|
Словакия е малка страна с
население 5.5 млн. души в Централна Европа, която все още не е
открита от американските бизнесмени и туристи. Тези, които
вече са я посетили, или поне са чували за нея, знаят, че това
е “млада” страна, възникнала след разделянето на бившата
Чехословакия само преди няколко години - през 1993. Някои от
тях може да я знаят като “сърцето на Европа” - прякор, който
Словакия получава заради благоприятното си географско
положение и забележителни исторически места.
Въпреки това изглежда, че
Словакия привлича вниманието на икономисти, предприемачи и
политици от цял свят. Причината за това е внушителната данъчна
реформа, проведена в последната седмица на октомври 2003. Като
следва стопанска политика, в чиято основа са честността,
простотата и липсата на двойно данъчно облагане, основните
промени в данъчната система бяха въведени, използвайки идеята
за плоския данък като най-добрия вариант за словашката
икономика.
Данъчната реформа съдържа
няколко основни елемента. На първо място беше въведен плосък
данък от 19%, който замени прогресивното подоходно облагане,
което варираше от 10% до 38%, както и действащия тогава
корпоративен данък от 25%. Това намали данъчната тежест на
подоходния и корпоративния данък. Специално за търговските
компании, Словакия ще предложи най-благоприятните данъчни
условия от всички страни в региона. Комбинацията от ниско
подоходно облагане, при квалифицирана и сравнително евтина
работна сила и добро географско разположение ще привлече
повече чуждестранни инвестиции, които са съществени за
словашката икономика във финалния етап на прехода.
Въпреки че единното облагане на
доходите ще се прояви най-силно в портфейлите на словашките
данъкоплатци, това не е най-значимата промяна в Закона за
облагане на доходите. Същината на плоския данък не се състои
само в унифициране на данъчната ставка - тя се състои в
опростяването на целия данъчен кодекс. Подобно на повечето
развити страни словашкият закон за облагане на доходите беше
много сложен, с много изключения, различно облагане на
различните източници на доходи и наличието на много други
специални правила, въведени за определени групи. Всъщност
съществуваха почти 200 изключения от правилата преди
реформата. Повечето от тях са премахнати и това ще направи
данъчната система за обикновените хора по-прозрачна - въпреки
че все още не може да бъде наречена “приятелска за ползване” и
няма да е възможно подаването на данъчна информация с пощенска
картичка. Но това е почти невъзможно изискване за която и да е
данъчна система.
Едновременно с това ДДС -
“европейската версия” на данъка върху продажбите - също беше
опростен. До момента имаше две ставки в Словакия: основната
беше 20%, а специалната - 14%, за някои продукти. Двете бяха
обединени в една - 19%, което прилича на плоския данък върху
доходите.
Друго правило, което ръководеше
създателите на новите данъчни правила, беше избягването на
двойното данъчно облагане. Всеки доход трябва да се третира и
облага по един и същ начин, независимо от източника, като
облагането не трябва да е повече от веднъж. Това се случваше
например с данъка върху дивидентите, който беше облаган веднъж
като печалба на компанията и втори път като индивидуален
доход. От януари 2004 г. се премахва данъкът върху дивидентите
в Словакия.
Има и още добри новини за
словашките данъкоплатци, като например премахването на един от
най-несправедливите и безсмислени данъци - данъка върху
наследството, известен като данък смърт. След дълга и
изтощителна кампания, водена от Асоциацията на словашките
данъкоплатци, данъкът върху наследството за най-близките
роднини беше премахнат преди две години. Сега, след данъчната
реформа, данъкът смърт ще изчезне от словашкото
законодателство завинаги. Същата е съдбата и на данъка върху
даренията. Няма да има облагане на завещанията с въвеждането
на новите правила. Нещо повече, от началото на 2005 г. е
обещано данъкът върху покупко-продажбата на недвижими имоти
също да изчезне.
Аз съм изцяло убеден, че тези
реформи са породили възхищение у всеки разумно мислещ
икономист и политик, но първият въпрос, който веднага изниква,
е “Звучи добре, но къде е уловката, може ли да бъде наистина
толкова сензационно?”. Е, наистина има уловка. Необходимо
условие за прокарването на такава данъчна реформа през
политическия процес беше, като я направим фискално неутрална.
Преведено на разбираем език - общата данъчна тежест ще остане
непроменена. Намалението на постъпленията от подоходните
данъци ще бъде компенсирано от увеличението на акцизите, като
например данъка върху бензина и тютюневите продукти.
Унифицирането на ДДС ще увеличи облагането на всички продукти
за ежедневна употреба, които представляват най-голямата част
от консумацията на всеки и които преди това са облагани с
по-ниската ставка на ДДС. Също така ставката на плоския данък
можеше да бъде много по-ниска, отколкото е определена -
достоверни изчисления показват, че дори ставката да беше
определена на 16% или дори 15%, правителственият бюджет нямаше
сериозно до бъде застрашен.
Въпреки че има още много работа,
словашката данъчна реформа е значителна стъпка към по-добра и
по-честна система за данъкоплатците. Ако сравняваме
новоприетия плосък данък в Словакия със страните, където
такава реформа също е проведена, ще видим, че словашкият
вариант е съобразен с основните принципи на академичното
разбиране за плосък данък. Значителен принос за това имат
няколкото пропазарни институти, които първоначално представиха
идеята в Словакия и я защитаваха постоянно, по всички възможни
начини и на всички възможни места.
През юни 2003 Стив Форбс, може
би най-известният привърженик на идеята за плосък данък, беше
поканен от местната фондация "Хайек" в Словакия. След
завръщането си от тридневната визита той публикува в своето
списание "Форбс" цяла страница за реформите тук със заглавие
“Рай за инвеститорите”. Е, раят предстои де си случи в
Словакия - но ние създаваме добри условия за това. |
