С наглия си опит да го възкресят навръх 60-тия му рожден ден, адептите на комунизма върнаха политическия дебат в България в изходната му точка. През революционната 1990 не само просветеното обществено мнение, не само прохождащата опозиция, но даже и превратаджийският елит на БКП през 90-та отрече Системата заради причинените от нея стопански, политически и идеологически катастрофи. Минаха обаче петнадесет години, перестройчиците изтекоха в канализацията, и “новите” леви, окуражени от факта, че обществото не ги наказа за престъпленията им и не ги отстрани от властта и политиката, пожелаха не само властта. Пожелаха Историята. Няма да я получат. Историята е за победителите, а комунистите загубиха Студената война. Арогантният им деветосептемврийски опит да превърнат поражението в победа, като възстановят позитивния образ на “годините преди 1989”, дойде в повече на всички. Все пак помним. И ни е нужно покаяние, преди да простим. Какво обаче идва след комунизма? Капитализъм, естествено. Всичките му алтернативи през миналия век се провалиха, но той оцеля. А какво е капитализмът? Общество, основано върху права на собственост, пазари и власт на закона. На такова общество най-пълно

Got to know? "Либертарианството" от Дейвид Боаз! Премиерата на книгата е на 16 септември 2004 от 18:30 в Софийската градска художествена галерия. Live: яростният критик на Здравната каса, преводач на уникалното издание и съпредседател на Българското общество за индивидуална свобода Божидар Маринов, както и издателят: другият съпредседател на либертарианското сдружение Калин Манолов! Всички на купона!

Българско общество за индивидуална свобода

съответстват либертарианските идеи, които българите все още не (при)познават, но от които се нуждаят, за да го създадат. За да живеят в капитализъм.

Либертарианството означава: колкото се може повече свобода, колкото е необходимо държава. Много хора живеят според този възглед; малцина са достатъчно смели, за да го изповядат като политическа програма.

А трябва. Държавата, особено социалната държава, е ненаситен консуматор и ненадминат прахосник. Социалните държави навсякъде по света ( дори там, където са вписани в конституцията), не могат да бъдат поддържани и трябва да бъдат радикално реформирани. Колкото по-голяма е държавата, толкова по-голям е нейният провал. Тоталната държава е тотално бедствие. Справка – комунизма.

Заради спомена от него даже и в България защитниците на голямата държава не се обявяват открито срещу Свободата. В замяна обаче твърдят, че при свободния пазар няма сигурност и справедливост, че той непрекъснато се проваля, и че за да не се провали, е нужно планиране и централизирана власт.

В“Либертарианството: въведение” Дейвид Боаз показва, че няма противоречие между свободата и сигурността, че ненамесата на държавата и индивидуализмът са рамката, която позволява морален и добродетелен живот. Либертарианците вярват последователно и в индивидуалната свобода, и в ограничената държава. За тях общество, основано на принципите на свободата и доброволното съжителство не е утопия, а възможна и желана алтернатива.

Но и без книги е ясно, че българите се нуждаят от ограничена държава, за да навлязат в едно неограничено бъдеще.Те могат да променят страната, в която живеят, само като ограничат държавата, която я управлява. Преди това обаче трябва да освободят съзнанието си от комунизма. Свободата на ума е най- важното условие, за живот в общество на индивидуална свобода и лична отговорност.