11-09-2004

Тази дискусия отиде твърде далеч. Тя беше случайно предизвикана от една моя реакция на поредната атака срещу НЗОК, идваща този път (което не можах да преглътна) от, най-общо казано, дясното пространство – т.е. от хората, които възприемам като съмишленици, стоящи от едната страна на барикадата срещу комунизма. Категорично възразявам срещу квалификации от рода “здравен комунизъм” и пр. Те сами по себе си провокират несдържаност в тона и персонализират дискусията Да бъда обвиняван индиректно в комунизъм, да ме наричат част от клика и пр. не издържам (що се отнася до д-р Семерджиев – той очевидно трябва да се запише в БКП – толкова е нарочен за комунист от г-н Маринов). Бях силно уязвен да прочета това в сайт, който чета с удоволствие, защото изцяло подхожда на моите възгледи и разбирания. Това включва и статиите на Б. Маринов, Р. Нешкова и много други уважавани от мен автори. Искам да кажа само няколко думи в защита на основната идея и да се опитам да спра това, което вече излиза от границите на добрия тон и се превръща в нещо друго.

Ако всички опоненти на съществуващия (и все повече опорочаващ се) модел на здравно осигуряване у нас знаеха какъв отпор срещна така наречената "здравна клика" от страна на комунистите още през 1990, когато именно от средите на възродения лекарски съюз се заговори за здравно осигуряване – нямаше да бъдат толкова сигурни в твърденията си за здравен комунизъм и държавна принуда. Само факта на отделяне на бюджета за здравеопазване от общия държавен кюп караше тогавашните комунисти да изпадат в истерия. Въобще малко хора могат да си представят помията, с която беше заляна “кликата” (малка, както се видя от тази дискусия) съмишленици, дръзнали да се противопоставят на статуквото. Искам да ви уверя, че имаше абсолютна вероятност българското здравеопазване да си остане държавно, ако не беше този ентусиазъм за промяна, обхванал определена група хора по онова време. Ако проверите динамиката на развитие на законодателната мисъл от периода 1992 – 1997 ще видите колко законопроекта има предложени и как в нито един пазарът на здравните услуги не е бил толкова добре регламентиран, колкото в сега действащия закон за здравното осигуряване. Когато работната група по законопроекта за лечебните заведения предложи те да се регистрират по търговския закон и тогавашните участъкови лекари да станат частни предприемачи, дори сред нас някои се уплашиха, че “народът ще ни обеси на площада” (цитирам по памет). Сега положението никак не е розово, но попитайте който и да е управленец в здравеопазването, било на медицински център, било на групова практика, било на болница (за джи пи-та да не говорим) дали иска да се върне старото бюджетно финансиране. Ще получите най-различни отговори, но обобщаващото ще бъде – по-рано ни беше все едно – сега имаме стимул да работим по-добре стига да не ни лъжат с плащането по пътеки и т.н. Това, обаче беше невъзможно (особено що се касае до общопрактикуващите лекари) без въвеждане на единен модел на здравно осигуряване.

Въобще трудът, който се положи, за да се изгради този взаимосвързан модел беше невероятен. Той в никакъв случай не се възнагради така, както съм виждал това да става в цивилизовани страни като Полша или Унгария, например. След смяната на политическата власт след 2001 се развихри такъв реваншизъм, какъвто е възможен само на Балканите. Всичко, което беше направено от правителството на ОДС в здравеопазването беше оплюто. Направи се неистов опит да се смени модела, така както би било угодно на истинската клика в здравеопазването – на хората, които са си осигурили положението и са завладяли ключови позиции.

Ще ви дам само един пример – частните здравноосигурителни фондове са с малки изключения в ръцете на комунистически функционери.

НДСВ като цяло дойде с нагласата да премахне социалния модел на здравно осигуряване и да въведе частен модел по подобие на американското застраховане. Защото общата идея на НДСВ беше да се реабилитират парите, изнесени зад граница от БКП. Помните ли това? Един от най-сигурните пазари е пазарът на здравни услуги. Нещо повече. НОИ, който е образуван доста по-рано от НЗОК, отдавна е овладян от двете синдикални централи, които в странна симбиоза благодушно гледат на безобразията, вършени от това правителство. Всеки може да си представи игрите, които се въртят, за да може да се управляват 4 млрд лева.

Същото важи с пълна сила и за НЗОК. И тук ще кажа нещо с което наистина рискувам по изградената вече улеснена процедура да ме обвинят в комунизъм. Ако някой защищава либерален модел подобен на този в САЩ, той или не е наясно с всички обстоятелства у нас, или служи на нечий интерес, или изхожда само от себе си. Последното е най-често срещаното явление сред българските интелектуалци в прехода. Те просто забравят, че освен тях съществуват още милиони, които просто не могат да се оправят в новите промени. Има огромен брой хора в България, които просто не могат да плащат нищо излишно освен за виталната си издръжка. Тя, забележете, почти не включва здравеопазване. Потреблението на здравни услуги в България е свито до минимум. Идете по селата и вижте беззъбите жители, погледнете здравната статистика и ще се ужасите. Знаете ли например, че над 70% от децата умират по домовете си? Това не говори ли за свито потребление?

Да не говорим за първите места в черния списък на болестите, които държим вече неотклонно не едно десетилетие. И затова, че нашите българки не раждат. И затова, че проф. Чирков настоява да се прави бай-пас и да не се занимаваме с глупости като профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Когато започнахме да изграждаме омразната НЗОК се оказа, че в някои части на страната има цели села, в които младите жители нямат документи за самоличност. Всичко това не можеше да бъде оставено на естественото си развитие, защото щеше да означава геноцид за нацията и накрая наистина щеше да докара комунистите на власт. Не че сега не ги докарва лека-полека...

Оказа се, че преходът трябваше да се извършва по-умело. Ние очевидно не сме способни на това и затова се хвърляме в крайности. Първото СДС беше изградено от комунисти и ченгета. Трябваха 15 години, за да се очистим или да се разбере кой кой е. Аз във всеки случай не съм бил осигурен в Америка, не съм бил и директор на завод, аз просто съм бил обикновен лекар през целия си живот. И когато промените ме изхвърлиха на високо управленско място, си давах сметка, че това няма да е за дълго. Не поради моята некадърност. А поради моята непринадлежност към определена управленска каста у нас. И сега това, което се случва е отново по нейните правила. Тотално разсипване на модела на социално здравно осигуряване, въвеждане на максимален пазарен подход в здравеопазването и изпиране на парите. А НЗОК нека си стои – да се управлява от некадърници и мошеници и да служи като боксова круша за всички, които са недоволни от здравеопазването.

Това, което ще се разбере в България след 10 или 15 години е, че този модел е бил единствения възможен за ситуацията в която се озовахме след 1990. Тогава обаче ще бъде късно, защото никой вече няма да се интересува от онези, които пропадат в цепнатините между отделните частни фондове, които ще се нароят, както се нароиха бензиностанциите. Повтарям, за да не бъда отново погрешно разбран - нямам нищо против частното здравеопазване, нито против частното здравно осигуряване, нито против застраховането във всичките му форми. Твърдя, само, че за бедна и ограбена страна като нашата е нужно малко повече внимание към онези, които просто няма с какво да плащат. И никой не може да ме убеди в обратното, давайки ми за пример несравними ситуации.

Нито една страна от бившия соцлагер не избра чистия пазарен застрахователен модел на здравеопазване. Това най-малкото трябва да е солиден довод в тази абсурдна дискусия. Да се привеждат като аргументи статии от противници на реформата в САЩ и то написани по наистина безумен начин, е некоректно. Яденето на гъби навсякъде е опасно и навсякъде в държавните болници здравеопазването е лошо. Нищо повече не е казано в онази статия, служеща за аргумент на Института по пазарна икономика. Нека наистина да спрем дотук и да не се превръщаме в заложници на собствените си страсти. Ние сме демократи и сме от едната страна на барикадата срещу комунизма. Но борбата с него трябва да се води умно, защото не е “борба срещу плът и кръв”. Да ме обвиняват в комунизъм, защото защищавам определени социални позиции е толкова глупаво, колкото да обвиня в същото Б. Маринов, ако разбера, че не ходи редовно на църква. Нека, прочее, бъдем кротки като гълъби и мъдри като змии.