|
Пишещият
тези редове е един от създателите на “здравния комунизъм” по
израза на уважавания иначе от мен г-н Божидар Маринов, който в
статията си от 3 август в “Още инфо”: “Здравната каса да се
закрие, останалото е утопия” очевидно е навлязъл смело в
непознати за него територии. Без да бъда многословен, тъй като
за здравното осигуряване се изписаха килограми хартия, ще
маркирам само някои от най-фрапантните твърдения на автора,
при които той драстично се разминава с истината и практиката в
редица страни.
1. Първо
невярно твърдение – че сегашният модел на здравно осигуряване
представлява здравен комунизъм. Здравен комунизъм, г-н
Маринов, имахме преди 1997 или още по-точно, преди 1990,
когато лекарите нямаха право на частна практика, а цялото
здравно обслужване беше “безплатно”. Тъй като цитирате
американски автори ще ви помоля да си спомните кой пръв е
казал, че няма безплатен обяд? Системи от типа на българската
здравноосигурителна система има в редица европейски страни
като Дания, Холандия, Германия, Франция, Испания, Полша,
Унгария, Чехия и пр. Всъщност в Европа почти няма страна в
която системата на здравно осигуряване да е базирана
единствено на частни здравноосигурителни фондове. Страните,
които се различават от този модел имат пък държавно
финансиране на здравеопазването - така наречената система
Бевъридж във Великобритания, която не може да се упреква в
комунизъм, нали?
2. Здравните
услуги не могат и не бива да се приравняват към общите пазарни
субекти, тъй като здравето не е стока в прекия смисъл на тази
дума. Здравето е опосредствана величина и дава непряк
икономически резултат. Освен това здравето не е само и
единствено индивидуална собственост, но и обществена.
Налагането на скотовъдни метафори в цивилизованото общество е,
меко казано, несериозно и опасно.
4. Следващо
невярно твърдение - здравната каса харчи две трети от
данъците, които изтръгва със сила от гражданите за заплати на
своите чиновници. Ако погледнете бюджета на НЗОК ще видите, че
това е глупост и манипулация още от времето на неистовата
пропаганда срещу създаването на НЗОК през 1999. НЗОК харчи за
свои нужди 4% от събираните вноски. Освен това все още никой
не е попитал какъв процент отива за издръжка на НОИ и други
сродни институции. Просто инерцията на атаката срещу НЗОК е
толкова мощна, че всичко останало остава на заден план.
Заплатите на средните чиновници в касата далеч не са онези,
които получават техни колеги в частните фирми. Друг е
въпросът, че един избран кръг си гласува допълнителни
възнаграждения и взема комисионни по скандален начин.
5. Четвърто
невярно твърдение - ще го цитирам дословно: “Стандартната
социалистическа пропаганда, използвана от всички български
правителства от 1990 насам, е, че ако всички хора са разумни,
те ще си плащат данъци и „осигуровки” и всякакви други
безумия
(курсивът мой),
и тогава всичко ще си е наред”
Г-н
Маринов би трябвало да знае, че правовата държава и в
най-либералната страна като САЩ е основана на събирането на
данъци. Да наричаш плащането на данъци и осигуровки безумия е
най-малкото несериозно. Друг е въпросът, дали ако гражданите
бяха оставени сами на себе си щяха да се грижат за здравето си
по-добре, отколкото някой друг вместо тях. Либералният модел
на САЩ, където всеки се грижи за собственото си здраве от
определено ниво на доход нагоре, е обект на редица критики и
опити за промяна от страна на поне две президентски
администрации. Причината за това е, че около 20% от гражданите
на САЩ са неосигурени, т.е. предпочитат да не плащат никакви
осигуровки и разчитат на здравето, дадено им от Господа. Този
модел може да е приемлив за страна като Америка, където общите
данъци са едни от най-ниските и където цялата обществена
ценностна система е изградена на основата на личния
просперитет и отговорност. Такъв модел обаче е трудно приемлив
за Европа поради редица културни, социални и прочее
натрупвания, които не му е мястото да изреждам, Ако в България
се въведе такъв модел, бъдете сигурен, г-н Маринов, че
населението рязко ще намалее и ще се освободим от излишни
гърла като пенсионери, малцинствени групи, социално слаби,
психично болни и пр. За съжаление това е наследството на всяка
страна, излязла от тоталитарен режим, и по-скоро подобни
рецепти са утопия, отколкото опита досега.
И последно.
Още с идването на власт на сегашното мнозинство, негови
изтъкнати представители проявиха силен интерес към
здравноосигурителната система и по-специално към възможностите
за частно здравно осигуряване. В това нямаше да има нищо лошо,
ако не се оказа всъщност, че именно към този модел се стреми
това мнозинство – модела на свободен пазар на здравни услуги,
където няколко частни фонда ще се конкурират помежду си за
здравните осигуровки на гражданите. Това пак може да се
приеме, ако не се премахне задължителното осигуряване на
всички граждани. Ако обаче това се случи – бих искал г-н
Маринов да ми каже той лично или неговите роднини дали ще
предпочетат да се осигурят с двойно по-висока вноска от
сегашната или ще останат да разчитат на наследеното от
предците си добро здраве?
В
заключение. Когато се говори за здравеопазване и за пазар в
здравеопазването трябва да се помисли най-малко до три пъти.
Лично аз съм се занимавал с този проблем още от 1990 като съм
бил на безброй курсове и квалификации. В края на краищата
стигнах до извода, че добро здравеопазване е възможно там,
където има добро гражданско общество и силни традиции в
социалното осигуряване. А за пазар на здравните услуги трябва
да се говори в условно наклонение, тъй като на всички
професионалисти в тази област е известно, че се касае за
квазипазар. В България, за състоянието в което се намираше
през 1999, когато се въведе законово този модел на здравно
осигуряване – това беше единственото разумно решение. И
въпреки това критиките бяха неистови. Сега, типично по
нашенски, отиваме в другата крайност. Крайно некоректно е да
се смесва принципа, на който е основана една система с начина,
по който тя се управлява в момента. Напълно съм съгласен, че
монополът на НЗОК в момента се използва за източване на
касата, злоупотреби с вноските на хората и упражняване на
натиск върху лекарите. Един от предишните директори на НЗОК Д.
Петров дори неофициално твърдеше, че ще внася в партийната
каса на НДСВ всеки месец по един милион лева. Лошото, или
по-точно преднамерено неефективното управление на НЗОК обаче,
не може да бъде основание да се твърди, че моделът е сбъркан
или дори нарочно създаден с цел да се възпроизвеждат
тоталитарни практики. Все едно да кажете, че фирмата Мерцедес
трябва да спре производството на коли понеже има шофьори,
които правят катастрофи с тях. Не твърдя, че българският
здравноосигурителен модел е най-добрият и в този смисъл
алюзията с Мерцедес може да звучи пресилено, но тя в основата
си е вярна. В света няма измислена съвършена система на
здравеопазване, особено в частта финансиране. Ако трябва да
се направи дебат в обществото за това какъв модел на здравно
осигуряване е нужен на България или въобще трябва ли да има
такова – това е друга тема. Провокирайте такъв дебат и сигурно
ще имате и други опоненти.
- - - - - -
*
Д-р Христо Хинков е
психиатър и е бил зам. директор на НЗОК през периода 1999
–2001 |
