07-09-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

7 септември 2004, 16:25

Какво се случи в Беслан?

Камен Петров, "Дневник"

Трагедията със заложниците в Беслан >>

 

Какво се случи в Беслан? Защо загинаха толкова много хора, ще научим ли някога колко всъщност са те, кой ще отговаря за касапницата и какво очаква Русия в бъдеще? Трагична или планирана случайност, твърде много или твърде малко "професионалисти" действаха на място, помогна или попречи намесата на местните "опълченци"?

Очевидно трагедията в Беслан дълго ще се обсъжда и в Русия, и в чужбина не само защото никога досега в атентат не са загивали толкова много деца. Президентът Владимир Путин направи

обръщение към нацията, в което каза известни и болезнени истини. Но той обеща поредица от мерки, още преди да е отговорил на въпроса от какво са предизвикани те. Никой не очаква на този етап конкретни отговори, но думи като "живеем в икономика на прехода и политическа система, която не съответства на състоянието и равнището на развитието на обществото", говорят твърде малко на потресените му сънародници. Припомнянето на съветската слава и мощ и намеците, че външни сили смятат "ядрената сила Русия все още за заплаха и се опитват да я премахнат" с терористични методи, може да е опит да се мобилизира нацията срещу "тоталната, жестока и пълномащабна война" срещу страната. Но от господаря на Кремъл бе странно да се чуе призив за отпор "с организирано, сплотено гражданско общество". Защото още преди кавказката трагедия се коментираше, че в днешна Русия няма дори обществено мнение и че ако се случи нещо зловещо, властта ще е притисната до стената и може да се опита да въведе извънредно положение, за да предотврати експлозия.

Огромна част от населението не вярва на твърденията на властите и това само подхранва лавина от догадки и слухове, че версията за началото на трагедията може би не е съвсем прецизна. Подробно разследване тепърва ще трябва да опровергава твърдения, че първата експлозия е станала отвън, а не вътре в салона и е целяла пробиване на стената, за да побягнат заложниците. Едва след това вътре била паднала заложената бомба, убила стотина жени и деца. Оцелелите били хукнали през дупката, мислейки, че им помагат, а отвън ги посрещнал дъжд от куршуми, идващи и от терористи, и спасители. Подобна версия, разпространена в първите часове от Асошиейтед прес и Франс прес, после бе опровергана, но остана съмнението, че се е действало по план, допускащ големи загуби сред заложниците. Специалистът по сигурност и отбрана Уилф Оуен, цитиран от Ройтерс, нарече това "престрелка като от уестърн". Джон Макализ, бивш служител на британските спецчасти, коментира: "струва ми се, че руските служби искаха да проникнат вътре и да убият лошите, а не да спасят децата". Руски медии пък твърдят, че в Беслан се е повторил сценарият от "Норд-Ост" да се обещават на похитителите преговори и срещи с висши официални лица само като средство за печелене на време за подготовка на удар. Според в."Либерасион" осетински лекар е съобщил в петък: "Днес трябва да очакваме нещо особено. Предупредиха ни, че ще има мъртви."

Офицер от щурмовите части на ФСБ, представил се пред руски вестник само като Сергей, свидетелства, че щурм все пак е бил подготвян. "Имаше планирана много добра операция и ако бяхме започнали, всичко щеше да се получи изящно. Нямаше да има толкова жертви. Но нямаше заповед и се наложи да поемем инициативата. Ние сме професионалисти, но който е вземал решения, се оказа неподготвен." Той обаче не разяснява как така колегите му влезли в бой без заповед. Според в. "Время новостей" в началото на стрелбата ударните части "Алфа" и "Вимпел" дори не са били поделили помежду си секторите на действие около училището, не са имали схема с огневите позиции на терористите, не са разчели маршрутите за достигане до комплекса и как да се движат вътре в него. Сергей продължава с кошмарно описание на случилото се, което нарича "пълен бардак". "Спецчастите действаха нормално по отработените схеми, но зад гърба ни стреляха от ОМОН, зад тях - войниците от 58-а армия, зад тях пък - опълченците. Стреляше се от всички посоки с автомати, картечници, пистолети, винтовки... не знам колко убиха от своите по този начин. Би трябвало всеки, който излиза от зоната на боя, да бъде задържан и разпитван, докато всъщност хора тичаха напред-назад като по булевард, нищо не може да се разбере в суматохата. После чуваме заповед по радиостанцията - дръпнете се, по училището ще "работи" танк." Не е известно колко заложници все още е имало в този момент в сградата.

От сега са видни част от поуките, които спецслужбите трябва да си извадят от трагедията в Беслан, писа "Известия". Един от тях е, че трябва да се използват и управляват опълченците - стихийно явление, с което командосите се сблъскват за пръв път. Роднините, грабнали оръжието, са създали кордон и може би дори са подготвяли атака. Именно те първи са щурмували веднага след началото на стрелбата, а спецчастите са дотичали в суматохата и така са изгубили основното си предимство - изненадващото и мълниеносно нападение. На практика опълченците са попречили на професионалистите. Друг урок е, че полевите болници действат по-бързо от линейките на спешната помощ. Спорът за и против полевите пунктове се разгоря веднага след трагедията в "Норд-Ост", когато военните лекари твърдяха, че в превозването към болниците е било изгубено ценно време, че линейките са били по-скоро таксита", а не подвижни пунктове за първа помощ, че лавината от пострадали е довела болниците до ръба на катастрофа. В Беслан ситуацията бе още по-кошмарна - линейките не достигаха, децата бяха извозвани с частни леки коли. Изобщо в Северна Осетия се потвърди, че няма стройна система за борба с подобни кризи в градски условия.

Тук идва мястото и на съживения дебат за т.нар. икономика на антитерора - с колко да се увеличат разходите за държавна сигурност в ситуация на непрозрачност на силовите ведомства, която не дава надежди, че и без това немалките им бюджети се използват ефективно. За 2005 г. предстои увеличение на разходите за национална отбрана и държавна сигурност, които и без това са огромна част от държавния бюджет. Ако през 2002 г.по това перо са отделени 458 млрд. рубли, то на следващата сумата вече е 589 млрд., а за 2004 г. са предвидени 722 млрд. Проектобюджетът за следващата година вече бе наречен военно-полицейски. Според експертни оценки в една или друга степен е "милитаризирана" една от всеки три бюджетни рубли - от 3 трилиона разходи 1 трилион рубли са в параграфа "национална отбрана" и "държавна сигурност". Армията ще погълне най-голям дял - 383 млрд. рубли, прилежащите й научни центрове - други 81.2 млрд., а ядрено-оръжейният комплекс - още 8.6 млрд. рубли. Дотук добре, но проблемът започва след това - къде отиват останалите милиарди до 1 трилион? Бюджетите на т.нар. други военносилови структури са засекретени. Абсолютно невъзможно е да се изчисли, а значи и да се контролира колко харчи Русия за борба с тероризма, много или малко е това. Днес е ясно, че няма ефект от тези разходи, както и че е важно не колко, а и кой и за какво харчи, коментира "Новые известия". Георгий Сатаров, президент на фонда "Индем", казва, че при абсолютно непрозрачен бюджет за силовите структури е неразбираемо какво значи той да се увеличава. Това прилича на ситуация, в която на пациент с болни зъби му препоръчват да гълта повече аналгин. Няма никакъв откровен анализ за случилото се освен банални думи, че е започнала война. Това е изключително удобно - войната оправдава всичко. Има и още една баналност - че корупцията е голяма. Всички знаят, че терористите спокойно вкарват експлозиви в Москва срещу подкупи и не разбирам как толкова корумпирана власт ще се бори с корупцията със собствени сили. От терора може да ни защити само умна, ефективна и честна власт. Нашата е различна и аз не разчитам на нея, казва Сатаров.

Това отново връща нещата в сферата на политиката, където нещата са по-скоро безрадостни. Ден след обръщението на Путин по-късно към чеченците се обърна и Аслан Масхадов. той осъди убийците, но и допълни, че няма да е честно спрямо живите да не се изброят политическите причини за трагедията в Беслан, направили възможни и дори неизбежни подобни трагедии. Като обвинява Москва в "най-масовите престъпления срещу човечеството в Европа след Втората световна война", той допълва, че атентаторите действат не от верски фанатизъм, а от лична мъст за гибел на близки от ръцете на безнаказани руски войници. Масхадов говори за една четвърт от населението на Чечения, включително 40 хиляди деца, избити от "расисткия режим в Кремъл". Ако искаме да оцелеем като народ, трябва решително да се разграничим от онези, чийто разум е заслепен от отмъстителност, призовава чеченският лидер. За съжаление от Путин днес се очаква не насрещен ход към чеченските лидери, а по-скоро "натягане на гайките". А руските медии твърдят, че достатъчно е да се започне с признание, че в Чечения се води война, а не антитерористична кампания, че никой не контролира в достатъчна степен размирната република, превърнала се в източник номер едно на терористична заплаха. "Независимая газета" коментира, че от думите на Путин излиза, че целият Кавказ е отцепен като отделна част от страната, в която ще се прилагат радикални мерки, докато реалността е, че атентати гърмят из цялата страна. Анкети сред политици и анализатори прогнозират ново ограничаване на гражданските и политическите свободи, взрив от ненавист към чеченците, нова вълна призиви те да бъдат екстрадирани от Русия в Чечения и да им се забрани да пътуват навън. Георгий Сатаров обобщи: "Има всеизвестна истина - само човешкият разум има граници, глупостта е безкрайна. Има две сфери за затягане на контрола - нахлуване в личния живот и самоконтрол, а второто не се харесва на. властите."

Вярно е, че сурови ограничения имаше на Запад след 11 септември, в Русия нещата винаги се случват в различен контекст. Любопитни с откровеността си бяха коментарите на Иван Мелников - зам.-председател на компартията на Русия. "Да, в чужбина има хора и организации, които биха се радвали да помогнат на нашите бандити с пари, оръжие, хора и политически средства. Но зад позоваването на нашите власти на международния тероризъм прозира желание да се прехвърлят всички проблеми върху външен враг, да се приучат гражданите към това, че терористичните актове трябва д влязат в живота ни като нещо обичайно и присъщо на "цивилизованите държави" и в крайна сметка да се избяга от собствената отговорност за случващото се. Сегашното ръководство на страната е заето само с борба с опозицията и задържането на власт. Не знам какви нови мерки се планират в Кремъл, но се боя, че това ще е само продължение на политиката на безотговорност." Тук също има един тънък момент, свързан лично с имиджа на Путин. В очите на публиката се създава впечатление ,че политиката - това е президентът, а корупцията - нейните изпълнители, т.е. Путин е, общо взето, добър, докато милиционерите всички ги знаем какви са. Това е старата приказка за добрия цар и лошите боляри, но тя е жива в съзнанието на хората и използването й е удобно.

Зад голямата трагедия, връхлетяла тези дни Русия, прозира и една голяма възможност. Това е шанс - макар и на кървава цена - народът да стане народ, а властта - власт за защита на гражданите, а не на корпоративни и лични интереси. При едно фундаментално условие - да се прекрати със създаването у руснаците на психиката на хора в обсадена крепост, които са станали единствено "обект на охрана" от държавата.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо