|
|
Строго секретно: Светилище на египетска
богиня в Странджа (1)
През
хилядолетията Странджа планина е била зона на контакт между
цивилизациите,
между
културите на Изтока и Запада. Тук, както и в Сакар и в Източните
Родопи, могат да се открият живи древни влияния, непознати за
останалата част на страната, за Балканите и Европа.
Предишният ни разказ започна от строго секретната експедиция за
издирване на египетска гробница в Странджа планина и от древна
могила.
“Дланите, според нас, които го откривахме там, според тогавашните
мнения на археолозите означават - Спри недей влиза! До тук”,
обясни учителят по история Янко Харбалиев.
[СТАВА
ДУМА ЗА ФРОНТОНА НА ХЕРООНА ПРИ МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е В МУЗЕЯ В
МАЛКО ТЪРНОВО – б.м. Л.Ц.]
За
последните 22 години екипът на Би Ти Ви бе първият допуснат и
снимал мястото, където са търсили египетската гробница.
Историята започва с иманяр, който занесъл при баба Ванга копие на
стара карта. Според думите, предадени от племенницата й, баба
Ванга прозряла, че картата сочи мястото, където преди хиляди
години е заровен черен гранитен саркофаг с историята на света
отпреди
4 000
години
и пророчество
за следващите 4 000 години. Саркофагът бил скрит по нашите земи от
хора, дошли по вода от Египет. Ванга посочила
и мястото - до Малко Търново.
|
С
подписа на Людмила Живкова и със съдействието на местната
партийна власт, била организирана експедицията от петима души,
в която участвали и ръководителят на служба “Културно
наследство” Кръстю Мутафчиев, племенницата на баба Ванга
Красимира Стоянова и професионален археолог. Първият секретар
на БКП в Малко Търново им помогнал да получат разрешение от
военните за достъп до обекта, който се намира до границата,
изкопна техника и специалист от местен рудник. Започват
наблюдение, прекратено от ужаса на видение
- и
петимата
съзрели
две триизмерни мъжки фигури, едната на фараон, които през
нощта се появили от скалата над обекта.
Изкопните работи били прекратени след смъртта на Людмила
Живкова. Тогавашният министър на природните ресурси Стамен
Стаменов посещава мястото и дава второ разрешение, но и
|
 |
|
Пан гледа телевизионно предаване
с изявления на видни български археолози и историци в своето
божествено обиталище |
той
умира, разкопките не са възстановени, а в случая се намесва
Държавна сигурност. Кръстю Мутафчиев е съден и пратен в затвора.
Днес
мястото на разкопките е запълнено с вода. Не се знае какво е
извадено от там и къде е, но хора, съпричастни към онези събития,
настояват обектът да бъде разконсервиран.
"При
всички случай смятам, че трябва да се продължи, да се довършат
разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се
изясни този въпрос. От друга страна, да се види има ли нещо или
няма, и най-важно - да се провери да не би да е предварително
ограбено всичко и след това затрупано", посочи Илия Петков, бивш
първи секретар на Окръжния комитет на БКП
в Бургас.
Версията, че на това място се намира гробница на египетска богиня
Бастет, на жената-котка, е лансирана от Кръстю Мутафчиев. Големи
имена в историческата ни наука не я споделят.
"Тука
няма такива следи, вие сигурно имате предвид среднощните видения
на Кръстю Мутафчиев. Той е добър автор, мой добър познат", каза
проф. Александър Фол.
Гробница на Бастет или друго египетско божество не е намерена и в
района попаднахме на друга, непроучена от историците и
археолозите.
[ДА
НЕ Е ПАРАКЛИС КРАЙ ГРАМАТИКОВО ИЛИ КРАЙ С.БЪЛГАРИ? – б.м. Л.Ц.]
"Това
е гробница. Но на кого, на кой народ? Същото е било и това. Не
знам на какво е било храм. Щото май на Света Троица е параклисът,
айде сега иди го обясни", коментира Божидар Димитров, директор на
Националния исторически музей.
На
пръв поглед това е обикновен стар параклис, но в него има вход за
древно светилище. Всъщност другите две светилища на света Марина
са само пещери. Това е единственото скрито под параклис. Местните
хора почитат мястото и днес, учените още не са го проучили, а
иманярите вече са го открили.
"Не,
пещерата не е проучвана. Не мога да ви отговоря конкретно, но е до
ден днешен тачена. Това, което сме видели в иманярските изкопи, е
от
ранната
желязна епоха насам. Тоест от началото на първото хилядолетие
преди Христа до днешно време", обясни ст.н.с. Валерия Фол. "Има си
белези, по които ние можем да преценим дали е гробница или
светилище. В случая става дума за светилище в пещера. Там няма
гроб, не е гробница."
Местните хора свързват вярата в това място с по-ново време. С
историята за опожаряването на манастир от турците и необичайното
спасяване на петима странни монаси, затрупани под отломките.
"Имало
е много кошари с овце. Имало е овчари, от които някой чул, че
мучат вътре, в дупката, но така и не разбрали, че има вътре хора.
Когато легнал да спи,
сънувал, че са затрупани хора тука, и събрал от селото хора, идват
и ги изкарват. Били 2 метра и повече високи. Не били като
обикновените хора и те тогава са наредили тука да се прави друг
параклис, друг манастир", разказа Донка Костова от с. Граматиково.
"Такава е легендата, че от лявата страна изобщо не са влаза, нали,
който влезе, не може да излезе. От дясната страна са влаза. Едно
време всички ние идвахме тук на панаира, влизахме, течеше отгоре
от камъните, мажехме си челата за здраве. Като аязмо такова", каза
още жената.
В
Странджа има още две пещери, които се тачат от днешните християни.
И
те
са свързани с името на Света Марина.
"Света
Марина. Чудел съм се дълго защо тя е най-почитаната светица в
града. Тя е патронен празник на града. 13-годишно девойче - не е
страшна. Тя е страшна в представите на созополчани. Не ги е страх
от св. Никола, моряци, рибари, не ги е страх от св. Никола. Страх
ги е от света Марина и нея тачат и я тачат с ужас. Тя убива
младите хора, ако те не слушат и други работи правят. Била е
великата богиня-майка. Той е извън града. В една горичка изворче",
обясни Божидар Димитров.
"Топусите на вяра са постоянни обикновено и най-древните топуси на
вяра са свещените пещери и скални светилища, върху които
обикновено още в раннохристиянската епоха са построени църкви.
Такива можем да наблюдаваме общо взето във всички планини. Районът
на Странджа всъщност е един резерват на приемственост между
древните вярвания и народната култура”, посочи ст.н.с. Валерия
Фол.
Съществува
понятие
“фолклорно
християнство”.
Не е точно, но трябва да кажем, че именно тези свещени места са
запазени като места, където се изповядва вяра. Такова място е един
параклис в гората край село Граматиково, където над старо
светилище в пещера е направен параклис. Такова място е например
пещерата на св. Марина край с. Сливарово, където хората вярвали,
че получават изцеление и покровителство.
Според
тракийския орфизъм,
първоначално съществува Великата богиня - майка, тя е Вселената:
самозачева и ражда своя първороден син, който през деня е слънце,
а през нощта - огън. Вярванията на древните траки можем да
сравняваме с концепциите на източните религии. За тях отвъдният
свят не е бил свят на мъртвите.
"Поначало пещерите са осмислени като утроба на Великата
богиня-майка, но и като вход и изход към отвъдния свят, където
според древните вярвания на траките са отивали тези, които са
достигали определено ниво на съвършенство. По начало във всички
такива светилища могат да се намерят входове и изходи към
отвъдното. Това могат да са естествени пещери или изкуствено
издълбани пещери, или цепнатини. Там се поставят дарове. Много
често тези дарове са цветя, дрехи или съдове. Нещо, което можете
да видите и сега на някой места", поясни Валерия Фол.
Сянката на тези вярвания може да се различи в мирогледа на
съвременните жители на Странджа планина.
"Това
може да се види в обичайната обредна система в нестинарството, в
кукерството, тъй като тук тези обреди са единствени по рода си. Те
не са като в другите краища - усложнени или твърде обременени от
нови влияния и елементи, тук те са в един чист вид. Т.нар. бял
кукер, кукер без маска, който е носител дионисиевото начало в
тракийската религиозност. В традиционната култура на странджанския
край ясно се очертават тракийски древни реликви", добавя
проф. Александър Фол.
[ОТТУК
НАТАТЪК ИЗВЕДНЪЖ СЕ ЗАГОВАРЯ ЗА РОДОПИТЕ – б.м. Л.Ц.]
Между
езичеството и християнството в района на Златоград има не само
приемственост, но и симбиоза. В предишния разказ ви показахме
манастир Свети Георги, в чиято олтарна ниша вместо икона на
православния светец е вградена оброчна плоча на тракийския конник.
[ЗАБЕРНОВО]
Показахме ви и православна черква – “Св. Димитър”, в чийто олтар е
вграден древен жертвеник. Древният надпис, посветен на Дионис-Зевс
все още стои върху олтарната маса - най-святото място в храма.
[БРЪШЛЯН]
Открихме и още по-сложна приемственост. Макар и
тачено от мюсюлманите, това място отново се свързва със света
Марина.
"Първо
е било античен храм, като всяка гробница, после е било християнско
светилище, вероятно на св. Марина, защото в Созопол има на св.
Марина с окачени по дървото части от облекло.
И
сега е мюсюлманско свято място, да го наречем таке", обяснява
Божидар Димитров.
Започнахме разказа си от издирването на следите от древния Египет
по нашите земи, но се отклонихме. За да се върнем към темата,
отидохме до единствената гробница
у нас,
която напомня на пирамида. По-скоро е напомняла,
преди миналата година археолози да започнат тук прецизни разкопки
с багер, след като отново били изпреварени от иманярите.
Вниманието ни към тази гробница привлече и открита наблизо мозайка
от римско време, на която е изобразен човек, според някой с
египетски черти.
"Изображението на собственика още на времето го определиха като
"човек от Изтока". Коптски черти, вероятно египтянин. И тая могила
в Ивайловград, където вероятно е бил погребн, показва, че е
облицована отвън могилата пирамидално. Значи блоковете са по 3
тона. Пирамидално е облицована могилата
донякъде,
до известна част. Сега има много спорове, че това било крипиди.
Крипидите във всички тракийски могили са прави. Това е стеничката,
която спира могилата да не се разширява. Докато тук имаме
облицовка на могилата в пирамидален строеж", каза директорът на
Националния исторически музей
проф. Божидар Димитров.
Макар
и уникално, не е задължително това съоръжение да е свързано с
Египет и пирамидите, смятат други специалисти.
"Аз не
бих могъл да направя пряка аналогия с това, че съоръжението при
село Свирачи, което е уникално за нашите земи и въобще за
античната археология в този регион, може да има връзка с
пирамидите в Египет, защото съоръжението все пак е с кръгла
форма", е мнението на н.с. Гавраил Лазов, началник отдел
"Археология" в НИМ.
Това,
което повече вълнува местните хора, не е евентуалната египетска
връзка, а какво се е случило с откритото при разкопките.
"2001
година започнаха разкопките на голямата могила при с. Свирачи. За
съжаление те започнаха след нападение от иманяри. Там имаше
останки от колесница. За съжаление не се сбъднаха очакванията на
археолозите и не намериха през тези две години погребална камера в
основата на тази могила. И през тази година не се е появил никой
от самия екип. За мене, не само за мене, а и за обществеността в
Ивайловград, че при нас не остана никаква информация за това,
какво е намерено при самите разкопки и къде в момента се намират
нещата, които откриха археолозите там",
казва
кметът на Ивайловград Стефан Танев.
Връзки
между Египет и нашите земи в древността е имало, но за съжаление
не толкова интензивни, колкото би ни се искало.
"Много
е трудно да се даде някаква начална дата, ние знаем за балканския
регион като цяло. Имаме паметници на територията на Гърция обаче,
не
по
нашите земи, които са, айде да не замъгляваме съзнанието на
хората, примерно 200 години преди третото хилядолетие. Напълно
възможно е това да са случайни предмети на египетски внос
от
по-късно, не сме сигурни за контакт тогава. В
египетските текстове с голямо напрежение могат да се намерят имена
на народите, описани и от Омир, но е много сложно, защото
египетското писмо не отразява гласните и когато става въпрос за
чужди имена, оставаме на ниво школно четене, идентификацията е
трудна", смята доц. Сергей Игнатов, египтолог.
По-интензивен обмен с Египет има по времето на Александър
Македонски, когато днешните български земи и страната на фараоните
попадат в границите на една империя. Същото се случва и по-късно в
границите на древния Рим.
Макар
и невидимо, духовното влияние на Египет се оказва много по-силно,
отколкото обикновено се предполага.
“Другото голямо влияние, и то по невидим начин, до ден днешен се
проявява, случва се така, че завладеният от Запада Египет от
Римската империя, обратно, по духовен път, превзема Запада с
християнството. Първо, защото в египетската пустиня, населена от
древността, възникват тези отшелнически братства, бъдещите
манастири. Оттам са първите наставления за организация на
манастир, на монашеството. Но в крайна сметка Египет живее в
християнството, защото представата на християнската църква като
живо мистично тяло на бога, чиято глава е Исус, абсолютна съвпада
с представата в Египет, където абсолютно всички египтяни са част
от тялото на фараона, не физическото. От неговото невидимо за нас
тяло и фараонът по същия начин, след като е роден от твореца, той
има задача да пресътвори света, в който живее", обясни проф.
Игнатов.
Най-добрият ни египтолог открива силно отражение на древния Египет
дори в днешни дни:
"Има
много общности. Ако тръгнете по улиците на София, ще видите в
Руската църква тоя обичай да се пишат писма до владиката Серафим,
който е погребан там. Това е също египетски елемент. Писането на
писма до мъртвите е практика в древен Египет, там стартира за
първи път. Много неща могат да се намерят дори в днешния живот,
ние ги отминаваме. Ето имена има всякакви, които са египетски.
Сузана, това означава лотус, или Панайот, който буквално е Отче
наш. Независимо, че в речниците пише, че има гръцки произход тази
дума и го свързват с дева Мария, но Панайот означава Отче наш,
началото на молитвата. Дори авторът на прочутата “История
славянобългарска”, Паисий, носи египетско име. Буквално означава
произхождащ от Изида. Така че има връзки, но те са невидими, те са
духовни. За съжаление поне на този етап разкопките не ни дават
възможност да намерим, да се порадваме на някакъв египетски камък
с изображение, с надписи, да го сложим на централно място в
музея."
В
търсене на египетските следи попаднахме на непознати места и
открихме неща, които са ни неизвестни, а би трябвало да познаваме.
На колко души е известно например, че по южната ни граница има 20
огромни запазени мощни крепости. Тази при Ивайловград е една от
тях - 800 метра стена, висока колкото четириетажен блок. 10
бойници. Крепостта се намира на няколко километра от Гърция. Ако
беше от другата страна на браздата, щеше да е забележителност, а
сега е обиталище за кози.
Попаднахме и в друга уникална гробница
[?!?!?!
– учудването е мое, Л. Ц.].
Друго,
което откривахме постоянно, бе безчинството на иманярите. Вече
трудно може да се намери по нашите земи древен паметник, който да
не е обруган от иманярска земекопна техника, или старинен зид,
който да не е атакуван с лостове и кирки.
Едно
от чувствата, което остана след обиколката по древните места, бе
усещането, че не само не ценим миналото и историята си, но и не ги
познаваме. |
