20-09-2004

Благодаря Ви за интереса и вниманието, което проявявате към здравната дискусия в клуба на “Още инфо” и за директното обръщение към мен от страницата на клуба, на което ще се опитам да отговоря. Впечатлен съм от запитването Ви “какво ще трябва да се промени и как” в здравеопазването. Мисля, че това може да насочи дебата в рационална посока и е първият досега въпрос, търсещ смисъла на говоренето по тази тема. Позволете ми преди да премина към моята версия на отговора за бъдещето, все пак, да не се съглася с репликата Ви, че съм направил забележка към казаното от “анонимен участник” в клуба. В моята статия “Крива аритметика” се позовах не на цитат от клуба, а на г-н Кандимиров, който използва при своите бюджетни изчисления цитат, заимстван от клуба. Моля да ме извините, ако по някакъв начин това Ви е засегнало. Лично аз, нямам нищо против коментарите при Вас и уважавам мненията на всички Ваши събеседници. Единствената забележка, която имах, бе насочена към г-н Кандимиров, защото смятам за некоректно в открит дебат да се използват доказателства от анонимен източник.

Спорейки за бюджет аз се позовах на Законa за бюджета на НЗОК, който е достъпен и надежден източник на информация и протестирах срещу позоваването от страна на моя противник на фрази от клубни разговори, които нямат за цел да участват в дискусията и могат да си позволят да бъдат фриволни. Следя някои от Вашите дебати и ги намирам за интересни и много интелигентни. С написаното до тук се надявам да съм изчистил недоразумението, което Ви е засегнало и преминавам към същината на Вашият въпрос:

По отношение на миналото – всичко, което е направено в здравеопазването от 1997 насам е подчинено на дългосрочна визия за посоката и стъпките за развитие на здравеопазването. Тя е описана в 10-годишна стратегия за националното здравеопазване и 6-годишен план за действие към нея. Тези два документа дадоха сигурност на МВФ и СБ, въз основа на което получихме финансиране за подкрепа на здравната реформа. Тези, които си мислят, че огромни и сложни системи, каквато е здравеопазването, могат да се самореформират, самофинансират и самоорганизират, са или наивници, или провокатори. Управлението на промяната е процес, който се нуждае от много квалифицирани и посветени хора, за да не се стигне до катаклизми. Не напразно се стартира с една Национална здравноосигурителна каса – нямаше достатъчно подготвени хора дори и за нея. Налагаше се в ход да обучаваме за тази дейност всеки постъпил на работа в НЗОК. Учебният център изградихме с помощта на чуждестранни консултанти от Германия, Австралия, САЩ и Комисията на ЕС, защото здравноосигурителен опит в България през последните 50 години няма. А и какъв е смисъла от множество конкуриращи се обществени фондове – този модел  работи в частния сектор – на пазара, а не в социалния. Видяхме и печалния опит на други държави от ЦИЕ, които опитаха старт с повече каси и стигнаха до фалити и сътресения – загубените пари, време и инвестиции по никакъв начин не можаха да оправдаят желанието за свободен избор – напротив – намалиха го. Това не означава, че реформаторският екип е разчитал на монопола. Стратегията за дългосрочно развитие (а и заложената структура на НЗОК) предвиждаше възможност за последваща децентрализация и приватизация, но след натрупване на минимално необходимия капацитет за професионална здравноосигурителна дейност. Нещо повече – частните здравни фондове бяха регламентирани от Закона за здравното осигуряване едновременно с НЗОК. Те, за разлика от НЗОК, имаха привилегията да могат да притежават здравни заведения и аптеки и да работят както в обхвата на действие на НЗОК, така и извън него, т.е. в условията на пълна пазарна свобода. Определена категория граждани (самоосигуряващите се) до 2002 можеха да излязат от националната осигурителна схема и да се включат в доброволното осигуряване, така че за монопол даже не може и да се говори. Не видяхме обаче особено развитие в този аспект, поради вече посочените причини, а и поради много други, които не бих искал да коментирам публично. Позволих си тази ретроспекция, само за да премина логично към стратегията за бъдещото развитие, която моят екип и аз предложихме не само на ОДС, но и на всички други политически сили, които биха искали да припознаят и свои ценности в нашето професионално  виждане.

По отношение на бъдещето – продължаването на реформите, както се видя през последните три години не се случи, но липсата на капацитет не е единствената причина за това. Преди да продължа коментара си в това отношение, нека Ви представя част от стратегията за бъдещото развитие на здравеопазването – такава, каквато ние я виждахме и заложихме още при  старта на реформата.

Основни приоритети и цели на стратегията за националното здравеопазване

Имайки предвид вече изведените главна цел, ценности и принципи при провеждането на здравната реформа, приоритетите за бъдещото развитие на здравеопазването и очакваните резултатите от неговата функция са:

• Преустановяване на неовладените негативни здравни тенденции, затвърждаване на подобрените здравни показатели и създаване на условия за устойчив напредък в параметрите на индикаторите на индивидуалното и общественото здраве;

• Развитие на структурно-институционалните промени в здравната система, децентрализация и приватизация с оглед повишаване на нейната ефективност;

• Стабилизиране и развитие на функциите и структурите на общественото здравеопазване;

• Развитие на създадените нови пазарни икономически отношения в здравеопазването, изостряне на конкуренцията на хоризонтално ниво, създаване на стимули за постигане на високо качество, вертикална интеграция на  здравната помощ;

• Деконцентрация и професионализиране на управлението, развитие на публичните комуникации и евроинтеграцията;

• Адаптиране на човешките ресурси в здравеопазването към новите икономически условия и професионални изисквания.

Като резултат от анализа на актуалното състояние на статуса на индивидуалното здраве в страната и във връзка с горепосочените шест приоритета се очертават следните цели за постигане чрез здравеопазването:

1.      За създаване на условия за подобряване на индивидуалното здраве изпъкват няколко ключови области, от които произтичат цели, свързани със:

-         здравето на бременните, майките, новородените и децата;

-         намаляване на преждевременната смърт от исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, злокачествени новообразувания и злополуки;

-         намаляване заболяемостта и тежестта на боледуването от захарен диабет, бронхообструктивни състояния и психични нарушения;

-         ограничаване заболяемостта и смъртността от заразни болести, заболявания от контаминирани храни и HIV/СПИН;

-         рехабилитацията на хората с физически недъзи;

-         профилактични и скринингови интервенции;

-         подобряване на начина на живот и постигане на ниско рисково и здравословно индивидуално поведение.

2.      По отношение на структурно-институционалните промени на здравната система и повишаване на нейната ефективност:

-         развитие на системата за лечебна помощ в съответствие със Закона за лечебните заведения и стандартите в западноевропейските страни;

-         приватизация на лечебните заведения регистрирани като търговски дружества;

-         стимулиране развитието на частни здравни заведения за потребностите на определени групи лица /нуждаещи се от медико-социални грижи, хронично болни, терминално болни/;

-         разработване и въвеждане на системи за управление на качеството – ISO;

-         усъвършенстване на системата за акредитация на лечебни заведения и обособени части от тях;

-         въвеждане на конкуренция и в сферата на финансирането на лечебната помощ – децентрализация на НЗОК и освобождаване на свободния избор на осигурените граждани между РЗОК и частните фондове за здравно осигуряване;

-         увеличаване на броя на съществуващите здравни осигурители, чрез автономизиране на 28-те РЗОК в страната и даването им  на право да работят и извън регионите си (ЦУ на НЗОК следва да се разпусне);

-         осигуряване на пълна свобода на здравноосигурените граждани да избират лечебно заведение на територията на цялата страна, както и на пълна свобода да избират здравноосигурителен фонд, в който да се внасят осигурителните им вноски (НОИ трябва да трансферира събраните здравните вноски в онзи частен фонд или в онази РЗОК, които са свободно избрани от осигуреното лице);

-         даване на свобода на здравните фондове сами да определят пакетите здравна помощ, които ще оферират на гражданите;

-         въвеждане на остри конкурентни отношения между РЗОК и частните здравни фондове.

3.      За стабилизирането и развитието на системата на общественото здравеопазване:

-         усъвършенстване на нормативната основа на системата за обществено здравеопазване (Закон за общественото здраве) и въвеждането й в действие;

-          усъвършенстване на системата на Държавния санитарен контрол и акцентиране върху функциите й по отношение на здравната превенция, профилактика, мониторинг и контрол;

-         въвеждане на програмен принцип на действие и финансиране на обществените здравни интервенции;

-          повишаване капацитета на общественото здравеопазване.

