01-09-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 септември 2004 10:00

На разходка: Широка лъка и Гела

 

Даниела Горчева

"Диалог"

 

 

Бела съм, бела, юначе,

цела съм света йогрела.

Един бе Карлък останал

и той не щеше остана,

ам беше в могла утонал.

В моглона нищо немаше,

сал едно вакло овчарче.

Сиво си стадо пасеше,

с медно кавалче свиреше,

с кавалан дума думаше:

"Галени га са ни зьомат,

технону бално колко е!

Красотата на Родопите, една от най-странните планини в Европа, е уникална, но не по-малко уникални са и магията на родопската песен, и благостта, и добротата на родопчани.

По стечение на обстоятелствата най-ранните ми детски години преминаха в бродене из родопските гори и в подскачане по въжените мостове над Арда, в замаяно слушане на тъжните родопски песни и на гальовния родопски говор, в ядене на вкусни пататници.

Тишината и спокойствието на планината, заоблените й форми, великолепните гори, родопските селца, сгушени между баирите, ведрата усмивка на родопчани, оранжевият цвят, който грее от престилките на родопчанките, белите каменни чешми създават усещането,че тук сякаш времето (почти) е спряло. Сигурно тракийската богиня Родопа е надарила легендарния Орфей с безсмъртие, защото и днес, когато родопската песен се издигне на върховете, сякаш целият Космос замлъква заслушан.

Топло е, когато пристигаме в Широка лъка, следобедното слънце гали покривите на къщите и макар че съм правила десетки снимки, веднага се хващам за фотоапарата. Сякаш тайно се надявам да си взема частичка от красотата на родопските къщи с мен.

Една котка ме поглежда небрежно и достолепно преминава пред обектива ми преди да се изгуби в съседния двор. На пейката седят няколко старци и ме гледат с оня  благ поглед на отхвърлили земната суета мъдреци.

- Откъде си, сине?- пита единият. Тук казват и на момичетата “сине”. Сещам се за случката, която ми разказа една приятелка.

Преди години, когато в България социализмът беше белязал всичко с неизбежната сивота на соцконфекцията, чужденци, дошли за някакъв събор в Родопите са привлечени от красивите шарени чорапи, от престилките, от сукманите. Купуват, купуват очаровани от багрите,а скромните родопчани ги гледат с тази тяхна блага усмивка – “нямат си такива по нихнино”… В Широка лъка седи на стъпалата пред къщи един старец, а на главата му - калпак. Заобикалят го, щракат с 

фотоапаратите, искат да купят калпака, старецът ги гледа кротко: Аз калпака си не давам - обяснява. Предлагат му долари, много пари. Той пак така кротко, но учуден, че не разбират: Аз калпака си не давам! Наложило се приятелката ми да се намеси и да обясни,че не е въпросът в парите.

Широка Лъка се намира на 20 (–тина километра от Смолян - в долината на Широколъшка река между Перелик и Чернатица. Селото е получило името си от старобългарската дума “лъка” - извивка, кривина, лъкатушене.

Красивите родопски къщи са разположени амфитеатрално от двете страни на реката. Широколъчaни са били прочути майстори строители. Старите къщи са двуетажни, с еркери и вътрешно дървено стълбище. Разказват,че във всяка къща още от турско време има скривалища - тайни долапи и др. Дворът е заграден със здрави бели зидове, обикновено е покрит с плочи.

Построената през 1834 църква "Св. Богородица" е изографисана от братята Димитър и Захари от Самоков. Според преданието църквата е била построена за 38 дена. В близост до нея е старото училище, построено през 1835. В селото има Средно музикално училище за народни песни и инструменти.

Вечеряме на чардака на хотела, гледаме как слънцето залязва и оставаме в тъмното да послушаме щурците и да се полюбуваме на едрите звезди и на проблясващите фенерчета на светулките.

Сутринта закусваме с вкусен клин и пием дъхав родопски билков чай, вземаме по една малка раница и тръгваме към село Гела, което е на 7 км оттук. Пътеката е живописна, лъкатуши, не е много стръмна, разходката е приятна. Тихо е, от време на време долитат отдалеч звънци на чанове и кучешки лай. Слънцето препича приятно, когато ни огрее между клоните на дърветата. Вървим без да приказваме, като упоени от уханието на билките. Храстите ни дърпат закачливо, под краката ни се ронят малки 

камъчета. На някой завой пред нас се разкрива прекрасна гледка –море от надиплени, преливащи във всички нюанси на синьото и зеленото върхове и хълмове, които мистично се губят в безкрайността на хоризонта. На едно място пътеката сякаш се губи и се катерим по един сипей. Стигаме до отдалечена махала с няколко къщички, откъсваме си някоя и друга джанка, киселка ябълка и си наквасваме устните. По едно време срещаме баба и дядо, стари, много стари, но пъргави, каквито са всички в този край, подтичкват след няколко кози нагоре по стръмното. Спират се и ни питат откъде сме, ние пък ги  питаме за бърканица - има ли къде да си купим. Ай, завайква се бабата, че чакай да ви дам, колкото имам. И се впуска бързо назад по баира към къщи. Увещаваме я да не се връща заради нас, но напразно, изприпква пъргаво надолу и се изгубва в малка къщурка с плочи върху покрива. Излиза и ни носи едно шише с бърканица.

Продължаваме и стигаме до параклиса Свети Илия, пием вода на чешмата и сядаме за малко да починем. Грижовна ръка е донесла домашна черга и няколко саксии и пред така трогателно одомашнения параклис седим и мълчим. Насекомите си жужат по тяхната си работа.

Селото е едно от най-древните в Родопите,открити са останки от палеолита,а край параклиса при разкопки са разкрити древни тракийски могили. В близост до връх Турлата е открита скална рисунка, изобразяваща мъж и животни бягащи след него.

Казват,че село Гела е родното място на Орфей. Сигурно.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо