Като верен сътрудник на “Още инфо” ме боли при поява на неточности или несъответствия с действителността в любимото електронно издание. Описаната от г-н Данчев моя риболовна слука през изминалата неделя се случи при доста по-различни обстоятелства и по съвършено друга логика в развоя на събитията.

Може г-н Данчев да е пропуснал тези детайли от разсеяност или заради склонността му да гледа по-мащабно на нещата, а съществува вероятност да е проявил скромност - просто не допускам да е поради недобросъвестност. Но се налага да опровергая написаното, като изтъкна неоценимото съучастие на г-н Данчев в този безспорен мой и донякъде, но само донякъде и негов успех.

Едва ли има рибар, който да не знае, че активният риболов се състои от два компонента.

Първият е ловенето на риба. Той отнема около десет процента (10%) от времето край водоема. През останалите деветдесет процента (90%) всеки уважаващ себе си риболовец завръзва и развръзва, заплита и разплита, закача и разкача, изговаря тежки и оскърбителни думи по адрес на рибата, релефа, климата и други природни дадености и явления, или пък нежно и умолително се опитва да установи интимен контакт със същите.

След среднощното сменяне на гума, плувнал в пот, с лоши помисли и предчувствие за кофти рибарски късмет, се срещнахме с г-н Данчев на уреченото място. Като установи нездравото ми психическо състояние, той предложи, а аз приех да си разпределим двата основни компонента от риболова така:

Той през цялата време ще си стои с две въдици по-настрана от водата, ще си пуши спокойно, ще си пийва биричка и най-човешки ще си заплита и разплита, закача и разкача, завръзва и развръзва всякакви рибарски такъми, а аз ще се занимавам с по-лекото – само ще ловя риба.

Ето така, напълно облекчен с 90% от тежкото риболовно бреме, успях да постигна добрия краен резултат, който посвещавам изцяло на себе си, на страхотният екип на “Още инфо” и акредитирания репортер, на всякакви  семейства и техните близки и на още несемейните също.

Риболов–привет!