Безсилието не е добър съветник. Сигурен съм, че г-н Маринов разбира написаното в дискусията до тук. Виждам, че е упорит и въпреки ясното съзнание, че греши, няма да си го признае. Видимо е смутен от несигурната основа, върху която строи умозрителните си теории, но не отстъпва и ще продължи да затъва във фантасмагории. Това ме кара да мисля, че темата зацикли и дискусията замира, но за да не остана длъжник на коректността, ще дам някои, може би необходими факти, които ще послужат на интелигентния читател да си направи самостоятелни изводи:

1. Числата от сравнителната справка са макроикономически и касаят консолидирани разходи за здравеопазване на глава от населението. Това означава, че включват в себе си кешовите разходи на отделния човек и семейството му, но не само тях. Вътре влизат и разходите на работодателите, застрахователите, oрганизациите поддържащи здравето, федералните програми Медикейт, Медикеър и най–новата програма за деца, щатските програми за здравеопазване и т.н. Това означава, че сметки от вида  5 x 5 000 = $25 000 на семейство са нелепи.

2. Застрахователите по целия свят работят предимно върху схемата «възстановяване на направени разходи» т.е. потребителя на услугата/стоката плаща на нейния доставчик, а след това застрахователя му възстановява цялата или част от сумата. Американските здравни засдтрахователи имат около 55% средна щетимост. Това означава, че от всички средства, събрани чрез застраховки, малко над половината се разходват за реални здравни услуги, т.е. солидарност и споделяне на риска между застрахованите има, но с малък мащаб за тях самите и добра печалба за компанията. За сравнение ще посоча, че българската НЗОК има 96% здравноосигурителни плащания (щетимост) и около 12 млн. лв. (под 4%) административна издръжка, които тя печели само от лихви по сметките си. Сега става ясно, надявам се, че българина плаща 4% за “администрация”, американеца над 40%.

3. Осигуригурителните схеми в здравеопазването имат много предимства пред застрахователните, защото те работят предимно на принципа «доставка на услугата», а не възстановяване на направен разход. Това сигурно ще се разбере и в България, но дано да не е късно.

4. Една братска нам страна от Централна Европа стартира с 14 осигурителни каси, направиха 14 пъти повече инвестиционни разходи и разходи за администрация, 5 от тях фалираха на втората година, 3,5 млн. граждани останаха без здравеопазване, след което правителството учреди общ национален фонд, за да се справи с проблема. Дефицитът в здравната им система непрекъснато нараства, а българската НЗОК генерира финансова стабилност вкл. и за държавата, въпреки скромните вноски.

5. Броя на здравните услуги на глава от населението в България е сходен на тези в другите страни вкл. САЩ, въпреки минималното финансиране.

6. Винаги в България е имало и здравно застраховане, но е нямало клиенти. От 1999 в България има и частни здравноосигурителни фондове, но и до днес те почти нямат клиенти.

7. Проспериращи са само онези държави, които напредват чрез съзидание и развитие, а не чрез «затваряне».

Накрая ще кажа, че е създадено нещо добро в здравеопазването на България и то трябва да се развива. Грешките на отделни личности, управлявали в НЗОК, не могат да се приписват на институцията или на модела, а още по-малко на системата. Който не разбира какво притежава, бързо го губи. Може би затова турците имат поговорка: “Искам да имам акъла на българина дето му идва отподире” Надявам се да сме я преодолели или поне да се опитваме.

Няма да оставя без отговор и простичкия въпрос на г-н Маринов:

1. Здравните осигуровки в България са дефинитивно по-евтини от медицинските застраховки на свободния пазар при сравним резултат от здравните услуги в извънболничния сектор и несравним в болничния (в полза на осигуровките). Вярно е, че осигуровките засега са задължителни, но това не ги прави комунистически. И в САЩ данъците за здраве са задължителни, но на никой не му идва наум да ги обяви за комунистически – тук пояснявам на г-н Маринов, че федералните и щатските здравни програми се финансират от данъци, за да не се впуска пак в импровизации.

2. Ако премахнете “държавната принуда”, със сигурност ще постигнете това което отдавна мъчи САЩ – наличие на вече над 40 млн. напълно неосигурени и незастраховани граждани, което в ХХІ век е недопустимо. Затова Бил Клинтън, който надявам се не смятате за комунист, спечели първите си президентски избори с обещанието да въведе национално здравно осигуряване, а застрахователите не му позволиха, защото щяха да изгубят своите 45% подарък от застрахованите.

Апропо, психологическите аспекти на личността далеч не са така нареченото от Вас “първосигнално ниво”, но обясненията за това, надявам се ще потърсите и намерите сам.

Бъдете здрави и разумни!