07-01-2007

Кое е най-милото на българина?

“Децата!” – би отговорил веднага някой възторжен народопсихолог от рода на Иван Хаджийски. Друг, по-сдържан, би посочил някаква разумна средна стойност между децата, добитъка и останалото имущество.

Проучвания, извършени непосредствено на терена, дават друг отговор: най-милото нещо на българина е домашната ракия.

Но да караме по ред. Всичко започна с решението на правителството да наложи акциз върху производството на домашна ракия. Това предизвика вълна от възмущение. Спонтанно организирани подписки срещу акциза събраха рекордно количество подписи за единица време. Събитието беше надлежно отразено от средствата за масова информация. Ето какво можеше да се види по едно от най-гледаните такива средства:

“Посегнаха на най-милото ни, на най-скъпото ни!” – заяви пред микрофона нямаща вид на пристрастена към алкохола, следователно изхождаща от принципни съображения, жена на средна възраст.

“Какво му остава на човек, ако не може да си наложи сланинка, да си направи туршийка, да си свари 20-30 литра домашна ракийка?” - обобщи чувствата на всички мъж на същата възраст.

Тайнството "варене на ракия"	Сърми с кисело зеле

Богата трапеза

Личеше, че той чувствува застрашено цялостното си съществуване: днес му отнемат ракията, утре ще посегнат на туршията и сланината му. Познато чувство.

Всички бяха единодушни, че ще накажат виновните за станалото най-сурово. Как? Като не гласуват на следващите избори.

„Активността на последните избори ще изглежда огромна пред това, което ще се случи на следващите” - бяха думите на един от организаторите на подписката.

Очевидно той смяташе, че като гласува, прави някому услуга.

Бих посъветвал българските социолози, антрополози и народопсихолози от всякакъв вид да се снабдят със запис от новините на 29 януари 2006 – два дни, преди да станем членове на ЕС. Ще им свършат чудесна работа като илюстративен материал. След като ги изгледах, се хванах за главата. И още не мога да се пусна. Така се и разхождам – с глава между ръцете.

***

Някой ще попита: какво не харесва автора в описаната картина? Приготвянето на зимнина е стар обичай не само в България, но и по целите Балкани. Може би той иска вместо да варят ракия, тези хора да играят голф, да пеят псалми, да организират благотворителни сбирки в полза на бедстващите в Дарфур? Или може би има възражения от диетологична гледна точка?

Безспорно, диетологичните възражения имат основание. Сланината е пълна с холестерин, туршията – със сол, а домашната ракия – с алдехиди и кетони. Редовният им потребител на четиридесет години изглежда като на осемдесет – с разширено сърце, високо кръвно и нос като градинска ягода. Но не тази страна на нещата ни интересува в случая.

И не в защита на обичаите беше този протест. Когато преди години едно старо фолклорно богатство, каквото е мечкарството, беше унищожено, за да може Бриджит Бардо да напомни на част от света, че все още съществува, никой от тези хора, и не само от тях, не си мръдна пръста. Обичаите на българското село умряха заедно с него: когато земята на селяните беше отнета, а те самите - натикани по панелни жилища в градовете.

Днес тези селяни и техните потомци са се превърнали в това, което някои антрополози наричат “общество на полуурбанизирани селяни”. Те не са станали средна класа, защото не е имало условия за това, но не могат да се върнат и към земята. Не произвеждат деца, защото не са селяни, но не произвеждат и обществен продукт, защото не знаят как. Затова произвеждат зимнина.

Официалната философия на тази обществена група е оцеляването, но това, изглежда, е само оправдание за пред света. Нейната действителна философия представлява нещо като отказ от всякакво развитие, обилно полят с домашна ракия. Това е философията на ракията и мезето.

На туршията като мироглед.

Носителят на тази философия лесно може да разбере, че отказът от разумен политически избор е нещо, което вреди най-вече на самия него и е награда за политиците, обложили го с акциз. За това е нужно по-малко интелектуално усилие, отколкото е нужно, за да се определи степента на ферментация на джибрите, които е накиснал за ракия. Но той не желае да положи това усилие.

Тази обществена група не може да приеме предизвикателствата на глобализирания свят. Предизвикателството, което може да приеме, е акцизът върху ракията. Няма съмнение, че нашенецът ще се справи успешно с него. В това не се съмняват и тези, които налагат този акциз. Всъщност неговата цел въобще не е фискална.

Работата е там, че определени политически среди имат определени ползи от съществуването на тази група. Те я обгрижват и се стараят тя да е в добра кондиция. Отвреме-навреме я облагат я с винетки, я с някой и друг акциз, но това се прави за поддържане на тонуса й.

С такъв обществено-политически багаж ние влизаме в Европейския съюз. Положителната страна на нещата е, че с това несъмнено ще допринесем за неговото многообразие.

***

Авторът държи да заяви, че не одобрява фискалната политика на правителството. В частност, той смята, че домашната ракия не трябва да се облага с акциз. А също така и да се пие. Последното, разбира се, е въпрос изключително на лично решение.

Прекомерната употреба на алкохол е опасна за вашето здраве!