28-04-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 април 2004, 11:10

Аритметиката в данъчната "революция" на НДСВ е сбъркана*

Интервю на Ясен Гуев от Медиапул

с Красен Станчев от Института за пазарна икономика**

 

Данъкът при минималните доходи ще падне от 12 на 10%, а при максималните - от 29 на 24%. Това е един от компонентите на данъчната революция, обявена от последния пленум на НДСВ. Ще намаляват и данъка печалба - вече ще бъде 15%. Същевременно минималната работна заплата се качва от 120 на 150 лв, а минималната пенсия - от 57,50 лв на 69 лв. Как правителството на Сакскобургготски ще увеличи бюджетните разходи като едновременно намали бюджетните приходи - това е аритметическата загадка, над която привържениците на НДСВ няма да си блъскат главите - те просто верват, например, че 2 +2 = 4, а 4 - 2 = 3. А икономическите експерти просто немеят...

Още инфо

Господин Станчев, как ще коментирате предложенията за икономическата политика на Националния съвет на НДСВ?

- Струва ми се, че предложенията са първо нерешителни, второ вътрешно противоречиви и трето, смятам, че към 2007-2008 ще се окаже, че са изпуснати доста възможности за реформи през 2004 и 2005 .

Какво Ви се струва вътрешно противоречиво?

- Първото, което е много важно, не може да се намаляват данъците и в същото време да се увеличават разходите. Един от проектите, който увеличава разходите, при всички случаи, ще бъде АЕЦ Белене. В същото време другите проекти, които са свързани с инфраструктурата, са също от характер, който увеличава разходите.

Друга вътрешна противоречивост е, че не може да се подкрепя образованието, а в същото време да не се създават условия на образованите хора да остават в България. Онова, което направи Словакия през миналата година, беше преди влизането в ЕС не само да намали данъците, но в същото време да премахне облагането на наследството и да държи относително ниски косвените данъци, за да може в една ситуация, когато се очаква след присъединяването на Словакия, а и на други страни, които имат същата политика, в ЕС, да не се очаква, че най-образованите хора ще потърсят възможности за кариера извън страната.

Онова, което трябва да се прави в момента, е да се създават условия тези хора, ако не да се връщат, то поне да държат активите си в България, както това стана в Словакия. Освен това, основното в образованието не са компютрите. Проблемът е финансовата несамостоятелност на университетите.

Това, което трябва да се прави в образованието, е въпреки субсидията да се гарантира самостоятелността на вземането на финансови решения и способността на университетите да формират печалба. Иначе няма да има нито конкурентност, нито повишаване на качеството на образованието.

Вашият институт беше източник на идеята за плоския данък. Разбирането ви за единна ставка от 10% на облагане не само на доходите на физическите лица, но и социалните осигуровки и на печалбата на фирмите ли е причината да мислите, че свалянето на високата ставка за доходите от 29 на 24 процента не е достатъчно радикално?

- При предложението, което ние направихме увеличението на разполагаемите доходи беше между 2.5 и 3 млрд.лв., в зависимост от това какви решения се вземат по това дали ще има облагаем минимум или не. При сегашното решение, доколкото е възможно да се правят сметки на коляно, увеличаването на разполагаемия доход ще бъде не повече от 100 млн.лв.

Важно е да се знае обаче, че се запазва вътрешният дисбаланс между различните данъци - т.е. разликата между подоходното облагане от една страна и косвените и корпоративните данъци от друга в момента е такова, че много често относително заможните хора корпоритизират, ако може така да се каже, част от своите разходи - те ги прекарват през фирми и други организации, в които участват, за да могат да се използват възможностите за по-ниско данъчно облагане.

В същото време трябва да се знае, че тези хора, които плащат по най-високата ставка, която може да стане 24 процента, в България са не повече от 2 500 - 2 700 души. Тези хора имат прекалено много възможности за избягване на данъци и не вярвам те да декларират своите истински доходи.

Що се отнася до корпоративното облагане, нещата са по-сложни. То трябва да върви към изравняване на ставките с другите видове фирмено облагане, включително патентите. Има известна тенденция на увеличаване на патентните данъци, като идеята е те да стигнат някъде към 10 процента. В същото време 80% от приходите в бюджета по линия на корпоративното облагане са от 60-70 фирми.

Те имат достатъчно възможности да заобикалят както вътрешното законодателство, така и да търсят възможности през международни участия, плащане на данъци в други страни, изобщо да намаляват вноските си в българския бюджет.

Следователно това, което трябва да се направи и по двете линии, е не да се цели толкова горната група на плащащи данъци в даден сегмент - било на корпоративното били на подоходното облагане, колкото да се търсят възможности за стимули за съобразяване на данъчната система за голямата част от данъкоплатците. Аз не виждам някакви решителни ползи от това, което предлага правителството.

Как си обяснявате факта, че вчера въобще не се говори за разходната част на бюджета, а Милен Велчев каза, че не може да се очаква намаляване на процента от БВП, който се преразпределя от държавата?

- Предполагам, че по този въпрос не е постигнато съгласие с коалиционния партньор. Това са нещата свързани с местните политики - т.нар. регионална политика. Предполагам, че това са идеите на Доган за засилването на инфраструктурните проекти. В края на краищата не е ясно какво ще стане с АЕЦ Белене, така че и аз да бях министър на финансите и аз не бих влизал в дебат за преструктуриране на разходите на правителството.

Реално ли е да очакваме развитие по проекта за АЕЦ Белене до края на мандата на това правителство?

- Възможно е да започнат преговорите. Част от проблема със започването на преговори по АЕЦ Белене е обстоятелството, че засега правителството не е обявило условията при които ще се осъществява проекта. Тези условия включват две финансови и една техническа предпоставка.

Двете финансови предпоставки са какъв ще бъде размера на държавната гаранция и какъв ще бъде договора за изкупуване на ток. И по двете линии в момента явно правителството нищо не може да реши и затова и нищо не може да каже.

В оценката на въздействието на околната среда се предполага изграждането на реактор от типа на 5 и 6 в Козлодуй. Най-скорошното реализиране на такъв проект е централата Темелин (Словакия), която е на стойност 2.7 млрд. евро. При 2.7 млрд. евро годишните разходи, след получаване на лиценз и други процедури, ще бъдат на равнището около 2% от БВП. Това е разход, който е сравним с поддържането на армия в рамките на НАТО.

Техническият параметър е съдбата на отработилото ядрено гориво. Ако реакторът е руски, при всички случаи България ще продължи да ползва услугите на Русия за рециклиране на горивото, повторното му обогатяване и за зареждане на реактора, което допълнително ще утежни зависимостта на българската енергетика от договори с руски компании.

Има други алтернативи, но доколкото не са ясни тези три параметъра, в момента почти нищо не може да се прецени. Очевидно, ако започнат преговори, нещата ще се проточат прекалено дълго във времето.

При всички случаи е странно да се обявява радикалност на данъчна и друга реформа без да се отчитат тези неща, които съществуват като проекти или поне като замисъл. Много е интересно, че АЕЦ Белене не присъства в енергийната стратегия, която е гласувана от парламента и спорът за централата се предрешава непрекъснато като се започне от обявяването на конкурс за изследване на възможностите и се свърши с това, че няма анализ на пазарите или ако има такъв то той е правен доста непрофесионално.

Доколкото няма такива анализи, то винаги ще има изискване от евентуалните инвеститори за по-високи равнища на държавни гаранции и по-дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

МВФ винаги е настоявал за ниски нива на поеманите държавни гаранции. Възможно ли е при ново споразумение с фонда той да се съгласи на това правителството да поеме гаранции за сума от 2.7 млрд. евро?

- Аз смятам, че фонда би се съгласил на по-ниски данъци и по-радикално ограничаване на проектите финансирани от държавата пряко или косвено. МВФ ще настоява за относително ниско равнище на гаранциите- следователно част от хода с вчерашното събитие е да се напишат прекалено много неща, които да водят до относително големи разходи.

Когато фонда дойде и каже- съжаляваме, ние сме мислили за друго нещо, ако искате да има споразумение, то трябва да се намалят гаранциите, трябва да се намалят инвестициите в инфраструктура от държавната хазна. Тогава правителството ще каже- Ние имахме страшно добри намерения, но г-н Доган, ние страшно съжаляваме, някои от тях няма да се осъществят.

Това което го интересува фонда е да има една относително проста система. Тази, която в момента се реформира, не води до опростяване на цялостната данъчна структура. Част от онези неща, които биха се получили като облагаем доход вероятно ще бъдат изядени. От една страна това вече се е случило с фонда за гарантиране на заплатите, но засега не е ясна съдбата на здравните осигуровки. Ако те се увеличат, така както иска министърът на здравеопазването, парите в джобовете на хората няма да се увеличат.

Политическа или икономическа цел имат мерките предложени от НДСВ?

- Няма нищо лошо в това мерките да имат политически цели. Хубавото е, че в края на краищата колецът е забит и той е намаляване на данъците. Другите партии, ако по някакъв начин искат да изместят НДСВ от перспективите, които има тази партия в следващите избори, ще трябва да предложат нещо по-рационално. Смятам, че сме свидетели на едно нормално политическо развитие в една нормална предизборна година.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"

** Интервюто е излъчено в предаването Бизнеспул на Mediapool и радио "Нова Европа"

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо