България е най-непозната на Стария континент въпреки хилядолетната си история. Разположена между Балканите и Черно море, България пази тайните си в очакване да се присъедини към ЕС. Щом започне да се свечерява и горещините намалеят, кафенетата на бул. "Витоша" в София се пълнят с клиенти, които искат да се отдадат на миг размисъл за реката на живота, преминаваща пред тях. Това е булевардът, на който се намират магазините на големите международни марки.

Луксът блести зад витрините, но е недостъпен почти за всички.Столицата е разположена в западния край на страната и от нея тръгват всички възможни пътища. Някои водят към високите планини, насечени от тесни долини, в които продължава старият начин на живот, или се губят из равнините на Тракия.

Други водят към средновековни манастири, в които през вековете е била създадена богатата и дълбока духовна традиция, със специфичен блясък, въпреки че човек може да се отправи в търсене на почти непознати градове като Пловдив или Велико Търново, в които пътешественикът открива бляскаво архитектурно наследство, което е слабо оценено. Всяко пътуване от София неизбежно ще се насочи на изток, към Черно море, там, където древните гърци са си задали за пръв път въпроса каква е разликата между тях и останалите жители на света, които не говорят гръцки - варварите.

Това е едно пътуване в по-малко познатата част на Европа, въпреки че тази част е участвала в продължение на векове в изграждането на Стария континент. От Пловдив пътят към Черно море се отклонява към Велико Търново и може да премине през Розовата долина, където цъфтят милиони цветя в края на май.

В околностите на село Шипка се издига една от най-красивите църкви в България, с позлатени кубета, блестящи на слънцето, сякаш пренесена направо от Русия. На няколко километра, в Казанлък, се намира друг паметник, част от световното културно наследство: тракийска гробница, украсена с прелестни картини, изобразяващи шествие на слуги и коне, които се приближават към покойника. Тя е малка, красива и предизвикваща емоции. Има едно място, на което изглежда сякаш река Янтра е полудяла и прави завои, които почти превръщат Велико Търново в остров. От планинските склонове са надвиснали къщите в града, в много случаи една над друга, което формира изненадващ градски облик.И така малко по малко се стига до крайната точка на пътешествието. Най-добре е това да е Несебър - градче, заемащо малък полуостров, навлизащо във водите на Черно море.

Несебър е ярък пример на срещата на цивилизациите по тези брегове през вековете.

Градът е най-добрата съвкупност от архитектурни паметници, изработени предимно от дърво, по цялото крайбрежие на Черно море. Повечето от тях са от XIX в., въпреки че има и по-стари сгради. Всички те формират великолепна архитектурна колекция от времето на Възраждането, която предполага събуждането на българската култура след векове османско владичество. В периода XIII-XIV в., в който летописците описват красивата Месемврия, са били построени много църкви. Понякога върху фреските им могат да се открият нарисувани кораби.

Това е вековна традиция на моряците, които считат, че по този начин ще получат божията благословия и защита, която ще им осигури успешно завръщане.

Преводът е публикуван за първи път в "Дневник"