21-06-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

21 юни 2004 13:25

Проф. Васил Николов: Политиците явно имат интерес да се разграбват паметниците на културата

Директорът на Археологическия институт при БАН

в интервю пред "Сега"

 

В края на май 135 археолози протестираха срещу отношението на правителството към опазване на археологическите паметници и настояха да се предприемат спешни мерки. Гневът им бе предизвикан и от липсата на закон за паметници на културата, който се подготвя от 13 години. Те изпратиха писма до президента Георги Първанов, председателя на парламента Огнян Герджиков и премиера Симеон Сакскобургготски. Преди 10 дни депутатите приеха промени в Закона за паметниците на културата и музеите, според които иманярите ще плащат глоба от 1000 до 5000 лева, ако в срок от една седмица не обявят намерени антики. До 10 000 лева пък е глобата за тези, които правят или са поръчали фалшификати. Достатъчно ли е това?

Проф. Николов*, толкова ли са силни иманярите, та нашето законодателство години наред не може да се пребори с тях?

- Иманярство винаги е съществувало, но преди беше ограничено. В последните години обаче има агресия срещу културното наследство на България. В цели региони заради бедност и безработица всички се занимават с иманярство - в цяла Северозападна и отделни места в Североизточна

© Васил Николов, "Сега"

България, някои села в Тракия. Там участват дори и хора, които са представители на местната власт. От древната крепост Рациария, близо до Арчар, не остана нищо. Римският град Нове до Свищов има подобна съдба. На разкопки край Нова Загора всеки ден идват едни момчета с джип и наблюдават какво намират археолозите. И никой не може да ги изгони, защото обясняват, че много обичат историята и искат да знаят какво се открива. Те се интересуват какво е намерено и къде евентуално може да се продаде.

Според промените в закона иманярите се глобяват до 5000 лева, ако в едноседмичен срок не уведомят какво са открили. Няма ли законов механизъм, за да ги спрем да копаят, а ги караме да обявяват находките си?

- Копаенето на иманярите все така си е забранено, но местните власти не си гледат работата. Те сега се оправдават, че не можели да ходят по полето да ги гонят.

И не ги знаят кои са?

- Естествено, че ги знаят, но "играят" с тях. На 31 януари т.г. също бяха приети промени в Закона за паметниците на културата. В тях много точно се формулира какво е археологически паметник - всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство. Целият проблем е, че когато се стигне до съд, адвокатите на иманярите казват, че клиентът им не знаел, че е копал в археологически паметник и се обръща към прокурора: "Посочете ми къде е обявен тоя археологически паметник?" Това е пълно безобразие, разбира се, но съдът се хваща за тая пролука в закона.

И по-миналата година директорката на НИПК Маркова подписа един документ, в който всички места с древни останки бяха обявени за паметници на културата, без да има нужда от деклариране.

Не дава ли и сегашното законодателство достатъчното механизми за осъждане на иманярите?

- И сега те не би трябвало да се измъкват, но се използват всякакви вратички. Имах едно писмо от прокурорката на Нова Загора, в което тя пише по повод на дело срещу иманяри, че те не знаели, че това е археологически паметник и че не разбрали, че намерените монети са древни. Това писмо идва от прокурор!

Отстраними ли са тези пропуски в законодателството?

- Това, което съм предлагал в годините, когато съм бил в различните комисии за подготовка на проектозакона за паметниците на културата, е те да бъдат обявени за публична държавна собственост. Това означава, че с тях не може да се върши никаква търговия и никакви размени. Те просто са на особен режим. Това ще отреже иманярството. Някои протестират: "Да, но в Европа и Америка има аукциони. Има, но там нещата са на съвсем друг принцип - има строго законодателство, от което няма мърдане, издирва се произходът на вещите.

Ако и у нас беше така, щеше да се разбере, че културното наследство на Гърция, Турция и Италия, на фона на това, което ние имаме, е бедно!

Те умеят да му правят реклама.

- Да, правят я много добре. И в същото време законодателството за опазване на тяхното археологическо наследство е много строго. А при нас, както и да бъдат уредени нещата с евентуалната търговия на културни ценности, те просто ще се изродят. И със сега съществуващото законодателство би могло да се озаптява иманярството.

Добре, но защо, ако аз съм колекционер, трябва да си обявя колекцията?

- Трябва. Тия колекции трябва да бъдат на светло. Не съм против колекционерството, но това са колекции, които в голямата си част са получени по незаконен начин. Говоря за археологическите колекции. Защото ако имаш право на такава колекция, без да я обявяваш, то точно това предизвиква иманярството.

Какво е състоянието на паметниците?

- Ужасно. Не остана тракийска могила, която да не е надупчена от иманяри. Най-трагичното е, че ние, археолозите, все вървим след иманярите. И непрекъснато научаваме, че тук извадили останки от колесница, там ограбили древна гробница. Законът е категоричен, че който руши паметници при строителна дейност, трябва да финансира разкопките. Той не се спазва и това създава други проблеми, които са свързани със строителството. Едната група от тях са в "Марица-Изток". Там роторните багери вървят, рушат и се работи много на едро. Дълги години имахме разбирателство с ръководството да се проучват паметници. Преди 11 години там беше създаден и археологически музей. От няколко години обаче новото ръководство прави всичко възможно да не дава пари. При копаенето са достигнали до важни паметници, но багерите засипват обектите и ги рушат. Много пъти сме повдигали този проблем - отникъде никакъв отговор. Археологическият институт изпрати писмо до премиера - пак никакъв отговор.

Другият голям проблем е магистрала Тракия. Откакто министър стана Валентин Церовски, нещата с агенция "Пътища" запецнаха. Не дават пари за проучвания или пък ги бавят чак зимата, когато не може да се работи. Тая година се договорихме в края на януари, досега пари не са дошли. После взеха да ни се карат - бавно работите, струва ни много пари и се оправдават с нас пред Министерския съвет, че не си вършим работата и бавим строителството на магистралата.

Как опазваме археологическото си наследство?

- България е може би една от малкото страни в Европа, които нямат национална стратегия за културното си наследство. Защото явно има групи хора, които имат интерес то да не се опазва, а да се ограбва и изнася през границата. Това си е бизнес и си става съвсем целенасочено. Има много случаи, когато колекционери от Америка и Западна Европа си поръчват у нас определени неща за колекциите. Например колекционер на бронзови съдове си поръча римски бронзов съд от 3 в. И той му се доставя. Точно такива съдове изчезнаха от нашия музей, когато разбиха експозицията на разкопките на Кабиле и откраднаха много ценни неща.

В меморандума, който приехте на тазгодишната си конференция, казвате, че има абсолютно некомпетентна намеса от страна на държавата?

- В последните години има тенденция да се прави законодателство или поне опити за законодателство, без да се информира гилдията на археолозите какво става.

Има ли в парламента някой, който да се е занимавал с археология?

- Няма, но това е по-лекият случай. Проблемът е, че в Министерството на културата няма нито един археолог. И именно там чиновници се опитват да правят законите, като ни заобикалят. В последните 10 години съм бил във всички комисии, които подготвят законодателство. За първи път от няколко месеца упорито заобикалят Археологическия институт и музеите в страната. Министерството си прави някакви текстове, а нас никой не ни пита. Тук сме над 70 души специалисти. В Европа няма по-силна археологическа институция от нашата.

Има ли лобистки интереси?

- Трудно може да бъде доказано, ако се стигне до съд. Хората обаче усещат тези неща. Става дума за интереси на колекционери и на тези, които изнасят незаконно антиките от страната. От 1991 правим опити да създадем нов закон за паметниците на културата. На първо четене не мина и тоя закон зацикли пак. От Министерството на културата отново са върнали някакъв текст.

Редно ли е 13 години да нямаме Закон за паметниците на културата, след като други закони бяха направени, а после и преправяни по 2 и 3 пъти?

- Ами вие кажете! Аз съм бил в три комисии, които правиха проектозакони и те стигаха до Народното събрание. Оттам насетне - нищо. Най-лесно е да пренебрегнеш мнението на един учен. Ние не сме юристи, не сме администратори, не сме във властта.

Какво трябва да направим, за да опазваме богатото си историческо наследство?

- Първото нещо, което трябва да направим, е да има политическо решение. Държавните органи трябва да решат културното наследство на България важно ли е или не е важно.

Да оставим настрана факта, че ние сме подписвали международни конвенции за неговото опазване, че това културно наследство не е наше, не е на нашето поколение, то дори не е и на България, а е световно достояние - така е записано в стотици международни документи, в които държавата ни декларира, че ще се грижи за него. Време е вече държавните органи да кажат ще изпълняват ли тази функция, ще го използва ли, ще отделя ли средства. Те пък частни ли ще бъдат или държавни? Ще го показваме ли пред публика, ще го показваме ли пред света? Ще правим ли музеи? И те ли ще са частни, или ще са държавни? За какво ще се грижи държавата, за какво частният капитал? Всичкото това се решава в една глобална концепция, която всяка нормална държава има. И тогава вече се прави закон. А при нас се върви по обратния ред - правим закон, без да има концепция. И във всичките комисии, в които аз съм участвал, много често губим месеци да си изясним какво искаме от тоя закон. И затова не се получава. А аз си мисля, че и това се прави целенасочено.

- - - - - -

* Васил Николов е роден през 1951 в Бяла Слатина. През 1982 защитава кандидатска дисертация, през 1998 става доктор на историческите науки. От 2003 е директор на Археологическия музей. В момента е начело на българо-австрийска археологическа експедиция в с. Караново, Новозагорско, в която работи с колеги от университета в Залцбург. Ръководител е и на българо-френска експедиция, която прави разкопки и в с. Ковачево, Санданско

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо