20-05-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

20 май 2004, 15:50

Зоната на здрача: Кой има интерес от АЕЦ "Белене"?

Решението на НДСВ за нова атомна може да доведе до тотална зависимост от Русия

Лъчезар Тошев

АЕЦ "Белене": Срещу българските интереси

100 въпроса за АЕЦ "Белене"

Недостатъчността на основанията да се вземе окончателно решение за АЕЦ Белене

 

15 години след началото на промените общественият дебат у нас продължава да се върти около едни и същи нерешени проблеми – досиетата, осъждането на комунизма и реабилитацията на жертвите, АЕЦ "Белене"...

Сякаш всичко е същото, даже хората участващи в дебатите са същите, само дето България вече е в НАТО, преговаряме за ЕС и царят е премиер.

Решението за АЕЦ "Белене" е взето от Политбюро на БКП на заседание, на което се е предлагало изграждане на баража “Белене-Чаура” или “Никоптол-Турну Магуреле”. Тогава тези проекти са били отхвърлени в полза на втора атомна: “Вие започвайте да строите АЕЦ – документите ще ги оправим после.”

И така, чак досега площадката не е лицензирана. Но през 1988 се приема секретното постановление на МС № 45/30.ХІІ.1988, с което районът около площадката е обявен за зона със затихващи функции. Не е случайно, че този документ не е бил (и май още не е) публично известен. Дори в една карта, публикувана чак през 1991 се предвижда работещите в АЕЦ "Белене" да живеят извън 30-километровата зона.

Днес решението за размразяване на спряното през 1990 строителство се взе отново на партиен форум – този път на НДСВ. Отново няма широка публична дискусия относно този проект, чието изграждане далеч надхвърля мандата на това правителство. Министерският съвет прие решение, преди да е завършило обсъждането за въздействието върху околната среда на обекта, преди да е извършен сеизмологичният мониторинг на площадката (измерванията започват от средата на юни) и разглежда всичко това като обикновена инвестиция, която би трябвало да предизвика народен ентусиазъм, а кой знае защо не е така. Може би защото както софиянци не биха искали да имат АЕЦ край Панчарево, така и свищовлии са против близкото съжителство с подобен обект. Цената на човешкия живот и здраве е еднакъв навсякъде – независимо от големината на населеното място.

Нужна ли е втора АЕЦ?

Потреблението на енергия в България се дискутира често. Приемат се закони, но приближаване към стандартите на ЕС все още няма. По данни за 1999, относителното потребление (измерено като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен продукт – тона нефтен еквивалент за $1000) е 1,57 за България и 0,15 за ЕС. За 2000 поради изменение на метода на изчисление българският показател е дори 1,84 тона нефтен еквивалент за $1000 БВП. Разликата е десет пъти, което е огромен резерв при потреблението. Загубите при пренос на електроенергия също са неприемливо високи – около 1/4, което означава, че има голям резерв и при ефективността на производството и преноса. Вкарването на нови технологии, които са енергийно по-ефективни и които заместват старите, обяснява защо не се наблюдава повишаване на потреблението съизмеримо с ръста на БВП. Ако се вземат предвид резервите на енергийната система и не се включва износът на електроенергията, България няма да има нужда от съществени заместващи мощности до 2015. Междувременно от влизането ни в ЕС (2007) у нас ще има свободен пазар за електроенергия, където основният принцип ще е конкурентността. Много от производителите ще са частни, вероятно и мултинационални. Това обстоятелство трябва да се има предвид. Ще бъде ли конкурентна АЕЦ "Белене" в такава среда? Експертизата на БАН от 1997 върху руския проект прогнозира за електроенергията от АЕЦ-Белене от 7 щатски цента за кВт/ч.

За износа и вноса

Днес България изнася електроенергия за съседните страни. Приходите влизат в държавата, тъй като производителите основно са държавна собственост. Ако АЕЦ-Белене бъде с преобладаващо частно участие (според интервю на министър Милко Ковачев (тогава приходите на държавата от този проект ще бъдат много по-малки. Пак в становището на БАН по руския проект през 1997 г. се твърди че ако се включат всички разходи проектът не може да се изплати за 30 години – колкото е периодът на експлоатация на реакторите.

Къде е тогава интересът на държавата от този проект? Ако тези оценки днес се оспорват – нека да се покажат нови, като се посочи на какво се базират разликите.

Освен сумата за изграждането е важно да се знае кой ще покрие разходите по:

  • лихвите по кредитите;

  • застраховките;

  • данък печалба;

  • вноските по фонда за щети, съгласно Виенската конвенция;

  • разходите за хранилища за отработеното гориво (за което има стратегии, но не и конкретни решения досега);

  • радиоактивните отпадъци (в т.ч. и за поддръжката на тези хранилища;

  • разходи за обработка на отработилото гориво) около $1 млрд. на хилядник);

  • разходи за погребване на реактора;

  • разходи за подмяна на парогенераторите (на всеки 10 години);

  • загуби от нерентабилност на други електроцентрали;

  • от поражения в регионалната икономика;

  • за регулиращият орган и пр.

Тези разходи би следвало да се калкулират в цената и ако тя стане твърде висока, в условията на пазарна икономика дружеството може да фалира. Тогава трябва да попитаме дали евентуалните държавни гаранции по кредитите за изграждане, биха били поносими за нашия бюджет?

България не произвежда ядрено гориво, нито уран. Горивото се внася. Поради това, че то се разполага в специални касети съобразно типа на реактора, ако имаме руски реактори, трябва да внасяме горивото от Русия. От Русия внасяме и 100% от природния газ. След приватизацията на Нефтохим от Лукойл, внасяме нефта също от Русия. (Не е прав Иван Костов, който заяви, че Нефтохим – Бургас може да преработва само руски нефт. При правителството на Ф. Димитров само 1/4 от нефта, преработван там, беше руски – по официални данни на МФ). Основният ни собствен ресурс са въглищата в Марица-Изток, които могат да осигурят функционирането на ТЕЦ-овете там за около 50 години, включително на новата мощност, което се предвижда. При това положение, концепцията че България е енергиен център на Балканите трябва да се свърже с тоталната зависимост на вноса на енергийни суровини от Русия (а въглища главно от Украйна).

Единственият начин за избягване на тази зависимост е диверсификацията на доставките) т.е. внос от други страни – поне като частично балансиране). Що се отнася до газовите доставки, решение би било минаването през България на газопровода “Набуко” от Южнокаспийския басейн за Европа. За съжаление, нямаме регулация за вноса на петрол и това зависи само от собствениците и цените. А ако искаме да балансираме вноса на ядрено гориво, не би следвало да строим реактори, които работят с руско ядрено гориво или трябва да имаме алтернативен доставчик (какъвто нямаме). Имаме ли интерес България да се превърне в площадка, където се преработват руски енергийни суровини или трябва да търсим решение за разнообразие на доставките? И как може да се постигне това в условията на частна пазарна икономика, включително в областта на енергетиката? Готово ли е правителството да проведе национално обсъждане на тези въпроси?

Какво ще стане с отработеното гориво?

Производството на електроенергия от АЕЦ има негативи – остава отработилото гориво, което трябва да се складира. Докладът по ОВОС не може да оцени този въпрос, тъй като не е предложено решение. Една АЕЦ има нужда от временно хранилище на отработеното гориво и решение за трайно съхраняване (10 000 години), които не са предложени във вариантите. Не е ясно и на чия територия ще стане това. Тъй като все още не се предлага проект за АЕЦ "Белене", ОВОС се прави по инвестиционното предложение на НЕК, като се разглеждат различните възможности, които евентуално ще се предложат. Странното е и че в лицензията на НЕК не е включено производство на електроенергия от АЕЦ, което означава, че НЕК няма да експлоатира евентуалната централа, а ще възложи това на друг – вероятно дружество с държавно и частно участие. Но все пак не би могло да се внася проект без яснота за съдбата на отработеното гориво – ключов въпрос за всяка АЕЦ. Не е ясно за обществото какво предлагат по този въпрос фирмите кандидатки от Русия и Канада. Както се разбра, наскоро чешката фирма е била закупена от руска, така че тя едва ли ще предложи отделно решение.

Докладът по ОВОС не може да е окончателен и преди да се извърши сеизмологичният мониторинг, който започва през юни и няма краен срок, но на определен етап учените могат да дадат своите заключения. Има противоречие в експертните оценки от 1990 на БАН и днешните по отношение на евентуалното замърсяване на подпочвените води, а също по отношение на “топлинното замърсяване” на Дунава от евентуална АЕЦ. Метеорологичните изследвания днес показват, че югозападните ветрове, които са преобладаващи, не са насочени към Свищов и евентуалните емисии ще подминават града. Но жителите на Свищов често усещат органолептично емисии от Химическия комбинат “Свилоза”, който се намира в непосредствена близост с площадката на АЕЦ. Това означава, че са нужни допълнителни изследвания и на този въпрос.

Земетресението от 1977 не е било нито първото, нито ще е последното голямо земетресение, което се случва в района. Ето защо не само свищовлиите са тези, които се страхуват от проекта АЕЦ "Белене". Правителството трябва да бъде на висотата на своята отговорност да проведе национално обсъждане по проблемите около този проект и тогава да вземе решение.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо