|
|
Твърдение от
пресата.
Според медицинската статистика, всяка година у нас умират около
80-100 души, отровени от гъби.
Спорно.
Причината за интоксикацията не се установява винаги чрез
изследвания и идентификация на токсина, предизвикал смъртта.
Обикновено се разчита на информация, подадена от пациента или
негови близки. Освен това някои натровени биват лекувани успешно
или не, без въобще да се знае причинителят на патологичните
симптоми. Така че надали някой наистина знае колко души се тровят
с гъби у нас и колко от тях - с фатален изход.
Впрочем, броят
на легендите за отравянията с гъби значително надхвърля общия брой
на отровените някъде по света за всички времена. Ето още някои от
тях.
 |
Твърдение
от пресата.
200 вида гъби са смъртоносни.
Съмнително.
Броят на видовете гъби надхвърля 100 000, но огромната част от
тях са организми, които по никакъв начин не биха били
възприети и от най-малоумния ни сънародник за “гъби” в смисъла
на популярния кулинарен специалитет. Измежду тях броят на
отровните може и да е хиляди, но такива неща хората най-често
не ги виждат с просто око или пък по никой начин не би им
минало през акъл да ги събират за ядене. Гъбите не са онова,
което берем. Събираме плодните тела на нищожен процент от
гъбичните организми. Броят на отровните видове, които
плододават "гъбоподобни" в светския смисъл на понятието и
които евентуално могат да се срещнат или сбъркат от неопитни
берачи, не надхвърля две десетици, с вариететите – няколко
десетици.
Твърдение
от пресата.
С гъби се тровят дори "професорите" в тази област.
Съмнително.
Професионалните берачи и опитните гъбари (тях разбира се не ги
хабилитират...) изключително рядко грешат при разпознаването
на гъбите. Най-честата причина за натравяне при
|
|
Доста смътна в
колористично отношение представа за някои от мухоморките -
жълти, зелени, червени, пантерки и пр. Впрочем, има и ядливи
мухоморки - например сивата или оранжевата. Последната -
по-популярна като булка гъба, е сред най-деликатесните видове,
които могат да се намерят в нашите гори |
тях се дължи на
небрежност при избор на място за бране. Тоест, те не се тровят с
гъби. Тровят се с някакъв токсичен замърсител.
Гъбата не е нито
животно, нито растение. Не е растение, защото не фотосинтезира,
тоест – не си произвежда сама нужните органични вещества, а ги
поема наготово от околната среда. Не е животно, понеже не ходи
насам-натам да ги набавя, а ги засмуква от мястото, на което
расте. Там може да има отрова за вълци или някакъв химикал. За
снижаване на риска от това също си има правила, чието спазване
понякога се подценява. Не се берат гъби в близост с източници на
възможни токсични замърсявания или в падини, където се събира
отмитото от склоновете при валеж.
Твърдение от
пресата.
Най-страшни са зелената и бялата мухоморка, които лесно
могат да се сбъркат с печурката.
Невярно.
Всяка гъба може да бъде сбъркана с някоя друга от неопитен берач.
В медиите и в популярната литература се използва термина
“двойник”, което навява у мнозина погрешното впечатление, че
съществуват биологични видове с еднакви видими белези. Което
разбира се не е така. Всеки вид може да бъде идентифициран
еднозначно. “Двойникът” е сходен вид, който е напълно различим
за онзи, който познава добре и двата вида.
Твърдение от
пресата.
Ядливите гъби могат да мутират в отровни от въздействието на
радиацията и химическото замърсяване.
Невярно.
Мутацията на ядлива в отровна гъба означава поява на нов
биологичен вид. Такива процеси учените търсят да наблюдават от век
и половина в потвърждение на еволюционната хипотеза, предложена от
Чарз Дарвин, или на някой неин постулат. Съобщенията за подобни
наблюдения се възприемат като сензации. Тях ги публикуват в
научните журнали, които рядко биват цитирани из кварталните
кафенета - комай единствениците източници на подобен тип
информация за колегите, които я тиражират в медиите.
Твърдение от
пресата.
Първите признаци на отравяне се проявяват след 8-12 часа, но са
възможни и много по-късно (до 36-50-ия час след консумацията),
когато лечението е почти невъзможно.
Невярно.
Признаците на отравянето се появяват в един или друг срок в
зависимост от вида на конкретния токсин. Различните отровни гъби
съдържат различни токсини. Някои от тях действат почти веднага.
Най-късно реагира организмът при отравяния със зелена и бяла
мухоморка – след 12-14 часа. Но никоя гъба не съдържа токсин,
чието действие се проявява след 36-50 часа!
Популярно
заблуждение.
Отровните гъби променят цвета си при нараняване (варене със или
без чесън, лук, дяволско биле или някое друго чудодейно средство).
Невярно.
Някои слабо отровни гъби като дяволската бързо посиняват при
нараняване. Вкусната бисерна гъба пък се отличава от отровната
пантерка именно по това, че почервенява. Най-отровните мухоморки
не променят цвета си при никакво механично или термично
въздействие. Няма “универсални" индикатори за това дали е отровна
една гъба или не е. Просто трябва отлично да познавате опасните
видове в различните им фази на растеж, да сте ги виждали как
изглеждат при по-влажно или по-сухо време, да знаете в кой сезон и
в какво биологическо съобщество е възможно или невъзможно да се
появи един или друг вид
(иглолистна,
широколистна или смесена гора, в храсталак, в ливада, насред
горска поляна или в горската окрайнина и т.н.)
Въобще, берете
само видовете, които познавате добре и помнете: Най-дълго живее
страхливият гъбар! |
