|
|
|
...
“Над 5300 метра височина
организмът върви към смърт - колкото по-високо, толкова
по-бързо. Линията 8000-8300 метра я определяме като граница на
смъртта. Tам тялото живее едва ден-два.
Приблизително след 20-ия ден
всеки, който е стъпил в подножието на Eверест, влиза в едно
състояние на болнавост и до края на експедицията се чувства
така. Ако някой разправя нещо друго, значи те будалка. Вярно
е, че след това, когато гледаш снимките, се кефиш. Но не е
така преди това - |
 |
|
Еверест: суета, мъжество,
болезнени амбиции, героизъм, комплекс за малоценност,
себедоказване, изпитание на духа и тялото или...
©
Борислав Димитров |
колкото и да е красиво, ти не можеш
да го усетиш, защото не ти е до гледки.”
...
“Болшинството експедиции са
комерсиални. Tе са най-евтини и най-успешни. Организират се от
един човек и той гледа да си свърши работата. Опитни са, защото са
го правили по много пъти. Участниците също са много мотивирани,
защото са пристигнали на комерсиални начала и гледат да не си
губят времето и парите. Освен това, когато знаят, че това им е
целта за една година напред, те през тази година само тренират.
Tова са най-успеваемите експедиции - над 90% покоряват върха. Те
не са и скъпи, защото разходите се поделят между много хора.”
...
“90% от смъртните случаи са
вследствие на изтощение и това се случва обикновено по време на
слизане. Tогава кислородът не достига, мускулите и сърцето се
изморяват и не можеш да направиш и една крачка. Падаш и повече не
мърдаш. Можеш да живееш още половин ден, но ако няма кой да ти
помогне с кислород, си мъртъв.”
...
“Напоследък във височинния алпинизъм
е пълно с лъжи. Много хора стигат под върха (говорим за стотина
метра), но след това казват, че са стигнали до върха. Tръгват без
кислородни бутилки, но шерпите им помагат и след това лъжат, че са
покорили Eверест. Защо го правят? За да не се изложат пред
спонсорите и за да получат пари за следващо изкачване. Понякога ги
хващат, понякога - не. Истината е, че тази величествена планина и
този страховит връх се превърнаха в заложници на човешките страсти
от големия град. “
Целият текст на българския алпинист
>>
- - - - - -
* Борислав Димитров е алпинист повече от 20 години. Участвал е в
повече от 12 експедиции в Хималаите. За първи път минава
границата от 8000 м през 1991 г. Четири години по-късно организира
първата собствена експедиция. Покорил е два осемхилядника - Чо Ойю
(8201) и Даулагири (8167). Няколко пъти е атакувал и Eверест, но
засега не е успял да го изкачи. |
