03-01-2007

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

3 януари 2007

Последната стъпка към истинския преход

Все още малцина разбират смисъла и мащаба на промените, които предстоят

Петко Бочаров за Кеш

Каква е за България датата 1 януари 2007? Осъзнава ли нацията истинския характер и значението на прелома, който изживява? Какви от делнична гледна точка са информационните акценти, актуални за общественото мнение в новогодишната нощ? Какви събития предвещават?

Някой ще каже, че много ми е пресилена приказката, но лично аз съм убеден, че ако приемем за първа дата от историческо значение за българската нация деня, в който хан Аспарух забил копието си на южния бряг на Дунава, то през вековете до ден-днешен има само още два периода на тотален прелом. Това са османското робство с начало в XIV век и трагичният комунистически експеримент с начало 9 септември 1944 1 януари 2007 ще е третата дата с подобни по мащабите си последици. С тази основна разлика, разбира се, че ще се сложи началото на период с развитие на нацията нагоре, а не надолу.

Започвам по този начин, защото съм измежду тези, които не смятат за пресилено мнението, че пред нас за пръв път от векове се открива нова епоха, обвеяна с надежди за прогрес и благоденствие. Именно епоха, не само период. За какъв вид живот става дума, си дават сметка сравнително малко осведомени у нас люде. Тези, които са имали възможност да следят ставащото у нас и по света и които са били способни да преценяват и сравняват. В настоящия момент е очевидно, че т.нар. широки народни маси са още много далеч от знанията, нужни, за да разберат мащабите и смисъла на гигантската промяна, на която са съвременници, и че това, на което сега му се слага началото, ще се изясни едва на техните внуци, даже не на децата им. Но какво са 30, 40 или 50 години за планетата Земя! Ами че тя е била под владението на динозаврите цели 4 милиона години! Щем - не щем, но така са устроени нещата. Всяко нещо си има своята логика.

Та като оставим настрана дребнотемието около присъединяването ни към Европейския съюз, ето какво ми се иска да отбележа точно в навечерието на великия прелом.

Преходът във вътрешен план свърши

Комунизмът отиде окончателно в миналото. Дори социализмът, този, дето се обляга и на "червените бабички", и той е аут. Мястото му ще заеме социалдемокрацията. БСП ще става все по-социалдемократическа и като такава ще продължи да играе важна роля в политическия живот на страната. Сиреч от нея ще се отделят комунистическите останки. Те даже да създадат на мястото на сегашните смешни компартийки някаква що-годе нормална комунистическа партия, пак няма да могат да й осигурят политическа тежест, по-голяма от тази на комунистите във Великобритания например.

Дясното ще се представлява от повече разновидности. Сидеров си е намерил нишичка и там ще си остане. Но с тенденция към по-нататъшна маргинализация. Влиянието му ще е като на Тудор в Румъния и на другите подобни нему на Запад. Важното обаче е, че с Новата година идва времето на политическата сила, която ще управлява България след една или най-много след две години. И тя е, която ще извърши истинските реформи. Някои ще я нарекат "дясна",

но тя ще е партия на прагматизма

Ще се интересува от кадърността, а не от лозунгите. Към нея ще се доближат тези от досегашната десница, които могат да мислят. Партията, наречена "на Костов", също ще е аут. СДС обаче ще бъде партньор в промяната. След местните избори през 2007, на които новата, да я наречем "прагматична десница", ще спечели повечето кметски места (което, разбира се, ще означава края на НДСВ, а с това и края на тристранната коалиция), предсрочните парламентарни избори ще станат съвсем актуални.

С една дума 2007-а е годината, която ще подготви, а може и да осъществи преминаването на БСП+ДПС в опозиция. Изказаното от г-н Доган намерение да се оттегли не е случайно и е истинско. Той е достатъчно прозорлив, за да разбира накъде вървят нещата. Остава обаче да се види дали ще се оттегли от политиката или само от прожекторите на политиката. По-вероятно ми се струва второто. Остава обаче да се види и още нещо - дали лидерът на ДПС е осъзнал последиците от липсата на чувство за мярка в дейността му през всичките години на прехода. Неговото преиграване роди "Атака", то вдига кръвното на българите от смесените райони, създава и подържа взривоопасни положения. Обстановката вече е удобна, за да може новата партия да прати ДПС вън от властта.

Нацията ще посрещне Коледата и Новата година

потресена и с клокочещ гняв в гърдите

Естествено редовият гражданин не е бил длъжен да знае с кого си има работа, когато скандалният фарс с медиците ни в Либия за пръв път влезе в новините. Но осем години и да няма кой да му го обясни!? Или и нашите дипломати са били слепи и без сиво вещество в главите! Ако съответните служби бяха на мястото си, трябваше още в началото да се тръгне в настъпление - с всички възможни средства, чрез всички възможни връзки и контакти, агресивно и ударно. Типове от породата на Кадафи не разбират от друго, те се респектират само и единствено от силата. А ние сме се докарали до там, че да сме възможно най-безсилни. Защото Кадафи в момента ни рекетира не само с петте сестри, ами и с не по-малко от 5000 наши гурбетчии в затворените граници на джамахирията. Сега ще им отправим призив да се връщат, а е вече толкова късно.

Фарсът в Либия е за пари, това трябва най-сетне ясно да се разбере. За пари! Както през 1986. Кадафи прати два МиГ 21 да потопят Шестия американски флот в залива Сидра на Средиземно море, толкова и сега му е акълът, като смята, че може да измъкне от България четири милиарда щатски долара. Но той си казва: "Имат богати съюзници, ако не те, ЕС или САЩ ще платят." И като всеки глупак, изглежда, си е въобразил, че с тая игра ще удари два заека - хем яростта на пострадалите родители се е стоварила върху изкупителните невинни жертви и свинщините в либийските болници са си намерили "виновници",

хем пък защо да не избие чивия

за платените обезщетения на пострадалите в САЩ и Франция от бомбените атентати, с които либийски агенти свалиха пълни с пасажери самолети над Шотландия и Нигер.
Отново ще кажа, че като всеки глупак въпросният Кадафи мисли ограничено. Да, вярно е, че от пръв поглед изнудвачът държи всички козове. Но че заиграването с България може да му излезе толкова солено, че джамахирията да се задави, е разбрал май синът му Сейф ал Ислам. И тази е една от причините той да иска да се спасява в чужбина. Защото след 1 януари 2007. картината коренно ще се промени. И точно затова у нас трябва да се създаде оперативен щаб, който да съгласува и определя санкциите на държавата България срещу държавата Либия. Отзоваване на посланика. Отзоваване на гурбетчиите и уведомяването им, че който остане, го прави на свой риск и не бива на никаква помощ от родината да се надява. Повече никаква "тиха" дипломация. Никакво цепене на басма. Удари от всички посоки по международните контакти и аспирации на режима в Триполи. Офанзива като на българите при Одрин през 1912 с "по пет на нож". Тук става въпрос за живота на пет наши жени и съдбите на семействата им, но става въпрос и за нещо друго - отде накъде ще допускаме да ни подритва измислената държава на някакъв си измислен ексцентрик. Откакто с преврат свали монархията в Либия през 1969,

Кадафи непрекъснато се е ежил и непрекъснато е ял бой

- от Египет (1977), от САЩ (1986), в Чад (1987) - и си е плащал съответно с милиардите от петрола (за 270 загинали в сваления с бомба самолет на PANAM над Локърби и за 170 загинали в подобен атентат със самолет на UTA над Нигер). Е, в случая с петте български заложнички той знае, че разстоянието, което отделя измислената му държава от нашата, го спасява до не яде бой още веднаж, и затова е толкова курназ, но може пък (и трябва) да бъде сюрпризиран от реакцията на цивилизования свят в подкрепа на новата европейска, а не ориенталска България.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо