|
|
|
Това е направо невероятно, но той не поиска
прошка от жертвите на бесланската трагедия. Нито от живите,
нито от мъртвите.
Вглеждам се отново и отново в този човек –
очите
са мрачни, гласът – невесел, челото намръщено,
но отново няма какво да каже. Както след московските взривове,
след “Курск”, сред “Норд-Ост”. Впрочем след блестящия щурм на
Дубровка, той тъжеше, че не са спасили всички. Но по-късно се
изясни цената на това покаяние – когато каза, че заложниците
не са загинали от бойния газ. А ако не е било от бойния газ,
тогава никой не е и загинал и няма кого да оплакваме. |
 |
Той има друг
речник, друг език. Друг манталитет, ако говорим с великия и могъщ
език на Химлер и Айхман. Друга душа, ако тази дума, отнесена към
него, има някакъв смисъл. По-скоро той прилича на същество от
друга планета, където във вените на двуноги говорещи акули тече
студена кръв. Това е мислещо същество, както неговият адаш някога
беше наричан “мислеща гилотина”. Той се вглежда в трагедията, от
която на топлокръвните им изстива кръвта, и размишлява на глас за
видяното. Мислите му пред гледката на стотици убити човешки деца
са такива:
Ние живеем в условия, създадени след разпада на
огромната, велика държава. Но въпреки всички трудности, ние
успяхме да запазим ядрото на този гигант – Съветския съюз. И ние
нарекохме новата държава Руска федерация. Трябва да признаем, че
не проявихме разбиране за сложността и опасността на процесите,
протичащи в нашата собствена страна и в света като цяло. В тези
условия ние просто не можем, не бива да живеем така безгрижно като
преди. Ние трябва да създадем много по-ефективна система за
сигурност, да поискаме от нашите правоохранителни органи действия,
които да са адекватни на равнището и мащаба на появилите се нови
заплахи. Първо. Второ. Трето. Специално искам да отбележа: всички
тези мерки ще се провеждат в пълно съответствие с Конституцията на
сраната. Само така ние ще победим врага!
Аз
не кощунствам. Аз цитирам.
Речта на президента на следващия
ден след бесланския щурм. Дума по дума. Дори на детското гробище –
за
великата страна, за адекватността на органите, за
ядрото на гиганта.
Не знам отговора
на главния въпрос: бил ли е щурмът предизвикан, провокиран от
бандитите или всичко си е вървяло по плана. Това, което зная за
този човек, ме кара да мисля за планиран щурм. След “Норд-Ост”, а
и в кавказка република, той не би могъл да си позволи явна акция.
Но и да се съгласи на преговори, да хитрува, да имитира извеждане
на войските от Чечения - също не би могъл. Той не би могъл да
демонстрира нито сила, нито слабост. Оставал е само третият път:
щурм вследствие на трагична случайност и нервност на шахидите –
това изглежда като истина. Това е PR в
стила на днешната власт. Тази версия не е за пренебрегване. Твърде
е убедителна, когато става дума за него – човека от друга планета.
Това е като с
взривените домове – дръпнеш конче, кажеш “Рязан” и сюжетът се
рисува от само себе си, в цялото си хексогеново безумие.
Отровената Политковска, арестуваният Бабицки, въобще освен Аушев,
спасил 26 души, никой от тези, които можеха реално да извадят
децата от бесланския ад, не беше допуснат до преговорите. Да не
говорим за Масхадов.
Почти
три дни приказки за “неясните искания” на
терористите, когато от първата минута те бяха ясни за всички –
същите като в Будьоновск, същите като в “Норд-Ост”. Искания
неизпълними, но можеш да ги наричаш “неясни”, само ако се готвиш
за щурм.
И тази реч, тези
мъртви слова – за вината, за Съветския - да бъде проклет -
съюз, за териториалната цялост. Това е жалък шамански екстаз пред
лицето на националната трагедия, на безутешната, вечна мъка на
нещастните майки и бащи – и негов личен всеруски позор. За
петте години, през които ни управлява, тежката ситуация с Чечения
стана абсолютно безнадеждна. Студенокръвният създаде хладнокръвни
убийци. На мястото на Ичкерия – неуспешна държава с размит център
на властта – се появи чудовище с хиляди глави, които никакви
спецслужби не могат да проследят и това ще ни е за десетилетия,
ако не и за векове. Пълен провал на стенобитната му стратегия – и
нито дума на покаяние, нито капчица съмнение в правотата на своята
стенобитност, нито поне плах въпрос в очите: какво направих?…
Тя потъна. Те се отровиха. Те изгоряха.
Той вече няма
име – и аз не го изричам. Остана само безграничната власт и
непробиваемата увереност, и с всеки ден тази увереност расте, и
всяка нова смърт на едро го убеждава в безалтернативността на
избрания път. Иначе, казва той, “ще хвърлим милиони хора в
непрестанна поредица от кървави конфликти”.
Отново цитирам,
дословно.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
