е търсил друг ефект, не е ясно. Може пък Путин, като Големия брат, да го е сугестирал нещо. Но ето какво казва самият президент на Русия. Наистина в руски мащаби той посочва, че реализацията на проекта ще увеличи стабилността не само на Балканите, но и в целия свят. И ни в клин, ни в ръкав съобщава, че България ще получава от транзит на руски природен газ, забележете – газ, а не петрол, до 2.5 милиарда долара годишно. Де го чукаш – де се пука! Тук прозира руският чадър над българското правителство за предоговарянето на споразуменията с “Газпром”, което се случи след дълъг и методичен натиск от страна на Кремъл. В крайна сметка, така България губи част от доверието на ЕС и се закотвя в руската схема за тотална енергийна зависимост. За екологичните рискове сега няма да коментираме.
Гърция има повече изгоди, защото си осигурява достатъчно петрол за огромния танкерен флот, с който открай време разполага. Тя ще пренася нефта до всяка точка на планетата, където е необходима суровината и съответно ще печели не само от тръбата. Но и за южните ни съседи съществуват сериозни рискове. Те осъществяват в момента още един крупен проект, но за пренос на газ от Азербайджан през Турция за Италия. В момента “Газпром” извива ръцете и на трите страни да приемат не само азербайджански, а и руски газ. След подписването на договора за нефта вероятно Турция ще охлади отношенията си с Гърция, защото Анкара логично предпочита да се натоварва обходната тръба “Баку – Джейхан”, която провожда азерския нефт до Средиземно море, като заобикаля територията на Русия. Може да се стигне до колизия, от която и двете ни съседки ще загубят. Американците също имат своите интереси. Без да влизат в пряка конфронтация с Русия, те дават предимство на проекта АМБО – тръба през България, Македония и Албания от Бургас до Вльора и от там – към Италия, без или с минимално руско участие, както и на стратегическия проект “Набуко”, който ще бъде от първостепенна важност за ЕС. Германският канцлер Ангела Меркел в качеството си на председател на ЕС наскоро посочи като основна своя цел ускоряването на работата по “Набуко”, но унгарското социалистическо правителство на Ференц Дюрчани на свой ред заби нож в гърба на ЕС, като сключи нов договор, обвързващ здраво Унгария с “Газпром” и Русия. Сложна работа...
Накратко за българските политически реакции
Те не са неочаквани. Освен икономическите изгоди управляващите изтъкват като гаранция за успеха на начинанието още един аргумент – регистрацията на тристранната компания, която трябва да изпълни проекта, ще бъде задължително в страна – член на Европейския съюз. По този начин щял да бъде защитен интересът на миноритарните участници – Гърция и България, които държат по 24.5% от дяловете, срещу 51% за Русия. Непрекъснато се подчертава и изключителното значение, което и трите страни отдават на екологичните гаранции и супертехнологиите, които щели да бъдат приложени. Все още никой не е дал обяснения, защо и този договор, както и предишния – с “Газпром”, беше подготвен в сянка. В пространството витаят слухове, че веднага след строителството България ще продаде дяловете си на американския гигант “Шеврон”, че универсалният терминал в Бургас е разделен на три и няма да бъде изцяло под руски контрол. Никой от осведомените досега не е съобщил официално нещо конкретно.
Позициите на дясната опозиция в общи линии се обединяват срещу проекта.
Според ДСБ нефтопроводът е опасен и вреден за България по политически, икономически и екологични причини. СДС защитава тезата, че правителството продължава да изгражда и провежда на тъмно енергийната си политика. Подобни становища застъпват лидерите на “Европейски демократичен път”, “Радикали” и “Новото време”. До петък, миналата седмица, нямаше ясно становище от страна ГЕРБ, а от мълчанието на пишман-националистите от “Атака” направо си лъха на путинска водка. Има такава.
Но ако трябва да бъдем сериозни докрай, най-голямата заплаха за България идва от руския имперски манталитет, който не приема изпълнението на подписаните международни договори като основополагащ принцип в демократичния световен ред. Пример – кремълският “Газпром” и клекналите български и унгарски социалисти. Троянски коне в ЕС!