|
|
Тези, които
преживяват края на света, не го виждат. Тези, които го виждат, все
още не го преживяват, но вече са обречени на размишления, против
волята си, на края на бездната. Малко момче с каскет, който му е
голям, с жълта звезда на гърдите, протяга ръце към небето от дупка
във Варшавското гето. Горящо виетнамско момиченце бяга от напалма;
далечни, но много приличащи на хора фигурки, падащи от кулите на
Манхатън. Днес окървавени деца с блуждаещи погледи, полуголи, се
мятат в стрелбата в Беслан. Толкова свидетели на бездната, които
ще ме преследват до края ми. В продължение на 10 години
предсказвах най-лошото, ако мръсната война в Чечения не приключи.
Безутешен съм за загиналите в Беслан деца, изплашен, обезоръжен,
като всички, четейки в широко отворените очи на заложниците, че
невъзможното е станало възможно.
Не бива да се
бяга от тези картини. Това е своего рода пророчество.
Апокалиптичният механизъм, включен пред очите ни на 3 септември, е
предвестник на бъдещето. На ужасното бъдеще. Тъй като злощастната
четириетажна ракета е прицелена не само в Кавказ и Русия, а и в
цяла Европа.
1. Взимането на
заложници в Беслан е най-безумното в историята. По броя на
жертвите, но още повече по абсолютната жестокост, която
демонстрира. Този, който е провесил гирлянди с бомби над главите
на стотици деца, който ги заплашва със смърт, ако плачат, който ги
заставя да пият собствената си урина, няма да спре пред нищо. Дори
пред ада. Днес завладяното училище, утре взривена атомна
електроцентрала? А защо не, след като тези терористи не ги вълнува
нито смъртта на другите, нито тяхната собствена. Безполезно е да
разсъждаваме за техните небесни или земни мотиви, трябва да съдим
по постъпките им: тези убийци на деца са най-лошите от убийците,
врагове на човечеството, престъпници, които се наслаждават от
живото и невероятно извратено усещане, което носи пролятата кръв,
както казва Варлам Шаламов, прекарал двадесет години в Гулаг.
Първият признак на хаоса.
Кой е бил в тази
банда на убийци? “Чеченци”, твърдят руските власти, без дори да са
видели нито един бандит. Два дни по-късно путинският министър на
отбраната Сергей Иванов констатира: “Сред терористите няма нито
един чеченец”. Неубедително. “Десет араби”, “един негър”, “един
кореец”, “грузинци”, “татари”, “казахи” без доказателства
съобщават различни официални лица. Бившият президент на Ингушетия
Аушев, единственият, който имаше мъжеството да влезе в училището,
за да води преговори с терористите с маски, говори за
многонационална група от ингуши, осетинци, славяни (руснаци?,
украинци?). С една дума тази група от терористи е разнородна,
непредставляваща чеченците.
Тази акция беше
незабавно и напълно осъдена от президента на Чеченска република
Ичкерия Масхадов, който поиска международно разследване. Путин
обвинява “международния тероризъм”, без да произнася думата
“Чечения”, призовава към световна солидарност, но отказва каквато
и да е международна помощ в разследването. Предложението на
Интерпол е отхвърлено. Защо? Може би някога ще разберем. А засега
всичко е покрито от мъгла. Путин дори си позволява цинично да
похвали героизма на Чечения пред чуждите експерти: “няма друг край
в нашата страна с толкова много герои”.
Същевременно,
определяйки цена за главата на Масхадов, Кремъл не пропуска
възможността да заклейми целия народ. И ето, нацията, която е
подложена на изтребление в продължение на десет години, се
превръща в нация от убийци. Някои чеченци - може би, но не всички!