4.      Развитие на икономическите отношения и взаимодействия в областта на здравеопазването:

-         развитие и разширяване на договорната система в здравеопазването вкл. въвеждане на кръстосани договорни системи - след премахване на националното рамково договаряне с БЛС и ССБ;

-         развитие на медицинския одит и изграждане на капацитет за оценка на медицинските технологии от здравноосигурителните фондове;

-         въвеждане на остри конкурентни отношения между лечебните заведения вкл. и чрез учредяване на законово задължение да оферират услугите си към здравните фондове в тръжни процедури по Закона за обществените поръчки;

-         усъвършенстване на нормативната база на здравното осигуряване – деконцентрация, децентрализация, включително и приватизация на предварително автономизираните 28 РЗОК и стартиране на равнопоставена конкуренция с частните здравни фондове;

-         въвеждане на модерни методи за болнично финансиране единствено чрез здравноосигурителните фондове (МЗ следва да бъде отстранено от процеса на финансиране на лечебната дейност и да се центрира в програмите за социалнозначими заболявания и обществено здраве). Всеки фонд следва самостоятелно да избира и договаря по какъв начин ще финансира болниците, а клиничните пътеки трябва да останат единствено като алгоритъм за клинично поведение с цел осигуряване на качество на болничното лечение;

-         въвеждане на изисквания към лечебните заведения да се сертифицират за управление на качеството;

-         въвеждане на единни здравноинформационни стандарти в системата на здравеопазването на основата на HL 7.

5.      По отношение на децентрализацията и професионализирането на управлението, развитие на публичните комуникации и евроинтеграцията:

-         поддържане на процеса на децентрализация и повишаване на  управленската автономия и отговорност на здравните заведения вкл. чрез отдаване на управлението на лечебните заведения на търг и чрез мениджърски контракти с външни организации – физически и юридически лица;

-         подпомагане на  развитието на системи за публични комуникации и достъп на гражданите до информация за здравето и здравеопазването;

-         създаване на система за подпомагане (нормативно, данъчно, преференциално и т.н.) на частните инвестиционни и иновационни дейности в здравеопазването;

-         нормативно подпомагане на системите за професионално управленско обучение и квалификация;

-         програмно повишаване  на управленския капацитет и компетентност в здравната система чрез продължаващо обучение на управленския персонал по мениджмънт, икономика и информатика в здравеопазването;

-         привличане на НПО в реализацията на програмите на Европейския съюз за обществено здраве и преустановяване на порочната практика държавните служители да бъдат едновременно администратори и изпълнители на проекти финансирани от фондовете на ЕС.

6.      По адаптирането на човешките ресурси в здравеопазването към новите икономически условия и професионални изисквания:

-         преквалификация и пазарно преразпределение на медицинските кадри според принципите на търсенето и предлагането;

-         осигуряване на алтернативна заетост на медицинския персонал извън рамките на системата – в училища и други образователни институции, системи за домашни грижи, създаване на нормативни възможности за учредяване на частни сестрински домове, домове за палиативни грижи и т.н.;

-         уеднаквяване на учебните програми в здравеопазването с тези от европейските страни за създаване на възможности за свободно движение на специалисти;

-         създаване на условия  за непрекъснато обучение и участие в научно-изследователска дейност;

-         подготовка на кадрите в системата на здравеопазване за работа в условията на пазарно здравно осигуряване.

Както е видно от горната извадка и особено от т.т. 2, 4, 5 и 6 стъпките за придвижване към здравен пазар и свободен избор са заложени, но и до сега остават неизпълнени – за съжаление ние нямахме достатъчно време за тях. Още веднъж обаче, искам да подчертая една от основните причини, според мен, които блокираха здравната реформа след идването на власт на НДСВ/ДПС – комунизмът агресивно се завръща и взема своя реванш. Неговите функционери имат за цел да компрометират всичко свършено от ОДС, чрез профанизиране на дебата и натоварване с вина на тези, които истински са работили за пазарни реформи. Така отклоняват вниманието от хората, които сега са на власт и които успешно рекомунизират България. Такива като Б.М. най-вероятно са жертви на собственото си невежество, защото дори не искам и да помисля, че са ни програмирали да се самоунищожаваме. Има и друга вероятност – този, който имам предвид по-горе, както и други като него, вероятно са гласували за царя и сега разочаровани, се опитват да си правят автопсихотерапия прехвърляйки вината към обекта на своето изборно (през 2001) пренебрежение. Крият тази част от травмираното си съзнание в несъзнаваното и така чрез изтласкване на проблема съхраняват временно самоуважението си (но не и психичното си здраве). Катарзисът при тях рано или късно идва, но не винаги се понася. Затова е по-добре, човек да бъде открит и честен.

Приемете най-добрите ми пожелания към Вас и благодарност за стойностното Ви участие г-жо Ултрамаринова!