Нане и Вуте, в кръчмата, отпиват си от ракийката, гледат втренчено нанякъде, правейки се, че мислят. По едно време очите на Вуте светват и изтежко започва:

- Говорат ората, че некой си там американец гледáл, гледáл меверето и зел, та написáл, дека наште полицайчета не гонат наште бандитчета.

- Па наши са си, да беа чужди – да ги гонат.

- Убаво де, ама сега министъро им се люти, дека американецо му таковáл у гащите.

- Що му таковáл?

- Срал у тех, демек.

- Оно па добре, оти можеше и по-лошо!

- Баре, къде по-лошо?

- Па… да му ги изпéре. Ти министър у чисти гащи видел ли си?

- Па я никаков министър не съм виждáл, отдека да му видим гащите.

- Мани го министъро, друго да те питам. Ти що че кажеш, кое е повече – „по“ или „най“?

- Па требе да е „по“.

- Е оти?

- Оти като си помислим, язека най-обичам да ручам, ама по-обичам да éбем.

- А, като го рече, та се сетих. Да ти кажем, що видех по телевизоро. Едно женче, ама сичкото му един път. Като на твоя Пена. Улезна у едно кръчме и си отвори бирата между ненките.Ама ненки да видиш! Като на твоя Пена.

- Бре да го ебем!

- После показаха, дека отгоре вместо ненки имáла отварачка.

- Леле, Вуте, що ли е имáла отдоле!

- Па като на твоя Пена – спонтанно отговарят мъжете в кръчмето.

Замислена пауза с посръбване, подмигване и примляскване.

- Абе ти разбра ли? Маанали  визите, сега му викат безвизовото?

- Това и Пена го разбра.

- Ама по го разбра май Андрей Райчев.

- Оти?

- Оти вече си оди у чужбина без Виза!

- Е та какво?

- Се едно ти да одиш у кръчмата без Пена.

- Па я без Пена си одим.

- Те сега! Оно дойде, че тизека па си въвел безпениното.

- Така ли дойде?

- Така.

- Кой дойде?

- Абе, бесепениното да не идва…я викни по едно.

- Па ли че ни декламираш тънко и дебело?

- Па.

- Сега кое?

Вуте вади смачкана хартийка, изшътква на шопето да мирува и започва:

ТУЖНА ШОПСКА ОРИСИЯ

От Вуте

Шопска орис ли, каква

Éла и ме виж –

Язе се съм у Москва,

а он – у Париж!

Рев сега ми са реве.

Сакам по-добро!

Оти он у беемве,

а я – у метрó!

Шопска орис, зла беда,

знам я, що я ръчка!

Он е роден под звезда,

я – под петолъчка!

Бре да еба тоа Вуте, верно е – умно клатят капи шопите, – ама оти требеше да ни го казва у сурато? Сега требе да пиеме бавно и тужно…