|
|
За пореден път
здравната система у нас се изтърбуши. И за пореден път виновник е
посредникът – държавата. От едната страна са болниците, които имат
болни за лекуване и им трябва лекарства, от друга страна са
търговците на лекарства. По средата е държавата, която е
определила много сложни процедури за това как болниците да си
купуват лекарствата.
Търговците дали
лекарствата, болниците ги изконсумирали, а държавата, която вече е
прибрала парите от данъците, забравила да плати на търговците и за
да замаже нещата, пробва успешната си тактика – да настройва една
група хора срещу друга група хора. Естествено, че търговците са в
позицията на лошите, защото болните се нуждаят от лекарства, за да
не умрат, а те лекуват всички ни - всеки може да се разболее.
Пропагандата ни натрапва едно единствено внушение: търговците
просто не бива да спират доставката на лекарства за болниците,
защото това е недопустимо, нехуманно, не отговаря на европейските
ценности и стандарти.
А някак се
изплъзва от вниманието на хората, че истинският проблем в
отношенията болници – дистрибутори на лекарства, е посредникът,
тоест държавата. За да онагледим това, нека си представим, че
съществува такова нещо като
Национална
Информационна Каса.
©
Чавдар Николов, илюстрация към
"Приключенията на Джонатан Гълибъл"
Какво би станало
с информационното обслужване на населението, ако на
високопочитаемите държавни чиновници им хрумне да направят такава
каса, която да се издържа от информационни осигуровки на
населението? Бездруго компютрите са такава реална част от
всекидневието ни, каквито са печките, автомобилите,
хладилниците... Но не всички могат да си купят компютри. А пък от
друга страна, на всички им се налага да имат компютърна
грамотност. Поради това, както вече е станало при здравеопазването
и образованието, държавата, понеже е социална, може би трябва да
се погрижи и да разпредели пропорционално върху всички тежестта на
информационното обслужване на населението.
Финансирането на
такъв налудничав проект няма да представлява проблем – обявяваш
нов данък. Това е лесна работа, когато имаш под ръка парламент,
полиция, прокуратура и затвори. Налице са достатъчно прецеденти -
данък пенсия 33%, данък задължително "доброволна" пенсия 2%, данък
здраве 6%, данък безработица 5%... Колко му е да се прибави и
данък информационно обслужване, примерно, 5%, и, естествено, данък
задължително "доброволен" интернет 3%. Може да нямаш компютър,
може да не знаеш какво е интернет, но някой ден може да ти
потрябва, и затова трябва да си го плащаш. (При данъка здраве е
абсолютно същото: може да си генетично неподатлив на повечето
заболявания, можеш да водиш изключително здравословен начин на
живот и фактически да не боледуваш, но плащаш, понеже “можело и да
заболееш”...)
Ще има
лицензиране на всички дилъри на компютри, за да се знае кой може
да работи с Информационната Каса и кой не. Ще има списък с
безплатни компоненти, който ще се подновява всяка година и около
който ще се водят редовно чиновнически битки за рушвети – чия
техника и на какви цени да се предлага в търговската мрежа. Някои
марки ще бъдат позволени, а други не, защото не влизат в
Позитивния Списък На Компютърните Компоненти. Ще има Информационни
Пътеки, по които компютърните дилъри ще се лицензират и ще могат
да вършат дейността си. Ще има Комисия, която ще определя цената
на услугите в
IT
бранша. Ще има райониране на дилърите в страната. И ако ти се
наложи да бъдеш информационно обслужен извън населеното си място,
ще трябва да вземеш бележка от личния си дилър, за да не те карат
да си плащаш.
И ето крайният
резултат:
Един кошмарен
ден за г-н Петър Петров
Г-н Петър Петров
решил да си купи компютър. Синът му е вече на 6 години и иска да
си играе вкъщи на любимите игри, брат му е в Германия, голяма част
от приятелите му са в чужбина и трудно поддържа връзка с тях по
обикновената поща, а не винаги има време за интернет зали, жена му
се е преквалифицира в средата на трудовия си стаж и учи за бизнес
секретарка, въобще изведнъж всички вкъщи откриват, че спешно се
нуждаят от поне един компютър.
Да, но г-н
Петров открива, че лицензираният дилър всъщност предлага само
определени марки дъна, че мишката, която иска, не е в Позитивният
Списък От Компоненти, че не може да закупи желаният софтуер, тъй
като не е утвърден от Наредбата За Софтуера На Република България.
В крайна сметка се прибира вкъщи с компютър, който въобще не
харесва.
Е, поне му остава утешението, че повечето от нещата на
компютъра си ги има. Понеже иначе в неговия град вече са изчерпани
лимитите за дискове, процесори и монитори, а неговият дилър,
понеже е голям връзкар, му е дал компютър само без монитор.
Ако иска да ползва безплатно и монитор, ще трябва да почака до
началото на другия месец...
Местният дилър
също е с разбити нерви. Вместо да се занимава с продажби, той цял
ден пише квитанции, бележки, протоколи и подобни документи до
Районната Информационна Каса, в които обяснява защо е дал такива и
такива компоненти на такива и такива клиенти. И междувременно се
моли на чиновниците от финансовото министерство (или от
съответната общинска служба) да му осребрят фактурите за
продадената техника от предишния месец или предишната година, да
му признаят Специалните Оферти за Социално Слаби Хора и да не му
пратят проверка за нелицензиран в България софтуер или за
контрабандни компоненти.
Поради крайно
неясните и сложни административни процедури, голяма част от
дилърите ще отпаднат от информационната система, за сметка на това
ще се появят опашки пред останалите компютърни фирми. Разбира се,
ако искаш да си купиш нещо, което не влиза в твоята оферта, тогава
ще трябва да се бръкнеш дълбоко в джоба и да се уговориш с
дилъра, като се оглеждаш внимателно да не те види някой чиновник.
Разбира се,
някои дилъри ще продават фиктивно компютри на умрели или
емигрирали хора, като си прибират парите за това от
Информационната Каса.
Потребители, на
които са им искани пари извън регламента, ще пишат писма до
Районните Информационни Каси, за да направят проверка на
корумпираните дилъри. Една част от дилърите ще започнат да си
изкарват парите, като консултират клиентите за това дали пък нямат
основания да се съмняват, че Комисията По Утвърждаване На
Компютърните Компоненти е взела погрешно решение относно някоя
марка или относно цените, на които тези компоненти се предлагат
в страната.
Цели лобита от
потребители ще започнат да водят кампании за включване на
Майкрософт Офис в безплатния списък на софтуера или на 19-инчовите
LCD-та
в безплатният списък на компоненти. Всяка година ще се
актуализират горепосочените списъци, за да може наново да се
събират подкупи от производителите или вносителите на компоненти и
на софтуер.
В парламента ще
се задават актуални въпроси защо е блокиран еди какъв си резерв от
Националната Информационна Каса, вместо да се купят компютри на
сиропиталищата, а някой пореден министър на финансите ще обяснява,
че не е редно да се похарчат с лека ръка събраните пари и че те са
необходими като резерв в бюджета и пр. и пр.
А най-отгоре на
целия този хаос чиновниците в Националната Информационна Каса и
офисите й по места ще се смеят до пръскане, ще си вземат големите
заплати и рушвети плюс хонорарите за кампании по телевизията и
радиото от вида на “вие имате право на компютър”, “вашите права на
информационно осигурен”...
Цените на
компютрите и на софтуера вместо да падат с времето, ще се покачват
и то според абсолютно непредвидимите правила на чиновническите
решения, а информационното обслужване на населението ще върви все
по-надолу и по-надолу.
Ще има Единен
Национален Доставчик На Интернет и Комисия, която ще одобравя кои
сайтове да се виждат, и кои не. Ще ползваме челния опит на Китай
за това как глобалната мрежа да бъде все по-“прозрачна” (?), за да
не бъдат ощетявани потребителите на Интернет.
А когато
Информационната Реформа потръгне, тогава чиновниците е логично да
пристъпят и към изграждане на Национална Хранителна Каса,
Национална Транспортна Каса и Национална Еди-Каква-Си Каса.
Да живеят
касите, да живеят чиновниците!
Заключение
Всеки обича да е
свободен в решенията си за това какъв компютър, хладилник, печка
или телевизор да има. Всеки обича да влезе в добре зареден магазин
и да си хареса сам нещата, които ще купи. Всеки обича да го
обслужат приветливо. Всеки има правото на личен вкус,
предпочитания и избор. Един си харесва компютър с черна кутия,
понеже му отива на мебелите в хола, друг държи на техническите
характеристики на кутията и няма претенции към цвета.
Ние, хората, сме
различни.
Едни боледуват
често от простудни заболявания, ала сърдечно-съдовата им система е
в превъзходно състояние. Други имат ставни заболявания, но иначе
са си добре. Трети, като цяло са здрави хора, може да претърпят
инцидент и да им се наложи да бъдат превързани.
Защо сме склонни
да правим със здравето си това, което дори и в кошмарите не си
представяме, че може да се случва при удовлетворяване на
останалите ни потребности? Защо просто не изолираме посредника,
който мъти водите, а пациентите и лекарите да се договарят помежду
си като нормални партньори? Най-малкото, което ще си спестим, е
комисионът на чиновниците.
Най-малкото. |
