|
|
|
26-годишният
алпинист е трябвало да атакува върха в тройка с Николай Петков
и Дойчин Боянов. На 20 май двамата покориха Еверест без
кислород. Христо Христов според официалната информация се
отказал да тръгне с тях. На слизане от върха Петков и Боянов
обаче най-ненадейно срещнали Христов, който бил решил на своя
глава да катери сам. Хипотезата на партньорите му е, че е
успял да покори Еверест и след това се е опитал да слезе.
(Сам?...) Двамата го срещнали на 50 м (!) от върха.
Значи,
отказал се. Това първо. После – решил на своя глава. Защо? По
каква причина отказва сигурността на катеренето в тройка и е
предпочел да щурмува сам? Трето, те го срещнали, но не успели
да го убедят да не върши глупости на своя глава (а убеждавали
ли са го?!). И четвърто, чакали го, чакали го, пък като не се
върнал, както научаваме, Боянов потеглил да го |
 |
търси – сякаш не
е ясно какво може да се случи следобед “на 50 м от Еверест”
със самотен алпинист, който върви нагоре без осигуряващ
партньор. Вярно, самият Боянов е бил изтощен. Ами защо е трябвало
да се чака, без да бъде изпратен друг алпинист по дирите на
Христов?!
Какво именно е
станало? Дали пак ще сработи алпинистката “омерта”, както преди
20 години?
И този случай
вече започва да се забулва в хималайска мъгла. Оказва се, че в
продължение на няколко часа изчезването на Христо Христов е било
държано в тайна. И няма начин инцидентът да не ни припомни за
гибелта на един друг Христо, първият българин, качил планинския
първенец на планетата (дали пък наистина го е качил?). Там
по-късно се озова Николай Петков. Той или някой от колегите му
намери в близост до върха някаква тайнствена камера, която
доказваше по неизвестен за широката общественост начин, че
Проданов е покорил Еверест. (За загиналия – или героични
дитирамби, или нищо.)
Тогава вината бе
отново на “лудата глава”. Самоубийственото решение да се щурмува
върха следобед с перспектива за слизане по здрач бе
приписана изцяло на дръзкия герой, сякаш никой не знае, че в
условия на кислороден глад нито една глава – пък била тя и
героична – не е в състояние да взема разумни решения.
Сега случаят
изглежда аналогичен - Христов е тръгнал нагоре по време, когато
другите вече слизат от върха. Тоест - драматично късно. Дано не се
окаже трагично късно...
Кой трябваше да
спре тогава Проданов? Кой не спря сега адаша му Христов? Какво,
искаме - наши сънародници да покоряват върхове или да произвеждаме
трагически герои? И ако решението ще взема всяка отделно взета
“луда глава”, дрогирана от кислородния глад, то за какво въобще е
нужно ръководство на експедцицията?
И възможно ли е
въобще някой да взема решения за другиго, когато онзи сам е решил
да върши щуротии? Или не е решил сам?
Но за да се
разсъждава въобще върху казуса, е нужно да се научат отговорите на
два основни въпроса:
1. Какво
всъщност се е случило на 20 май сутринта, когато Петков и Боянов
потеглят нагоре, а Христов "се е отказал да тръгне с тях"? Като се
е "отказал", защо все пак е тръгнал?
2. Какво
всъщност се е случило по-късно същият ден, когато двамата слизат и
срещат "на 50 м от върха" Христов, който "катери нагоре сам"?! |
