Новоназначеният архиепископ на Варшава Станислав Виелгус се оттегли в неделя заради разкритията, че е работил за тайните служби на бившия комунистически режим. Това стана само месец след като беше посочен от папа Бенедикт XVI за наследник на легендарния кардинал Юзеф Глемп и тъкмо в деня на официалната церемония по встъпване в длъжност. В петък 67-годишният духовник призна агентурното си минало. Архиепископ Виелгус подаде оставка и папа Бенедикт XVI я прие, съобщи лаконично папската легация в Полша. Временно пълномощията му се поемат от кардинал Глемп. На 6 декември миналата година Светият отец одобри кандидатурата на

Виелгус, който трябваше да замести 77-годишния Глемп начело на Варшавската архиепископия. Самият Глемп, мащабна обществена фигура в Полша, който активно подпомагаше демократичните движения в комунистическия период, остава глава на полската католическа църква.

Малко след назначаването на Виелгус в полските медии се появиха съобщения, че той е сътрудничил на Службата за сигурност (SB) от 70-те години. В петък висшият духовник потвърди, че е имал контакти с комунистическите служби, но уточни, че не е навредил на никого. Съгласил се да помага, само за да може да пътува свободно в чужбина и да му разрешат да следва теология в тогавашната Западна Германия. Духовникът дори се обърна със специален призив към паството, нека го подкрепят начело на варшавския диоцез.

Подобна новина обаче не може да се остане току-така незабелязана, поне не и в Полша. Въпросът заинтригува омбудсмана на републиката Януш Кохановски, който оповести, че ще надникне в архивите на Института за национална памет - органа, съхраняващ документите от комунизма и изследващ миналото и престъпленията на диктатурата. Заключението на Кохановски: архивите нееднозначно говорят, че Виелгус е бил доносник. Нещо повече - специално разследване предприе и църквата. То също показа, че има много доказателства, уличаващи висшия свещеник в доброволно сътрудничество с режима.

Поляците трябва да са горди с демократичната си преса. Един от нейните флагмани, вестник "Газета Виборча", директно публикува досието за Виелгус, наброяващо 69 страници. От документите, налични в интернет на адрес http://bi.gazeta.pl/im/3/3828/m3828843.pdf, става ясно, че свещеникът е заведен на отчет през 1973 и се е водил на служба до 1980 като информатор. Оперативният му псевдоним е Грей. В архивния набор се съдържат и собственоръчно написани от Виелгус доклади за различни лица в католическите среди, както и информации от задграничните му пътувания.

В сбирката на "Газета Виборча" присъства например заповед от септември 1973, с който Виелгус се отправя на мисия в Залцбург, Австрия. Особено интересна е декларацията за сътрудничество от 1978, която носи гриф "тайно, от специално значение". В нея "Грей" се задължава "в рамките на възможностите си" да изпълнява задачите на службата за сигурност. Към нея е прикрепена инструкция за оперативни задачи в Мюнхен, сред които шпиониране на Института за историята на Източна Европа и секцията на радио "Свободна Европа".

Макар някои официални лица да поставят под съмнение уликите срещу Виелгус (на министъра на правосъдието дори му се привидя скалъпена кампания за дискредитиране на архиепископа), автентичността на досието е безспорна. На последна страница от колекцията на "Газета Виборча" се виждат официалните печати от Института за национална памет.