|
На 5
септември 1944 Сталин оповестява война на България с довода,
че българското правителство укривало германски войски. В
действителност германските войски са напуснали България още
през август 1944 при правителството на Иван Багрянов, което е
прогласило неутралитет и е издало заповед за разоръжаването на
всички германски войскови съединения, отказващи да се изтеглят
от страната. Същото правителство е отменило и цялото
антисемитско законодателство и е оповестило амнистия за
комунистическите терористи. От своя страна правителството,
формирано на 2 септември 1944 от дотогавашната парламентарна
опозиция начело с Константин Муравиев, решава да оповести
война на Германия и води преговори със САЩ и Великобритания за
примирие. Декларацията на война от страна на Сталин е
последвана от нахлуването на съветската армия в България,
започнало на 8 септември 1944. В тези условия по инструкция от
Москва група комунисти и някои офицери от армията, спечелени
на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното
министерство и се самопрогласяват за ново правителство. По
подобен начин действа и Куислинг през април 1940 в Норвегия,
но никой не определя тези събития като преврат. При това, за
разлика от съветските поданици и членове на Всесъюзвната
комунистическа партия (болшевици) Георги Димитров, Васил
Коларов и Вълко Червенков, които пристигат около година
по-късно в България, Куислинг нито е германски поданик, нито
пък някога е членувал в Националсоциалистическата германска
работническа партия.
Комунистите продължават да изтъкват, че Сталин бил все пак
освободил Европа от "фашизма". Всъщност "червената армия"
заменя нацистките окупационни режими в Източна Европа с още
по-страшна разновидност на тоталитаризма. В случая с България
и Румъния дори не може да става дума за нацистки окупационен
режим, а за суверенни правителства, пометени от сталинската
агентура в условията на започваща чуждестранна окупация.
Събитията от началото на септември 1944 бележат завършека на
многовековните домогвания на Русия да прегази попътно
България, преди да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите. В
името на тази цел през ХVІІІ и ХІХ век Русия води цяла
поредица от войни срещу Османската империя и единствено
намесата на европейските сили й попречва да погълне през 1878
България, като й натрапи безсрочна окупация със Санстефанския
договор. Зловещият интерес на Русия към българите като
"досадна пречка" по пътя й към Протоците изпъква и по време на
разговорите на съветския външен министър Молотов с нацисткия
му колега Рибентроп и с Хитлер през ноември 1940 г. Именно
нежеланието на Русия да пренасочи експанзията си от Средна
Европа и Балканите към Персийския залив и Индия ускорява
разпадането на съветско-нацисткия съюз, формиран с Пакта за
ненападение от 24 август 1939 и с Договора за дружба и за
границата от 28 септември същата година. Разбира се, основната
причина за неизбежността на сблъсъка между комунистическа
Русия и националсоциалистическа Германия е това, че и Сталин,
и Хитлер искат да завладеят света, а планетата е само една -
единият неминуемо трябва да унищожи другия. |
