Дискусията по
здравната реформа търпи развитие. От полето на предимно
икономическия анализ тя преминава в полето на
психо-физиологическия такъв. В тази посока я измества главния
защитник на сегашната система за здравно осигуряване – д-р
Семерджиев. Тези дни, отговаряйки на своя опонент, той установи,
че същият е
популист
наемен работник
“свободолюбив
капиталист”
пролетарий
човек, който не
може да носи отговорност
човек, който не
може да преговаря
човек, изпитващ
мазохистична радост от демонстрацията на собственото си незнание
“икономист”
може би
всичколог...
Това прехвърляне
на тежестта на доказателствата е обяснимо – д-р Семерджиев е лекар
и тук се чувствува в свои води. Затова съм склонен да приема
изводите му за достоверни. Нещо повече, воден от чисто общочовешки
опит мога да му посоча още някои вероятни качества на опонента му.
Като нищо същият може да е крал мамули от някоя царевична нива по
нощите и съм сигурен, че му се е случвало да пътува в автобуса без
билет. Но дори и да се окаже, че въпросното лице е гонило чужда
жена, облечено само по наполеонки и в състояние на алкохолно
опиянение, от това здравната реформа няма да спечели нищо. Везните
на спора няма да помръднат. Защото квалификациите не са довод.
Ако те бяха
довод, то тогава вашият опонент можеше да ви нарече, примерно,
“игнорантско говедо” и с това да вземе такава преднина в спора, че
да си почива цял месец.
(Изразът
е на Хашек. Използувам го само заради прилагателното в него и
твърдя, че той не изразява отношението ми към Вас.)
Вие постъпвате
като игнорант, д-р Семерджиев. От месеци критиците на сегашната
система за здравно осигуряване изтъкват като негов минус някои
основни положения:
- че то в
същност не е осигуряване, а вид данъчно облагане, нещо като “данък
здравеопазване”,
- че парите от
този данък се управляват от държавни чиновници, което е най-лошият
възможен начин за харченето им,
- че
доброволното осигуряване, съобразено с принципите на пазарната
икономика, е за предпочитане пред принудителното такова,
- и т.н., и т.н.
Вие игнорирате
казаното по-горе. В отговор чуваме следното:
“в САЩ
хората годишно плащат по
$4790
за здравеопазване, а у нас – по
$121.
Консумираните здравни услуги, обаче, сравнени с българските
епидемиологични статистики(?),
са почти еднакви.”
Сиреч, будалите
в САЩ харчат 40 пъти повече за здраве, а резултатът е същият. И те
са живи, и ние сме живи. И тук, както и там няма епидемия от чума.
Да доразвием
тази мисъл. Има общества, където за здравно осигуряване не се
харчи нито лев, а и там хората живеят. Значи те са още по-хитри от
нас. Нещо повече, през 99,8%
от
съществуването си видът Хомо сапиенс не е познавал здравното
осигуряване. И въпреки това е оцелял!
Как тогава да
разбираме казаното? За мен то има същия смисъл като изречението:
“глупаците си купуват “Ролекс” от фирмен магазин за
400 лв., а тарикатите го купуваме за 10 от циганите на пазара”.
Само дето май не
сме ние тарикатите.
Това е само
пример как протича дискусията към днешна дата. Тя се разпълзява в
неочаквани посоки и започва да губи първоначалния си смисъл и
стойност. На питането за едно се отговаря с нещо съвсем друго.
И това е
разбираемо. Авторите на здравната реформа са се ръководели от
добри намерения и това, че полученият резултат не е зависел само
от тях, не е тяхна вина.
Ето защо подкрепям предложението да спрем дотук. Без да смятам, че
доводите на опонентите ми са ме разубедили, че продължаването на
здравната реформа е необходимо. |