23-04-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

23 април 2004, 16:45

Биволите щрапат, мила моя майно льо,

или кой колко духовно харчи парите ни

Марин Маринов

 

Министър Абрашев нарекъл в. "Култура" Белене, а главната редакторка Копринка Червенкова – екзекутор. Защо? Защото тя иска да продължи да харчи нашите пари на данъкоплатци за своя вестник. По “Хоризонт” съобщиха, че го издавала някаква фондация. Помолиха я да коментира скандала с наемните отношения, които има вестникът с държавата в лицето на областната управа в София (с която е сключен първоначално договорът) и с Министерството на културата (което пък сега иска промяна на смешно ниската наемна цена). И тя го коментира. Червенкова е комай единствената сред своите колеги в областта на благотворителността, която в петминутно радио интервю поне десет пъти нарече фондацията МОЯТА.

Заместничката на Абрашев Бисера Йосифова пък разкри вчера, че й е бил предложен подкуп от $150 000. За какво? Ами за да одобри проекта за превръщане на Националната галерия за чуждестранно изкуство в “художествен” (???) хотел и търговски център. Според нея, министър Абрашев и съпругата му Люлина са пътували няколко пъти до Анталия, там се снимали с Наоми Кембъл и всичкото това за сметка на турската компания MNG, която именно искала да осъществи въпросната реконструкция и съвсем нехудожествено да участва в управлението на бъдещия многоглав кентавър, хибрит между галерия, хотел, бизнес център и - твърде вероятно – розов салон с танцьорки на пилон. По думите й, цитирани от БТА, фирмата довел депутат от ДПС.

Кой казва, че българската култура имала проблеми с финансовото и материално-техническото осигуряване? Ето, и пилони дават. Пускат разтуха – както едно време банани навръх Коледа в показните зарзаватчийници, тоест – или за богоизбрани изпод рафта, или за крайно търпеливите, склонни да изчакат своя ред на километрична опашка, която се вие от Орлов мост до заветното кьоше между “Раковска” и “Стефан Караджа” в столицата.

Но пък Йосифова е принципна – не ще на пилона. А Червенкова – гневна, че оня я нарекъл “екзекутор”, а болнаво декадентската й многотиражка – “Белене”. Що не си гледа ораториите и оперните премиери в Тамбукту тоз композитор? (Към последната препоръка впрочем мигом бихме се присъединили, стига наистина тя да бъде отправена настойчиво към въпросният шеф на културата...)

Циркът се съдържа във факта, че някой държи да ни увери в “по-голямата обществена значимост” на собствената си представа за културен разцвет. Червенкова иска да четем “Култура”. Йосифова – да се сурнем на посещения в Галерията за чуждестранно изкуство. Онова, което притеснява и двете културни дами, е, че някой друг (Абрашев, турска компания, etc.) им изземва правото да казват като кое е по-културно. Онова, което притеснява нормалният гражданин и данъкоплатец, е, че някакви държавни хрантутници са се счепкали да делят, разпределят и преразпределят неговите пари. Същите, които други служители на същия работодател най-старателно му прибират.

Ми ако не искам да чета “Култура”? Ако не искам в Галерията за чуждестранно, ами в галерията за автохтонно изкуство, дето не съществува? А? Кого питахте?

Те са ни били питали на изборите, е лесното за заучаване изречение. Другото обяснение ни го повтори снощи по Нова телевизия N-адесет пъти вентрологическият интерпретатор в парламентарната зала на зачеването In Vitro д-р Щерев: “Европеският съюз го иска.” Искал бил, му казаха експертите в студиото, ама не онова, дето той е чул и прочел, ами едно съвсем друго нещо. И директива №33, на която се позовава за налагането на драстични ограничения в рекламата на напитките, съдържащи алкохол, се отнасяла до изделията, съдържащи тютюн.

Като последното доста изнедана доктора, но той бързо се окопити и рече: “Европеският съюз го иска.”

Всичките тези харчат парите на данъкоплатците, за да ги баламосват. Червенкова не може да докаже с нито едно емпирично потвърждение, че в. “Култура” е извисил барем един българин до подножието на Парнас. Абрашев трябва да положи колосални усилия, за да убеди поне леля си по майчина линия, че е допустимо за един министър на културата да нарича главния редактор на която и да било многотиражка или селска радиоточка “екзекутор”. Йосифова, да се скъса от клетви с ръка върху сърцето, библията или “Капитал”-а на Маркс, няма как да обясни защо си е траела така дълго и се раздрънка за корупционните предложения в хор с Червенкова баш сега. Д-р Щерев сам знае, че рекламата на алкохолосъдържащи напитки не променя обема на продажбите, а само структурата на продаваните напитки по търговски марки, но независимо от това бръщолеви точно обратното.

Що така? Ами понеже чиновниците получават възнаграждение на час. На минута. Понякога – на секунда. Ние, техните работодатели, не сме участвали в сключването на трудовия договор. Той бе написан и подписан от “бащите на българската конституция” и техните съучастници от предишните и последвалите правителства. Всички те се обединиха около тезата, че държавата е субектът, който решава, дава, взема, разпределя, потупва по рамото, спасява при бедствие и цунка по челото. Всички ние кандисахме да ни третират като малоумници, някои станаха професионалисти в бранша “социално слаб”, жалваме се, когато “не дават”, радваме се, когато “дават” и си гнием в блатото.

Чудно, до какви степени на унижение е способно да издържи човешкото същество?

Пред отговора на този фундаментален въпрос махленските боричкания във ведомствените “висини” на културата, здравеопазването и “социалните грижи” звучат като щрапане на биволи във вадата, шурнала след напояването на бостана край Тунджа

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо