16-09-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

16 септември 2004, 11:15

Колко харчи Здравната каса за издръжката си

Веселин Кандимиров

Дискусията за здравната каса в "Още инфо">>

 

Само 4% от бюджета на здравната каса отиват за нейната издръжка. Някои твърдят, че и по-малко. Правят се икономии.

Други настояват, че и цената на принудата трябва да се включи в сметката. Това е така, но тя е част от друг бюджет.

По-интересен е отговорът на друг въпрос: колко процента от бюджета на осигуряващия се в касата отива за нейната издръжка. За да покажем как се формира разходната част на този бюджет ще си послужим с цитат, взет от Клуба на "Още инфо" (Иван, 14-09-2004):

“Един служител в касата взима, примерно, 100 лева на месец. Същевременно възлага на своя приятел от прогимназията Пешо, който има софтуерна фирма, поръчка за 5 милиона. Или на друг приятел, от гимназията, Гошо, който има фирма за търговия на едро с лекарства, поръчка за 10 милиона. Вечерта и двамата му носят по половин милион в къщи. Той, обаче, продължава да взима по 100 лева на месец и изобщо не тежи с разходи на касата.”

(Бедна му е фантазията на Иван. Доколкото си спомням, само далаверата със софтуера на “Аремиссофт” беше за 30 милиона).

Откъде ще дойдат тези допълнителни пари? От джоба на лекуващия се, разбира се. Когато едно лекарство, купено “с намаление” от здравната каса струва повече от същото на свободния пазар, то тази разлика в цената отива точно за това. Ако един потребител плаща 12 лв. месечно за здравна осигуровка и 12 лева допълнително за купените с “намалението” лекарства, то от парите, които е дал на касата, за нейна издръжка отиват вече не 4, а 52%.

До колко може да расте този процент? Определена граница няма. Негови естествени ограничители са възмущението на потребителите и чувството за мярка у крадливия чиновник. Тези два фактора са донякъде взаимосвързани с правопропорционална зависимост. Доколкото равнището на първия днес е ниско, то можем да предполагаме ниски стойности и за втория. Затова тенденцията е устойчива и този процент расте експоненциално.

Тези примери обхващат малка част от действителността и имат основния недостатък, че се измислени. Действителността е къде по-вълнуваща. Един депутат от мнозинството, например, използува законодателната си инициатива за да прехвърли цялата си клиника  на иждивение от касата.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От казаното дотук виждаме, че можем дадем доста неопределен отговор на въпроса, поставен в началото: каква част от бюджета на осигуряващия се в касата отива за нейната издръжка. Отговорът гласи: каквато успеят да му измъкнат. Затова пък има предимството да е верен.

Така измъкнатите пари не се заприходяват никъде. Не се отчитат в официални бюджети. Когато станат твърде много, се появяват трудности при харченето им и те трябва да се изперат.

Тук нашите възможности за анализ се изчерпват.

РЕКЛАМЕН КЛИП

Надпис на жълт фон и глас зад кадъра:

“С какво пере здравната каса?”

Кадър: брадясал мъж с черни очила, поразително приличащ на депутата от мнозинството д-р Щерев: “С Ариел!”

Кадър: друг мъж, лицето му е в сянка: “С Ариел!”

Кадър: трети мъж, гърбом: “С Ариел!”

Кадър: четвърти мъж, двама полицаи го държат под мишниците, а той закрива лицето си с качулка: “С Ариел, натюрлих!

Кадър: млада жена в бяла престилка: “Само нашият прах отговаря на всичките шест критерия за пране на пари!”

Кадър: женска ръка тъпче куп омазнени банкноти в перална машина. После хвърля шепа прах в очите на зрителя.

Машината се завърта.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо