24-08-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

В чест на Девети септември

23 август 2004, 13:35

Ода за СССР

Орлин Орлинов

 

 

 

За тебе е моята ода,

за тебе е моята песен,

за тебе -

днес и завинаги...

 

Ти трябва всичко да можеш.

Ти трябва всичко да имаш:

танкове и ракети,

свръхзвукови самолети,

гениални физици, гениални поети,

мозъци електронни,

микрополупроводници,

станове многотонни,

океански атомни подводници,

черна металургия,

пещи доменни,

вълнуваща драматургия,

хидроцентрали огромни...

Ти си "виновен" за всичко:

че имаш още сламени хати,

че нямаш в изобилие

червени домати,

че не си в крак с парижката мода,

виновен си даже за моята ода.

 

Боже господи!

Матушка мила!

Кажи

        откъде

                си взимаш богатирската сила?

Упрека да посрещаш с ласка,

удара - с удар,

угрозата - с нахлузена каска?

 

Ти трябва всичко да можеш.

Ти трябва всичко да имаш:

нефт,

        злато

                и диаманти,

взводни командири,

маршали - таланти.

Ти трябва революцията да не спираш.

Ти трябва блудния син да разбираш,

а за да може

спасеният

        от твоя солдат да се чумери -

търпение,

        спокойствие в сибирски размери.

Сталин и Ворошилов, разбира се, не Молотов, нито Берия или Каганович, но - все тая,  важното е, че тия двама съветски ръководители приемат с доволство рапорта на българския поет

А знаят ли тия

нови пророци и вехти витии,

че ако речеш

свойте отворени вени да спреш

само месец,

само година,

само една петилетка -

и ти,

        като старата Белгия,

със сапунена пяна свойте черни асфалти

                                ще четкаш?

 

А знаят ли тия

нови пророци и вехти витии,

че ако ги няма твойте дула,

че ако ги няма твойте крила,

че ако ги няма твойте площадки,

разговорите с тях

ще са страшни

                и кратки?

Стига!

        Стига!

                Стига!

Точка на тая игра.

Баста на тая мелодрама!

В тоя свят

озверен,

        настървен

                и зъбат -

два пътя нама!

Или тук.

        Или там.

Диалектиката е ясна.

Измерена до грам.

И ние добре истината знаем:

за всяка продадена капка любов -

американски заем.

И ако ръката,

която уби

        Кенеди I,

        Кинг Черни,

        Кенеди II,

рече да запали

        земята,

        водата,

        небесните простори,

кой ще отбие безумния удар?

Кой ще ни защити?

Небесно знамение?

        Някакво чудо?

        Ти!

        Ти!

        Ти!

        Ти!

Ти ще бъдеш първият, тоя,

кояйто ще влезе в ада на боя,

твоя Андрюша

        ще яхне катюша,

русия Ванка

        ще влезе във танка,

твоя Альоша

ще мине по страшните бойни полета,

за да остане безсмъртен,

по нечии чужди тепета!

Тук няма шега.

        Няма измама.

Един е пътя.

        Два пътя -

                няма!

И нека ни хулят.

        Нека се пенят.

Такъв е законът на нашите дни:

който на теб, СССР,

                измени -

тойна великата правда изменя.

За тебе е моята ода,

за тебе е моята песен,

за тебе -

днес и завинаги...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо