Online от 1 юли 2002
762 809 престъпленийца без наказанийца
В очакване на евродоклада: Правосъдието и МВР плачат за предпазна клауза С бодри приказки и хаотични законодателни мерки властта се мъчи да скрие пред ЕС провала си в битката с престъпността.
Правителството е в трескаво очакване на първия мониторингов доклад след влизането на България в ЕС, в който европейските експерти ще огледат изпълнението на условията в проблемните области правосъдие и вътрешен ред и земеделие. Въз основа на този работен документ, който се очаква до края на март, Европейската комисия ще изготви през юни решаващия мониторингов доклад, в който ще ни каже дали ще получим някоя предпазна клауза, каквато досега Брюксел не е налагал на никого. Всъщност май предпазната клауза стряска само управляващите, защото означава още по-стриктен надзор.
Според дипломати очакваният междинен доклад е отново безпощаден за правосъдието и вътрешния ред (не че е хвалебствен за земеделието). Стрелите на евроекспертите са прицелени в липсата на ефективност под формата на присъди в борбата с корупцията, прането на пари, злоупотребите с финансови средства на ЕС.
Три месеца след присъединяването напредък не се забелязва Причините са наслагвани с години и се коренят в неспособността (или в пресметнатия отказ) на властта да разбере, че преследването и наказването на престъпността, независимо дали става дума за кражба на жици или за колосални финансови измами, е верижен процес, който може да е резултатен само ако се извършва професионално и неподкупно от цялата верига овластени институции: МВР и полицията(за разкриване на престъпленията), прокуратурата (за доказването им), съдът (за наказването им). Едно звено от веригата ако не си свърши работата, следва автоматично провал . И прехвърляне на отговорности за обяснение на провала, плюс втурване към законодателни мерки, по неизбежност недомислени в какава ситуация, хаотични и конюнктурни с аргумента, че "така иска Брюксел". След влизането в ЕС прехвърлянето на вината позатихна и се замени с лавини от бодряшки статистики и лавини от думи, които трябва да убедят ЕС, че нещата не са такива, каквито се виждат. А нещата, които се виждат, са страшни.
Към 1 януари 2007 г. броят на спрените и прекратените дела през т. нар. преход по най-различни причини, предимно заради неоткриване на извършителите (разбирай несвършена работа на службите на МВР) или заради изтекла давност (тоест възмутително безхаберие на което и да е от трите звена на веригата, а най-често и на трите) възлиза на... 762 809! Това трудно за възприемане число, огласено миналата седмица от зам.-главния прокурор Валери Първанов, предизвика лек институционален конфуз (точно пък в навечерието на евродоклада ли намери висшият магистрат да приказва за въжето), та веднага след него вторият зам.-главен прокурор г-н Камен Ситнилски реши да тушира ефекта. От огромното число 762 809 провалени дела "само 33 856 били срещу известен извършител", съобщи успокоително той пред вестник "Стандарт". И за да не остане нещо недоразбрано, самоотвержено уточнява: "В останалите 730 000 случая престъпниците не са били установени."На това му се казва хвалба! Явно тя ще да е за прокуратурата. Защото да не разкриеш 730 хиляди престъпления е такъв оглушителен шамар за МВР, какъвто там надали са очаквали да дойде точно от приятелския прокурорски стан. За да позамаже новия конфуз, висшият прокурор храбро продължава по нанадолнището: но все пак, нали, да имаме предвид, че при неразкритите "става дума главно за дребни престъпления - кражби на касетофони, части от коли, селскостопански животни (от което са пропищели всички села в България - бел. ред.), джебчийство." Това е положението.
Да видим какво е положението с "недребните" престъпления. Убийството на сестрите Белнейски затъва в чакането на чуждестранна ДНК-експертиза, чийто резултат може да се окаже изначално обезсмислен от фатални пропуски още при огледа на местопрестъплението. Доказването на кражбата от 7 млн. евро по програмата САПАРД чака допълнителни сведения от службата на Европейската комисия OLAF, но не и от нашите специални служби, защото те просто са бездействали, вместо да надушат злоупотребите. (А и как ли да ги надушат, след като се видя от отчетите на Сметната палата, че две от фирмите на единия от обвиняемите - крупния бизнесмен от Перник Людмил Стойков, са финансирали с 50 хил. лв. предизборната кампания на президента Първанов, който е върховният надзорник на същите спецслужби.) Шефът на фонд "Земеделие" е отстранен от поста и обвинен за това, че платил предварително наема за офисите на бъдещата разплащателна агенция (което по никой закон не е престъпление), но не и заради злоупотребите с европарите по САПАРД, които минават именно през подопечния му фонд "Земеделие". Това са само малка част от парадоксите на борбата с едрата престъпност. На този фон в четвъртък в Берлин вътрешният министър Румен Петков, на когото се падна честта да открие европейска кръгла маса за борбата с престъпността, заяви: "За българското правителство борбата срещу корупцията е основен приоритет и значима част от процеса на споделяне на европейския ценностен модел в държавното управление." Можете ли да го повторите? В този паралелен свят от думи трябва да потъне реалността. За да ни пощади Брюксел евентуално.