22-08-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

22 август 2004, 13:20

Тракийски цар си направил по-масивна златна маска от Тутанкамон и Агамемнон*

Йовка Димитрова, Веско Стоянов, "Труд"

 

Портрет на тракийски цар от 24-каратово злато откри археологът доц. Георги Китов в Казанлъшката долина на царете. Сензационното тракийско погребение е от втората половина на V век преди Христа и Китов предполага, че то може да е на цар Терес.

Маската, която тежи 690 грама, е единственият в света (подобен  - бел. ред.) портрет от древните времена, откриван в света. Той е първият в естествена големина на тракийски владетел. Златното лице е с индивидуализирани черти. (без идеализация

или стилизация - бел. ред.) Брадата и косата на мъжа са разпределени на кичури, а частите на лицето са предадени в детайли. Маската е почти невредима и не се нуждае от реставрация, заяви откривателят.

Цар Терес е един от най-могъщите царе на траките. Той е обединил държавата на одрисите и е водил успешни битки с гърци и македонци. Предполага се, че маската е красяла трона или двореца на владетеля и е била направена, за да демонстрира величието му. Тя е била поставена до главата му в гроба. Владетелят е бил облечен с пълно бойно снаряжение с бронзова броня и железен меч.

За разлика от известните досега образци на Микенската култура тя според Китов не представлява посмъртно изображение, а портрет на жив човек. Маската е изработена с множество детайли като брадата и косата на мъжа са разделени на кичури. Тя е изработена от масивно злато, а не от златно фолио както микенските. Теглото й надхвърля повече от 10 пъти всички подобни изображения, познати досега на човечеството.

Откритата могила се намира на около 2 км южно от с. Шипка в местността Светицата. Районът, в който има още няколко тракийски съоръжения, ще бъде обект на интензивни проучвания от експедиция "Темп" до 15 септември. Във владетелския гроб с размери 178 на 316 см е намерен и масивен златен пръстен, гръцка направа, с изображение на гребец или почиващ си копиехвъргач. Доц. Китов посвети намирането му на нашите олимпийци. От гроба са извадени още бронзова броня, сребърна фиала и богато изрисувани керамични съдове. Скелет обаче липсва Доц. Китов и екипът му извадиха само бедрени кости и части от долната челюст на тракийския цар. Според откривателя знатният тракиец е бил последовател на култа към Орфей. Орфическата традиция повелява последователите на царя герой да бъдат погребвани разкъсани (разчленени - бел. ред.). Вероятно такъв ритуал е бил изпълнен и за цар Терес.

Каменният гроб е обрамчен с червено-черен бордюр, който представлява символ на границата между живота и смъртта. Изненадващо погребението не е станало плячка на дребни крадци или иманяри. Учените успели да разкрият гроба само за 3 дни при 12-часова работа, защото намерили иманярски следи в района.

Според Китов находки в гроба дават аргументи за датирането на погребението към V в. пр. Хр., което е с 200 години по-рано от времето, в което близкият град Севтополис (погребан под водите на язовир "Георги Димитров", сега - "Копринка,  по нареждане на някакъв комунистически велможа - бел. ред.) е процъфтявал като столица на прочутия владетел Севт Трети.

Царят (Севт Трети или Терес? - въпр. ред.) е бил облечен в бронзова броня от 2 части, която покривала гърба и гърдите му. За първи път става възможно да се установи, че частите на ризниците си траките са свързвали чрез метални нишки (а-ха, Терес - бел. ред.). Като погребални дарове в саркофага са добавени няколко изключително красиви рисувани съдове. Сред украсата на червенофигурната керамика се вижда и фигура на герой в ерекция, обясниха археолозите. Сред находките е и сребърна фиала с дръжки, каквато не е откривана досега. Познатите до вчера съдове са т.нар. умбо, пъп на дъното, а тази е с равно дъно и две дръжки. Има и две големи амфори, които се обработват от екипа. Учените са надяват да открият върху дръжките им печати, които да помогнат за точното датиране на погребението. В разкрития гроб cа намерени и над 10 железни върха за стрели, няколко върха за копия и железен меч. Разкриването на масивния гроб започна в 14:25 на 19 август, когато с греблото на фадрома бе повдигната първата от шесте огромни каменни плочи, които покриваха гроба. С дължина над 2 метра и с форма на паралелепипед, те са изработени от порфирен гранит. Според специалистите този материал е използван при работата на всички гробници. Кариерата се намира в Средна гора под връх Висок и е отдалечена от гробниците на 12 километра.

След повдигането на първата плоча д-р Георги Китов и Диана Димитрова поляха пръстта с червено вино от малка пластмасова бутилка. Според обичая на експедиция "Темп", понеже траките са правили жертвоприношение с червено вино,
така се иска прошка от духа на покойника, погребан от хилядолетия, и се моли неговите погребални дарове да станат достояние на науката.

След като фадромата изтегли четири от шесте блока, се откри достатъчно място за работа на археолозите. Постепено се откриваше зидан гроб, изграден от каменни плочи, върху които има и облицовка. Тя се състоше от други, по-тънки каменни плочи, обработени с длето, които придаваха на повърхността релефен характер. Златната маска не даваше признаци за съществуването си, защото бе в най-затрупаната част на гроба.

Заради пръстта и част от каменна колона, която се е счупила и е паднала в гроба, почистването му продължи до късно вечерта, но сигналните средства на археолозите показваха наличието на цветни метали. Самият д-р Китов призна на следващия ден, че не е очаквал такава богата находка, защото през миналите години, вече са изследвали два подобни гроба и намереното показвало, че са ограбени.

Древните траки обявявали своя вожд за полубог още при неговото раждане. Тогава се изграждал и зидан храм, който служел за извършване на тайнствата. При смъртта на вожда неговото тяло било полагано в храма, който се превръщал в гробница или мавзолей. В случая с новоткрития зидан гроб д-р Китов предполага, че зад него в сърцето на могилата съществува каменен храм, в който са се извършвали тайнствата, посветени на положения в гроба знатен тракиец, вероятно владетелят Терес.

Последната неограбена тракийска гробищна могила е била открита през 1995 отново в землището на град Шипка. Това е Сашова могила, а в съседна на нея Малка могила е открита обикновена гробница, също неограбена. Тази година освен изключителната находка от "Светицата", археоложката експедиция ТЕМП оставя още една следа. Заедно с гробницата в Оряховица вече са разкрити 5 тракийски гробници за един сезон. Това е археологически рекорд.

Преди около 20 дни експедицията започна работа в землището на град Мъглиж, където бяха обработени 9 могили и разкрити 4 тракийски гробници.

Макар и не така богати на архитектура, гробниците в местността Кадийски гробища, във Фортуна могила, в Костелевата и в Рачева могила показват нещо изключително интересно. Близки по разстояние гробниците се отличават една от друга и това показва, че древният владетел, макар и с по-малък сан и обществено положение, се е грижел собственото му отвъдно съществуване да не прилича на никое друго.

Камерата на гробницата от Рачева могила е зидана от тухли и вкопана на 320 см под линията на терена. Такова нещо до ден- днешен не е срещано при археологическите разкопки на тракийски гробищни могили. Вътрешното архитектурно решение например в гробницата във Фортуна могила показва, че в тези гробници траките са практикували трупоизгаряне, а откриването на две монети, сечени от Александър Македонски и Сефт III, дава възможност и за датирането на погребенията. Намерени са и две от много популярни в древността глинени лампи. В гробницата в Костелева могила пък може да се види и коминът, по който иманярите са атакували гробницата и са я ударили точно в средата на купола.

В една подобна могила експедицията е намерила малка глинена урна с кости. Според д-р Китов те са част от останки при трупоизгаряне. Сред костите освен фибули (закопчалки за дрехи) е намерено и парче янтар (кехлибар), голямо колкото орех. Навярно тук сме свидетели на някаква романтична история, смятат археолозите, защото по българските земи кехлибар никога не е имало, а по онова време той се е получавал от земите на днешен Афганистан.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо