“С жабата от гьола не разговаряй за морето. Няма да те разбере.” Тази сентенция е от времето на Хуан Ди, но е кристализирала хиляди години преди това. Жълтият император е намерил формулировката пробила времето до наши дни. Силата на китайските кратки форми безспорно произтича от огромния емпиричен опит, натрупан и проверен от вековете.

Полемиката с г-н Маринов ми позволи да преживея и осъзная тази истина за дни. Не бих продължил, ако диалогът касаеше само мен, но смятам, че заблудите на един човек, които получават тираж, могат да навредят на много други хора. Все още мисля, че и г-н Маринов разбра отговора на простичкия си въпрос, но той е каубой, а каубоите по дефиниция не се предават. Така както и не си свалят шапките, които са “доказателство” за принадлежност – може би единственото, или за различност – може би от БКП (няма да се учудя ако е членувал там лично или има фамилна обремененост), но това не е предмет на моя интерес.

Всяка жертва на представата за самият себе си търси такава външна опора, защото му липсва вътрешна, а вътрешната не е лесна работа. Тя се изгражда с години и изисква много знание, теоретическа подготовка оплодена с практика и натрупан житейски и професионален опит.

Не зная какъв е опитът на моя опонент в здравния сектор – вероятно се изчерпва със  срещите му при кварталното GP. Tеоретическа подготовка и професионален опит в сферата на управлението на здравеопазването той очевидно няма, най-изненадващо е обаче, че му липсва и информация. Да се впуснеш в дебат по специализирана материя, за която нямаш не само познания и опит, но и  елементарна информация - далеч прескача границите на здравия разум. Да разчиташ на някакъв “линк към сайт”, на някакви свои “логически” разсъждения и девиантни тълкувания на информацията идваща от друг участник в дискусията е риск, който произхожда именно от представата (или мечтата) за себе си, независимо от това колко е далеч тя от действителността. Няма начин тази подложка да не бъде анализирана, г-н Маринов, въпреки че Вие смятате това за “мистични психарщини”. Причината е, че тезите, мисълта и знанията на един човек не могат да бъдат дезинтегрирани от личността, която е техен носител. Впрочем, подобна дезинтеграция е мащабно разгърната в последната Ви статия и това е видно от атаката към мои думи и словосъчетания и бягството от коментар по тезите и смисъла. Затова определих дебата за затихващ, а полемиката – за разпадаща се. Имахте и друг изход, но сега вече сам избрахте глухата защита, макар и маскирана зад арогантност.

Резултатът за мен е ясен, но нека стане ясен и на публиката щом така пожелахте.

1. Данните от таблицата, която предложих, са на Световната здравна организация (СЗО) и тяхната “достоверност” е проверима. Ако се съмнявате в тях, напишете едно опровержение до СЗО и им “разкажете играта” във Вашия си стил. Не забравяйте и на тях да им кажете, че са комунисти, защото има риск да си помисля, че сте помъдрял. Колкото до хипотезата, че данните са некоректно тълкувани, не забравяйте, че не аз, а Вие се опитахте да им придадете някаква вътрешна структура. Коригирах Ви, че опитът Ви е неудачен и че в структурата на цитираните средства на глава от населението влизат не само кешовите разходи на един човек и семейството му, но и тези на федералните и щатските власти, работодателите, застрахователите, организациите, поддържащи здравето, и други. Впрочем не е странно, че не знаете какви са тези организации, поддържащи здравето, които определяте като “странни” и че “не са много сериозни”. Ако наистина имахте познания или поне информация за здравеопазването на САЩ, щяхте най-малкото да сте чули за HMO – Health Maintenance Organization и щяхте да знаете, че са най – многобройните (над 700), между всички организации от типа Managed care organizations. За пълнота ще спомена и останалите – IPA, PPO, IPO, EPO, PHO, чиито абревиатури може също да Ви се струват “странни” и “несериозни”, но въпреки това те съществуват и работят успешно. Тук искам да разясня и “марксическата” разлика, която американските икономисти виждат между здравно застраховане и здравно осигуряване. Те определят HMO като организация, отговорна не само за финансирането на здравна помощ, а и като организация, която е доставчик на здравни услуги. В този смисъл тяхната оригинална дефиниция е че: “HMOs are a combination of an insurance company and a Health Care Delivery System”. Toва г-н Маринов нито някъде го е чул, нито пък чел, а още по–малко видял и затова смело нагази в тръните и обвини САЩ в марксизъм смятайки, че обвинява мен. За да бъда разбираем и полезен за читателя, който не е професионалист в материята, съм длъжен да направя сравнението с Европа, че HMOs са един вид “здравноосигурителни каси”, създадени и изместили в голяма степен здравното застраховане, поради това, че в здравния пазар отделният човек трудно може да прецени цената, качеството и необходимостта от предлаганата му здравна услуга. Отделният човек трудно би могъл да преговаря за нея, да плати от джоба си и след това да ходи при застрахователя, за да му възстановят частично разходите. В здравния пазар лекарят определя какво да потреби пациента поради естественият монопол, който му дава медицинското познание. Потребителят е практически лишен от свободата да избира, поради разбираемото непознаване на възможностите на медицината и на здравната система. Ето защо се създават такива специализирани организации, които могат да преценяват, контролират и управляват услугите, качеството им и цената и да преговарят за интересите на пациента. Такава организация е и българската НЗОК. Ще дам само един елементарен сравнителен пример за това какъв е резултата от преговорите, които водят американския застраховател и българската НЗОК: цената на лекарския преглед в САЩ е средно 108 $, а в България – 10 лв. Това позволява все още, размера на здравната осигуровка в България да е 6%, докато в Германия например е над 14%. Колкото до незнанието на г-н Маринов за разходите, които работодателите в САЩ поемат за здравеопазването на своите работници, ще спомена само думите на Лий Якока в качеството му на президент на “Крайслер”: “Близо 30% от стойността на един автомобил са разходи за здравето на моите работници”.

2. Не аз, а Вие, г-н Маринов, обявихте американските застрахователи за “пирамиди”, изхождайки вероятно от ограничения си и негативен български опит, защото в противен случай щяхте да знаете, че пирамидата е една от най–стабилните геометрични фигури и сравняването с нея не е обидно, а похвално. Пренесено в американски контекст, определението Ви звучи комично. Аз просто казах, че застрахователите работят на първо място за печалбата си, при това с високи административни разходи. Ето защо, класическите застрахователи се определят като “for profit”, а здравноосигурителните структури - предимно като “non profit organizations”. Колкото до размерите на щетимостта при застрахователите и сравняването им със здравноосигурителните плащания на НЗОК, знайте, г-н Маринов, че данните за бюджета  на българската институция не само че не липсват в публичното пространство, както твърдите, а изчерпателно се посочват в Закона за бюджета на НЗОК всяка година и се намират в Държавен вестник. Също там ежегодно се публикуват и данните от отчета за изпълнението на бюджета и дейността, но сигурно това за Вас е новост. Ако ги погледнете, ще разберете колко неподготвено сте се изказали. Например конкретно за 2004 здравноосигурителните плащания са в размер на 769,7 млн. лв., а заплати, други възнаграждения, осигурителни вноски за персонала и издръжка – в размер на 15,9 млн. лв., което прави  2,06% от разходите, а само приходите от собственост са 21,8 млн. лв. Печалба разбира се няма. Ако погледнем данните от Комисията по финансов надзор за същата 2004, ще видим интересния факт, че щетимостта в българските частни здравноосигурителни фондове е между 30 и  50% - т.е. по-малко и от тази на американските. Сега ми отговорете, г-н Маринов, ако имате право на избор, кого бихте предпочели – НЗОК с 98% здравноосигурителни плащания или частен фонд с 30 до 50% щетимост? Американски застраховател ще избирате в Америка.

3. Ако пък приемем заради Вас (макар че е крайно некоректно), да сравняваме размера на здравноосигурителните вноски с размера на посочената застрахователна премия “от сайта”, числата изглеждат приблизително така: 43$ застраховка месечно на човек в САЩ срещу около 8 лв. средно за осигуровка на човек в България. Коментарът е излишен, но освен това трябва да се знае, че пакетът на никой застраховател не може да се сравни с този на НЗОК – справка НРД и “сайта”.  

4. Относно услугите - средно, американецът ходи на лекар 5,5 пъти годишно, афроамериканецът - 4,5; при стоматолог - 2 пъти. Това е американска статистика, а не измислица и ако бъде сравнена с българската статистика, ясно ще си проличи, че твърдението Ви, г-н Маринов, че “американците получават 40 пъти повече услуги” на глава от населението също е нелепо.

5. Впечатлен съм от броя на американските Ви познати – повече от 1000 - и всичките ли ги интервюирахте за Медикейд и Медикеър? Аз няма да споменавам колко американци съм видял в живота си, както и какво чувствам за това как са осигурени. Понеже съм свикнал да се облягам на официални данни, ще цитирам само тях: Тhe Medicare Program e федерална програма която към 2000 покрива над 30 млн. американци, а Medicaid Program (федерално – щатска) над 25 млн. – общо над 55 млн. човека, което означава средно един от всеки пети гражданин на тази страна. От 1000 познати поне 200 да бяха казали нещо по този въпрос на г-н Маринов - та да чуе и запомни, а не само да чувства.

6. Опитите Ви да спекулирате с така наречените от Вас луксозни офиси и “здравни каси, например с големината на тази в Хасково”, показват не само, че сте недобронамерен, но и че познанията Ви за българската здравноосигурителна система са предимно от вестниците. Ако не беше така, щяхте да знаете, че сградата в Хасково, която цитирате, не е здравната каса, а градския бизнес център, в който през 1999 НЗОК закупи точно 892 кв. м. А ако бяхте по-добросъвестен, щяхте да знаете също така, че всички инвестиционни разходи за изграждането на НЗОК през периода 1999 – 2001 са почти три пъти по–малки от разходите за построяването на партийния дом само в град Пазарджик например.

7. Страната, която не цитирах, беше тест за Вас. Да бяхте имали и най-малките познания за здравните системи, Вие щяхте да посочите коя е, още повече, че тя вече беше спомената в дискусията. Това е поредното доказателство за липса на интегритет. Ако си спомняте, още в първата си статия Ви казах, че държите “опашката на слон”, а не “въже”, но няма да формализирам – разбирам, че не можете да сглобите пъзела и не Ви обиждам. В крайна сметка това не е Ваша работа. Само не мога да разбера, засега, защо държите толкова много да рушите. Все пак надявам се да е поради незнание, а не поради диагноза – простете ми за допускането.

Не бих искал да продължавам повече – не смятам, че се налага. Уважавам борбеността и бих адмирирал насрещно уважение на опита и професионализма. Намесих се в дискусията, защото видях, че смислените аргументи на д-р Хинков и г-жа Сачева вместо да предизвикат диалог, доведоха до етикетирането им като “клика” и “комунисти”. Впрочем една от същностните разлики от комуниста в полза на демократа, е зачитането на чуждото мнение и общото търсене на разумни решения. Тук, въпреки досегашната размяна на стрели, искам да подкрепя тезата, че е време социалното здравно осигуряване да се демонополизира. Конкуренцията е полезен инструмент, включително и във финансирането на здравеопазването. Това може да се извърши сравнително лесно, ако НОИ, който събира здравноосигурителните вноски, ежемесечно ги трансферира в онзи фонд, който осигуреният сам избере - независимо дали това е един от десетте частни ДЗО или НЗОК. Има и друг начин – да се отделят 28-те РЗОК от ЦУ на НЗОК и да им се даде възможност да се развиват и извън регионите си. Тогава в България ще съществуват общо 38 здравни осигурители, които ще влязат в остра конкуренция помежду си за клиенти. Това със сигурност ще повиши поне качеството на услугите.

Дискусията за здравната каса в "Още инфо">>