Искам пак да ви занимая с подземния каменен купол край брезнишкото село Гърло, понеже посъбрах още любопитни данни. Освен това още не е минала опасността той да бъде унищожен завинаги от пернишките археолози, на които, предполагам, иначе не им липсва национална гордост.

Имам щастието задочно да познавам един археолог от Бургас, който все още е приятелски настроен към мене. Той ми посочи сериозната научна публикация за подземния кладенчов храм. Поредица „Thracia”, том VІ, Изд. на БАН, С 1984; в този сборник търсената статия е на стр.66-70: Димитрина Митова-Джонова „Храм на подпочвените води от бронзовата епоха в югозападна България”.

Не мога да се сдържа да не коментирам накратко – това ми е в характера.

(1) Авторката дава датировка ХІІ век пр.Хр., която се потвърждава в частност от парче от каменна брадва, намерено в кладенеца. За това време може да се кажат твърде много неща.

(1-А) Най-напред припомням, че в ХV век пр.Хр. приключил третият и последен етап от строителството на прочутия Стоунхендж. Самият култов строеж бил изоставен около ХІ век пр.Хр. Връзваме се в една световна традиция!

(1-Б) През ХІV-ХІІІ век пр.Хр. започва да се оформя общността от тракийските племена на Балканите, които влизат в писмената история с участието си в Троянската война (ХІІІ век пр.Хр.) на страната на обсадения град Троя (Илион), увековечено от Омировата „Илиада”, която била записана през VІ век пр.Хр. Сиреч храмът при с. Гърло е вероятно един от първите градежи на траките по днешните български земи!

(1-В) Особено ми е приятно да ви напомня, че по официално приетото становище именно в периода ХІІ-VІ век пр.Хр. в България се строят долмени. Излиза, че кладенчовият храм край Брезник е съвременник на първите долмени у нас, ако не и по-стар!

(2) Авторката споменава, че храмове с подобна конструкция и функция се срещат доста рядко, но в значителен интервал от време и по твърде отдалечени едно от друго места. Изброява следните примери:

(2-А)- с.Гърло, България (ХІІ век пр.Хр.);

(2-Б) – Баллао, остров Сардиния, Италия (Х-ІХ век пр.Хр.);

(2-В) – остров Кеос, Гърция (?);

(2-Г) – Пантикапей, гръцка колония в източния край на едновремешния Херсонес - днешния Кримски полуостров, Украйна /V век пр.Хр./; (2-Д) – баптистерият в Картаген, Тунис (ІV-V век сл.Хр.). Според Д.Митова-Джонова „нашият” храм е не само един от редките, но и един от най-ранните храмове, свързани с култа към подземната вода. В някакъв смисъл той е предшественик на тъй популярните днес Спа-центрове!

Щастлив съм, че мога да ви покажа рисунка на подземния куполен градеж Баллао от остров Сардиния [Fig.01] - открих я в албума “Megalithic Mysteries”, който дължа на прекрасните ми приятели Флорови от Канада.

Fig.01

Всеки, който е бил в с. Гърло, ще усети силната прилика в подземната част. Сардинският храм има и по-късна надстройка, разположена не под, а върху земната повърхност. Тя вече не е строена от ломен камък, а от добре оформени блокчета – квадри. Няма да се разсърдя, ако сравните архитектурата на споменатите храмове с Пантеона в Рим – има над какво да се замислите! ()

(3) Археоложката пише дословно:

„В местността.Кула, на 3 км северно от с.Гърло, Брезнишко, през 1972 при археологически разкопки бе открит интересен архитектурен паметник, свързан с изворната вода. … При откриването толосът и дромосът (куполът и коридорът към него – бел. Л. Ц.) бяха разрушени и запълнени с камъни и пръст. За съжаление само преди десетина години (10 години преди публикуването на статията, т.е. към 1974, т. е. само две години след откриването на храма от археолозите!!! – бел. Л. Ц.) любителите са разрушили голяма част от паметника.”

Фактът, че българите не са европейци, а хуни и авари, вече е очевиден за всички нас по поведението им пред прага на Европата. Но те са си такива независимо от това дали режимът е на Тато или на наследниците му с големите портфейли. Навесът, построен над обекта, за да го пази от атмосферни влияния, отдавна е разграбен – останали са само дървените подпори. На 5.4.2006 в сайта clubs.dir.bg авторът Yogi публикува чудесен фоторепортаж, откъдето взех снимката на подпорите както са изглеждали тогава – [Fig.02]. Аз отидох там през юни 2006 и… една от напречните огромни греди вече се бе пречупила и паднала! [Fig.03]. Явно музейните герои от Перник няма да правят ленински съботник, за да спасяват паметника.

Fig.02 иFig.03

Призовавам всички, които обичат старините и са готови на безкористно усилие: да идем напролет (да речем април 2007?) с няколко въжета и бичкия и да демонтираме гредите от навеса, преди да се срути и да разруши великолепния подземен храм! Дали ще се намерят достойни хора? Понеже това ще прерасне в археологичен скандал, може да ни пратят и полиция – да ни охранява да не би да откраднем нещо. Интересно ми е само г-жа Митова-Джонова нас любители ли ще ни нарече тогава? Какъв ли смисъл влага тя в тазиа дума?

Приключих със статията. Сега ще добавя нещо от себе си. Д. Митова-Джонова споменава само една находка – парче от каменна брадва. Но в албума на Ал. и В. Фол „Траки”, С 2005, се натъкнах на една великолепна снимка – бронзов набузник от шлем, датиран в V век пр.Хр. и намерен … при с. Гърло! Изобразен с чудесно майсторство Херакъл, който в едната ръка държи боздуган, а в другата – кожата на убития от него лъв. [Fig.04] Тази великолепна находка ни дава повод да се поразровим в историята, за да разберем какви военни драми са се разигравали в онова време край вече съществуващия подземен храм.

Fig.04

През V век пр.Хр. държавата на тракийското племе одриси се управлява от Ситалк – син на онзи цар Терес, чиято златна маска откри археологът Г. Китов наскоро. А районът на днешното Софийско-Брезнишко поле се населявал от тракийското племе трери или тилатеи. По това време одриската държава преживява своята най-голяма териториална експанзия. От писмените извори са известни две големи военни кампании на Ситалк в западна посока. Първият поход е на югозапад - срещу Македония, закъдето Ситалк повел войска от 150 000 души! Но това не му помогнало да я покори. Вторият поход е на северозапад - срещу многобройното и силно тракийско племе трибали. В крайно ожесточена битка в Софийското поле Ситалк загива. Виждате ли тук каква връзка изскочи? Ако не – прегледайте два пътеписа в ОщеИнфо: (http://oshte.info/004/00104/12/1112/05.htm) и  (http://oshte.info/004/11/1311/DD/01.htm) Впоследствие трибалите погълнали малкото племе на трерите. Та искам да кажа, че горният набузник ще да е останал край с.Гърло като памет от ония славни битки!

Накрая отново ще цитирам фоторепортажа на Yogi от туристическия сайт clubs.dir.bg. През април той забелязал по пътя от с.Гърло към подземния храм едно старинно гробище с каменни кръстове, произхождащи от средата на ХІХ век, и ги е заснел [Fig.05]. Когато аз минах през юни зеленината на тревите, храстите и келявите дръвчета бе скрила напълно не камо кръстовете, но и специалната табела за тях, така че не ги забелязах. Затова дължа благодарност на Yogi. Тъй като забележителностите на района се увеличиха, си позволих да начертая схема, която ви предлагам с надеждата да посетите тези прелестни места [Fig.06].

Fig.05

Fig.06

Спорна 2007!

18 декември 2006

Злочестата съдба на подземния храм куполен край в село Гърло, брезнишко >>