Пиша тези редове, провокирана от една полемика между д-р Христо Хинков и г-н Божидар Маринов относно здравната каса – нейния смисъл и бъдеще. След като прочетох внимателно и двата материала на г-н Маринов, мога определено да му кажа, че те не съдържат никакъв смисъл, никакви факти и никакви логически аргументи. Един съвършено безсмислен гювеч от думи, който вероятно, за да не е съвсем постен, е гарниран с анализ на някакъв скотовъдец. Ветеринарният ракурс към здравната реформа би имал известен успех, ако здравната каса беше за кравите, но тя все пак е за хората.

Позволявам си този речник, защото намирам най–малкото за странно да кръстиш статията си “Д-р Хинков, просто фактите са други” и в продължение на две страници всичко конкретно, което имаш да казваш да се изразява в някакъв интернет адрес и твърдението, че еднократна застраховка от 43 долара ти осигурява безплатно лечение до края на живота ти, че даже и осигурява семейната половинка, в случай на - не дай Боже - най–лошото. Аз не мога да разбера какви са тия факти и къде са те всъщност? 

Божидар Маринов определено нищо не разбира нито от здравеопазване, нито от здравна икономика, нито от здравна политика. Въпреки това като човек, който живее в България и сигурно ползва здравната система тук, той има своето мнение. Дотук добре. Не е страшно да не разбираш сложните неща и да имаш позиция. Страшното е, че той явно не разбира простите  неща. Като например смисъла на това да се живее заедно – в една държава, в един град, на една улица.

Общоживеенето не е комунизъм. Друг е въпроса, ако нямате знания и опит  да го направите по–демократичен начин.

Толкова за автора, сега нека да оспоря тезите:

Теза: “Здравната каса беше замислена като упражнение в комунизъм”

Контратеза: Здравната каса беше замислена като първата обществена институция в най–новата история на България

Здравеопазването навсякъде по света е скъпо нещо. Никой никога не може да плати сам истинската стойност на едно по–сериозно лечение. Затова винаги и във всички страни, дори и в Америка, се търсят начини много хора да съберат заедно пари и да покриват лечението на тези, които имат нужда, когато тя възникне. Същевременно те знаят и разчитат, че когато те са в беда, и те ще могат да се възползват от тази човешка солидарност. Дали това става чрез данъци или чрез здравни осигуровки, в случая не е важно да се задълбочавам. Важен е принципът. Застраховките обикновено се правят за определени рискове. А всичко, което може да ти случи в рамките на един човешки живот едва ли може да се предвиди, камо ли пък да намериш застраховател, който да те застрахова срещу всеки възможен риск. Минималната годишна здравна вноска на един човек в България е около 108 лв. (6% от минималната работна заплата, умножена по 12 месеца). Срещу тази сума всяко лице, което участва в системата на социалното здравно осигуряване може да ползва толкова здравни и медицински услуги, отколкото има нужда, съгласно лекарската преценка и в съответствие с правилата за общо ползване на здравна помощ. Често това се изразява в стотици хиляди левове, когато става въпрос за болнично лечение. Това е не само принцип на солидарност, но и на равнопоставеност. Защото здравето, освен всичко, съгласно Конституцията е право на всеки български гражданин.

Здравната каса беше замислена като обществена институция, беше създадена със закон, и в нейното управление не участваха само представители на държавата, но и на работодателите, и на здравноосигурените лица. Това е и принципът на споделената отговорност.

Теза: “Здравната каса следи сметките и личния живот на хората и контролира лекарите да ограничават броя на болните, които лекуват”

Контратеза: Здравната каса защитава интересите на всички здравноосигурени лица и трябва да прави това както по отношение на тяхното здраве, така и по отношение на парите, които хората дават за здравни осигуровки

НЗОК няма никакви правомощия по отношение на използване на специални разузнавателни средства, чрез които да следи сметките и личния живот на хората. Това, че се проследява кой плаща здравни осигуровки и кой не, няма нищо общо с подобни твърдения. Какви сметки, какъв личен живот, какви пет лева, както се казва в един стар виц...

Що се отнася до медицинския одит, извършван от НЗОК – то това е повече от логично – не може след като е натоварена със задължението да купува медицински услуги от името на здравноосигурените лица, касата да не следи какво всъщност купува. Естествено, че ще прави проверки на лекари и ще им търси сметка как лекуват болните.

По отношение на ограниченията на броя на лекуваните, обективността изисква да се отбележи един факт.