|
Какво празнуваше Църквата в
изминалите студени декемврийски дни? Коя е
причината в живота на българина, да се весели точно сега? От
къде идват радостта и оживлението около празника, за който някои
все още се осмеляват да твърдят, че е празник на Сина Божи?
Медиите побързаха да обявят, че средностатистичния българин ще
похарчи около 20-50 лв. за подаръци. Ужасно нали?
А докато купуваме подаръци за близките си, милиард и половина по
света ще посрещнат Рождество с бюджет по-малък от един щастски
долар. На Бъдни Вечер тази година 410 християни някъде по света
са били преследвани и убивани за вярата си в родения Спасител. В
навечерието на празника, за който българската традиция повелява
вита баница, 100 деца в Ангола умряха от глад. Точно в полунощ
някъде по света 5 деца се самоубиха, 5 други станаха жертва на
домашно насилие, 9 бяха застреляни, а 34 станаха жертва на
произшествия.
Кое е тогава вечното и непреминаващото, което ни събира около
тази дата? Дали дилемата да купим подаръци за децата или да
платим сметката за парното, защото пари за двете не достигат?
Дали заледените и кални улици, по които днес вървим към Европа?
Надали. По-скоро вярата в едно по-добро бъдеще. Вярата, без
която не можем.
Но на какво се основава тази „българска” вяра? На чия
идентичност – че сме християнска държава? Такава сме май само в
статистиките на НСИ, докато на практика народът тъне в атеизма
на отминалото тоталитарно време.
Предполагам, че в една християнска държава отговорите за
християнската идентичност трябва да бъдат търсени не в личното
познание, не в религиозната преданамереност, не в политическата
култура, не в растежа на икономиката, а в Писанията – Словото,
което Бог изпраща на света, на обикновения човек.
Но постмодернизмът, за който нито едно от българските
вероизповедания не е адекватно подготвено, вече години наред
формира разбирането и мирогледа на българина-юнак, на
българката-майка и най-вече на българчето - дънки Ливайс -
маратонки Найки - MP3-DVD-OGG-DivX-WiFi - и така нататък плеъйр.
И пред неговите нравствени подходи, църквата, пазителка на
българщината, се черви - като ученик не научил урока си и
мълчаливо поглежда за помощ ту на изток, ту на запад.
И всичко това, докато постмодернизмът с хъс заема своите
стратегически избрани позиции. Хари Потър, Питър Пан, Шифърът на
Леонардо, Евангелието от Юда. Християнската вяра е
деконструирана до непознаваемост. Чудно е как още някой не е
маркетирал въпроса: Христос родил ли се е наистина?
Но защо да говорим за секуларна и антихристиянска култура,
когато същите постмодерни принципи се пренасят и върху
разбирането на Библията. Нека вземем историята за раждането на
Божия Син.
За разлика от мита, в който мнозинството българи вярват, нейното
начало е много преди студените витлеемски ясли и непорочното
зачеване на Мария. Нейното начало е основата на
Missio Dei
– мисията на Бог да спаси човечеството от греха. А това, според
евангелист Йоан е „в началото” - преди всичко друго. В
християнска България обаче началото не е много ясно, след като
16 г. демокрация не успяха да изяснят какво ще се преподава в
образователната система – креационизъм или еволюция? Не е ли
тогава жалко, че си харчим пари за картички и подаръци, а не
инвестираме в това, бъдещото българско поколение да знае
истината за своята вяра?
Рождествената история продължава с гостилницата във Витлеем,
вероятно приземен етаж или дори пещера. Там, в оборските ясли,
се ражда Спасителят на човечеството, истинската жертва за грях.
В един по-съвременен прочит, поради липса на друго място
означава, че Христос се е родил в гаража на един претъпкан
хотел. А ако Христос трябваше да се роди днес, в България, пак
ли би се родил в гараж поради липса на друго място за Него?
Библейската история говори и за убиването на младенците.
Страхувайки се, че родилият се Исус е обещаният Месия на Израел,
цар Ирод заповядва убиването на всички новородени мъжки деца във
Витлеем. Нужно ли е да се припомня, колко са празниците през
последните години в България, зачернени от нечия ненужна детска
смърт? И до кога българските църкви ще си позволяват греховния
лукс да мълчат неловко, вместо да призоват България на
всенародно покаяние, за да може едно бъдещо българско поколение
да продължи да живее и да има благословен живот?
Мъдрите, четящи тези редове, знаят за какво става дума. Знаеха
го и мъдреците - от Библейската история. Изчислили времето на
Рождество, те потърсиха и намериха родения Спасител. Две хиляди
години по-късно този, който е мъдър, продължава да търси
Спасителя - за да има живот.
Библейския цар Ирод не разбра истината за Рождество. Той
смятяше, че мъдреците идват заради него, прие, че това е празник
в негова чест. Точно както мнозина не разбират истината за
Рождество, мислейки, че е празник в тяхна чест, на който трябва
да получават подаръци. Истината за Рождество не са елхите,
подаръците, веселието, а фактът, че Божият Син е изпратен на
света до сърцето на обикновения човек. Истината за Рождество е,
че Бог се открива на онези, които го търсят - на онези, които
имат нужда от истинска, практикувана вяра, за да могат да
продължат да живеят. Това е факт, който социални системи и
исторически парадигми не могат да променят. И това е
Рождествената истина – празник за това, как Бог дава Сина Си за
нас.
Само след броени дни България ще влезе в Европейския Съюз
(текстът е писан в края на декември 2006 – бел. ред.).
За да устои на хаоса в постмодернизма, българинът ще се нуждае
от реална, лично изпитана, жива, практикувана вяра в Бог.
Нейното усвояване ще бъде възможно, единствено ако всички
български църкви обеденият усилия за опазването й.
Иначе
„рождество”
в България ще остане завинаги неразбрано
понятие.
|
