|
|
|
Интервю с
дългогодишния политически затворник от съветско време и един
от днешните най-авторитетни руски
правозащитници Сергей Ковальов
Господин
Ковальов, Вие следите конфликта в Чечения от самото му начало.
Как ще се отрази трагедията със заложниците в Беслан на
войната там?
- Войната ще
стане още по-ожесточена, както в Чечения така и другаде. Путин
и неговият екип не са |
 |
| |
готови – и то не
само заради Беслан, а по принцип – да търсят мирно решение на
конфликта.
А защо не?
- Има много причини
за това, някои са съсвсем първични, психологически – а те, както
знаем съвсем не са без значение. През 1999 Путин обяви твърд курс,
съобщи на езика на престъпния свят, че враговете "ще ги пречукваме
и в нужника". Тогава този твърд курс му бе жизнено необходим,
за да спечели изборите.
Но това бе преди пет
години. Днес може би е по-различно?
- Путин винаги е
заявявал, че с бандити няма да се преговаря. Той включва в числото
на бандитите президента Масхадов и другите представители на
законната чеченска администрация. Как може да постъпи сега? Да
каже, че е сбъркал? Елцин навремето го каза – макар да
мисля, че той преди това не беше сбъркал, а
просто извърши престъпление.
Кога Елцин е казал
това?
- След
Декларацията от Хасавюрт*,
с която приключи
Първата чеченска война през 1996. Но Путин има друг характер.
Освен това армията – това потвърждава и Елцин – никога не е
схващала чеченската си авантюра като грешка, камо ли като
престъпление. За командването и за офицерския корпус чеченският
позор се е превърнал в комплекс. В края на 1994, когато започна
първата война, армията въобще не бе настроена войнствено. Но
колкото повече неуспехи, жертви, обвинения в жестокост и пр.
имаше, толкова повече омраза се трупаше в армията. А да не
забравяме и надбавките за участие в бойни операции. Те не са
високи, но все пак са много повече, отколкото се получава за
казармена служба някъде в Централна Русия. А се и научиха да
припечелват от грабежи, насилие, мародерство, от търговия с хора и
трупове.
Ако Путин би желал
мир, какво би трябвало да стори?
- Понякога съм имал
чувството, че той размишлява и се консултира. Но той
последователно е отхвърлял всички миролюбиви варианти. Не е
случайно, че Путин подхвърля кокала тъкмо на онези сили, които не
могат да преглътнат понятия като демокрация, контакти или, пази
Боже, приятелство със Запада. Обърнете внимание на символиката:
жалките цивилни получават като отличие руския трикольор, но за
армията е предвиден червеният флаг. Там продължават да се
назовават един друг с «другарю офицер». Путин знае, че евентуално
връщане към примирието от Хасавюрт ще навреди на авторитета му
сред армейските кръгове. А той е един от хората, за които
подкрепата от страна на въоръжени лица е много по-важна отколкото
от невъоръжени граждани.
Вие споменахте
за психологически причини, които
мотивират твърдостта на Путин. Но няма ли
за това и други причини? Когато след Първата война Чечения стана
фактически независима, тя затъна в хаос. За Русия това бе опасно.
- Опасно с какво? Та
тази ситуация бе създадена от самата Москва. Поздравихме
президента Масхадов за избирането му, Елцин подписа с него мирен
договор, който предвиждаше преговори за окончателния статут на
Чечения – и след това заработихме с пълна сила за отслабването на
Масхадов. Нито Москва, нито Западът го приеха за партньор, макар,
че това щеше да е истинска подкрепа за него. Това
е позор за Запада! Масхадов е отговорен
човек, той разбира се не е опитен политик, а и как би могъл да
бъде. Като бивш съветски полковник, той всъщност въобще не е
политик. Но е уравновесен, умерен човек, във всеки случай в много
по-голяма степен, отколкото бойците и някои
бандити в обкръжението му. И защо такива уравновесени и умерени
хора като Ахмед Закаев и Масхадов са според руското правосъдие
най-опасните бандити? Много просто, защото
целта е точно те да бъдат отблъснати, за да престанат да настояват
за водене на преговори. Нашите искат да преговарят само с
марионетки, какъвто беше назначеният от Путин чеченски президент
Кадиров.
Путин
казва, че борбата се води не срещу сепаратисти, а срещу
международния тероризъм.
Вярва
ли му средностатистическият руснак?
- Ще Ви кажа нещо
печално: На средностатистическия руснак му е все едно дали има или
няма международни терористи. Той е просто готов да подкрепя Путин
поради душевното си родство с него. Средностатистическият руснак е
враг на всичко, което не е средноруско. Той е пропит от омраза към
чужденците, той е подозрителен, завистлив, агресивен.
А Вие самият какво
мислите?
- Днес в
Чечения може да намерите всичко. Има честни
сепаратисти – а каквото и отношение да имаме към тях, сепаратизмът
сам по себе си не е престъпление, не е нещо противозаконно. Има
вътрешен тероризъм. Има бандитизъм, но бандитизмът няма
националност. Дали има контакти с международни терористични
организации, с ислямски например? Напълно е възможно. Не знам
доколко са развити тези контакти. Но имайте
предвид, че всичко това е следствие на
войната. В Чечения никога не е имало мюсюлмански фундаментализъм,
само в Дагестан донякъде. Чеченският ислям е толерантен, приветлив,
дори радостен и весел. Но в Северен Кавказ съществува концепцията
за колективната вина, за кръвното отмъщение и разбира се при
такава традиция тероризмът израства особено бързо. Но Ви моля да
не мислите, че аз оправдавам тероризма! Каквито и да са неговите
корени, той е отвратителен и трябва да бъде изтребван из корен.
Въпросът е обаче:
как?
Публикацията
подготви Милен Радев
- - - - - -
*
В края на август 1996 командващият
руските войски в Чечения ген. Лебед и
президентът на Чеченската република
Ичкерия Аслан Масхадов подписват в Хасавюрт Декларация за
принципите, при които приключва войната (т. нар. Първа чеченска
война - бел. ред.). С този документ се подготвя мирния
договор, подписан впоследствие от руския президент Борис Елцин и
неговия чеченски колега, с който според мнозина специалисти по
международно право се легитимира независимостта на Чечения. |