2. Пред лицето
на тези терористи, които никой и нищо не може да оправдае и
разбере, особено аз, съществува друга съставка на хаоса: Путин и
неговите “сили на реда”, които “освободиха” училището, пълно с
деца, с помощта на тежко оръжие. Няма нужда от взето решение за
начало на щурма, достатъчно е да бъдат изключени възможностите за
контакт, за да бъдат изтощени, разделени, изолирани терористите:
“преговорите са признак на слабост”, казва Путин. Искрата ще
прехвръкне случайно – ще се откъсне една от висящите под тавана
бомби? Отчаяни родители ще тръгнат да освобождават децата си с
оръжие в ръка? Въоръжени до зъби командоси ще атакуват през дупка
в стената, стреляйки в човешката маса. Подобно пренебрежение към
“човешкия материал” – днес деца, вчера упоените с газ зрители в
театъра на Дубровка – е бруталната константа, наследена от царете
и от Сталин. Силата трябва да остане у Властта.
През 1999,
когато Путин въведе войски в Чечения, той говореше за 2000
терористи. Той хвърли своите бомбардировачи, танкове и 100-хилядна
армия в атака срещу страна с размерите на Ил дьо Франс и с
население от един милион души. Той изравни със земята Грозни (400
000 жители). Ако подобна кланица се оправдава с “борбата срещу
тероризма”, трябва да си зададем въпроса, защо англичаните не
изтриха от лицето на земята Белфаст, испанците – Билбао, а
французите – Алжир. Жестокостта на КГБ се прояви в Беслан и по
цяла Чечения. “Веднъж станал чекист, оставаш чекист завинаги”,
такова е кредото на днешния стопанин на Кремъл. ЧК – това е
съветското Гестапо, предшественика на КГБ, бащата на ФСБ.
3. Ние сме едни
от създателите на това бедствие. Нито едно западно правителство не
се осмели да осъди действията на пожарникаря-пироман, който за пет
години война не можа да “изтреби терористите”, опожарявайки
домове, градове и села, но можа да разпространи хаоса из целия
Кавказ. Европа и Съединените щати му дават карт бланш и се
препират за правото да се наричат негови приятели. Плашещо
помътване на разума.
Да си спомним,
че войната в Ирак противопостави “две виждания за света”. Париж и
“лагера на мира” твърдят, че тероризмът е дете на войната и тя
трябва да бъде избягвана. Вашингтон и неговите съюзници заявяват,
че подтисничеството е причина на тероризма, а свободата е майка на
мира: войната в нейно име може да се окаже необходимост. Никой не
забелязва, че Чечения загуби една четвърт или една пета от своето
население. За тези, на които не им достига въображение, да кажем,
че пропорционално в мащабите на Франция това би представлявало
между 10 и 15 милиона души. Чечения преживява най-лошата от
войните, които се водят в момента по света: 40 000 убити деца, без
телевизионни репортажи, в тъмнина. Кървавият произвол зад
затворените врати се извършва в “концлагера под открито небе”,
както нарича Чечения руската журналистка Анна Политковска; иначе
казано, цяла една страна е подложена на планомерно изтребване,
скрита от телевизионните камери, и само няколко мъжествени
журналисти успяват да проникнат там.
Прекрасна
възможност за нашите “две концепции за света” да засвирят в тон и
да спазят принципите, които провъзгласяват: голготата на Чечения
има два критерия. Три века на подтисничество породиха метежа.
Жестокостта на последната война благоприятства тероризма. Повече
от достатъчно, за да спрат Путин и да му обяснят - от страна на
Париж - че неговата война, и - от страна на Вашингтон - че
неговият терор, пораждат хаоса. Но не! Времето на великите
принципи е отминало! Триумф на политиката на щрауса, главата в
пясъка, великите сили нищо не виждат.
Нима така бързо
забравиха афганистанския сценарий? В продължение на десет години
руската армия, тогава все още “Червена”, усъвършенстваше своя
разрушителен талант в Афганистан: опустошена земя, оредяло
население, разрушени социални, ментални и морални структури, в
хаоса виреят само най-закоравели бандити и фанатици. Оттук –
талибаните, бин Ладен, горящият Манхатън. Слепият Запад изостави
на произвола на съдбата командира Масуд, съпротивляващ се на
съветските войски, а след това на талибаните. Тази грешка беше
забелязана твърде късно. От него направиха икона… След смъртта му.
Чечения има умерен лидер на Съпротивата; Аслан Масхадов винаги е
осъждал терористичните актове срещу гражданското население. От
първите часове на взимането на заложниците в Беслан той заяви
своето негодувание и предлагаше помощта си, но руските власти
предпочетоха щурма пред неговото посредничество. Както и Масуд,
Масхадов е добър стратег, той победи многохилядната руска армия
през 1996. Както и Масуд, той е герой на своя народ. Както и
Масуд, Масхадов не е светец, той направи грешката да се съюзи с
екстремистите заради обединението на нацията в борбата с
окупаторите. Но, както и Масуд в Афганистан, той е единственият
съюзник на нашите демократични държави в Чечения. Именно с него,
легитимния президент, избран под контрола на ОССЕ, трябва да бъдат
водени преговори за антитерористичен мир. Вече две години той
предлага план: прекратяване на военните действия, разоръжаване на
бойците от Съпротивата, извеждане на руските войски, въвеждане на
международни умиротворителни сили и временен отказ от претенциите
за независимост. Без неговата помощ няма изход: или руският
вариант - пътят на изтребването, или чеченският –
разпространяването на нихилизма.
Как да си
обясним безотговорността на нашите отговорни лица? Демократичните
правителства не можаха нищо да противопоставят срещу расисткото
очерняне на една цяла нация: всички чеченци са убийци на деца, бин
Ладен. Знаят ли за ежедневната болка, траур, страдания на тези
хора, ужаса от филтрационните лагери, отвличанията, лова на хора и
търговията с трупове? Да. Те знаят. Нима са толкова наивни, че да
снемат от Путин цялата отговорност и да вярват, че в Кавказ
царуват мир и “нормализация”? Нима не разбират, че предумишленият
Чернобил няма да пощади никого? Не мога да повярвам, че хората,
които ни представляват, са толкова глупави. Остава да
предполагаме, че те са предоставили грижата за нашата сигурност на
самоукия кремълски вълшебник. Нима се надяват, може би без да си
го признават, че той ще унищожи чеченците, преди останалите живи
да сключат сделка с дявола?
След толкова
много смърт и в светлината на трагедията в Беслан войнствеността
на Путин говори сама за себе си; това е войнствеността на хаотичен
касапин, творец на апокалипсис. Сега е времето, докато е жив
Масхадов, да бъде призован Путин към ред, публично да му се каже,
и на най-високо равнище, да си смени методите.
През последните две години нашите ръководители пренебрегват “моралното”
възмущение. През последните десет години те заявяват своята
привързаност към “реалната политика”: Земята няма да престане да
се върти заради Грозни, няма да сърдим огромната Русия, а който
иска нека си “морализаторства”. Извинете, но без нравствени
принципи няма дългосрочна политика. Моралът и политиката са
неотделими, както смятат някои провинциални макиавелчета.
Нефтената “политика”, “политиката” на раболепие и “политиката”
“пука ми, че там някакъв народ го унищожават” водят към Беслан.
Това не е политика, това е слепота.
“Добрата душа”,
на която те се присмиват, която заедно с малцина приятели воюваше
с черния, червения и зеления фашизъм, подкрепяше гонените
Солженицин, Сахаров, Хавел, Масуд, обсадените в Дубровник и
Сараево, бежанците от Косово, загиналите в Алжир, всички
“онеправдани”, чийто живот не струва и пукнат грош за
“реалистите”, моята жалостива “добра душа” ви казва… не може
безнаказано да бъде изличен от картата на света един народ,
колкото и малък да е в сравнение с нашите велики нации.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
